— Работата изглежда наистина сериозна — призна Хариуел, — но ще се справим. Трябва само да пораздрусаме тия кръвожадни негри. Елате да обядваме, господа, но вземете, ако обичате, и пушките си, а вие, господин Браун, бъдете така добър да приготвите петдесет шашки динамит. Пригответе къси фитили. Ще им дадем добър урок. А сега, господа, заповядайте.
Едно от нещата, които Берти ненавиждаше, беше ориз с шафран. Но така се случи, че само той яде от съблазнителния омлет. Привършваше вече яденето, когато и Хариуел си взе от омлета. Опита една хапка и взе да плюе шумно.
— Втори път вече — каза мрачно Мактавиш. Хариуел все още кашляше и плюеше.
— Какво втори път? — с разтреперан глас попита Берти.
— Отрова — беше отговорът. — Този готвач ще бъде обесен.
— Така си отиде счетоводителят от Кейп Марш — каза Браун. — Ужасна смърт. Разправят, че писъците му се чували на три мили.
— Ще окова тоя готвач във вериги — избухна Хариуел. — Добре, че разбрахме навреме.
Берти седеше като вцепенен. Лицето му бе загубило цвета си. Той се опита да каже нещо, но от гърлото му излязоха само нечленоразделни звуци. Всички го гледаха уплашено.
— Нима ядохте! Нима ядохте! — възкликна Мактавиш с напрегнат глас.
— Да, ядох, и то много, цяла чиния! — отпуши се Берти като изскочил над водата гмуркач, който изведнъж си поема дъх.
Ужасната тишина продължи половин минута и Берти прочете в очите им съдбата си
— Може пък да не е било отрова — рече унило Хариуел.
— Повикайте готвача — каза Браун. Почти веднага влезе готвачът — ухилено чернокожо момче с продупчен нос и пробити уши.
— Ела тук, Уиуи, какво е това? — изрева Хариуел и посочи заканително омлета.
По лицето на Уиуи се изписа съвсем естествена уплаха и смущение.
— Кай-кай, хубаво ядене — промърмори той в своя защита.
— Накарайте го да яде от омлета — предложи Мактавиш. — Така най-добре ще го проверим.
Хариуел напълни една лъжица и скоЧи след готвача, който побягна ужасен.
— Това решава въпроса — произнесе тържествено Браун. — Той не ще да яде.
— Господин Браун, бъдете така добър да го оковете във вериги — каза Хариуел и се обърна безгрижно към Берти: — Всичко е наред, приятелю, комисарят ще се разправи с него; и ако умрете, той ще увисне на бесилото, бъдете сигурен.
— Не вярвам да го обесят — възрази Мактавиш.
— Но, господа, господа! — извика Берти. — Помислете все пак и за мене.
Хариуел сви съчувствено рамене.
— Съжалявам, драги мой, но това е туземна отрова, а срещу туземните отрови няма противосредства. Помъчете се да се поуспокоите и ако. . .
Два силни изстрела навън прекъснаха разговора, след което Браун се върна, напълни отново карабината си и седна на масата.
— Готвачът е мъртъв — каза той. — Треска. Остра атака.
— Тъкмо обяснявах на господин Аркрайт, че за туземните отрови няма противосредства…
— Освен джин — прекъсна го Браун. Хариуел се нарече разсеян идиот и хукна за бутилката с джин.
— Пийте го чист, човече — предупреди той Берти, който изгълта набързо една голяма чаша, две трети пълна със силния алкохол, и така се закашля и задави от парливото питие, че сълзи потекоха по бузите му.
Хариуел премери пулса и температурата му, давайки си вид, че се грижи за него, и изказа съмнение омлетът да е бил отровен. Браун и Мактавиш също започнаха да се съмняват: но Берти долови неискрена нотка в гласовете им. Изгубил вече всякакъв апетит, той крадешком провери пулса си под масата. Нямаше никакво съмнение, че пулсът му беше ускорен, но и през ум не му мина да отдаде това на изпития джин. Мактавиш излезе с пушка в ръка на верандата да разузнае положението.
— Събират се при готварницата — съобщи той. — Имат безброй шнайдери. Хрумна ми нещо: да се промъкнем от другата страна и да ги ударим във фланг. Първи да нанесем удар, разбирате ли? Ще дойдете ли, Браун?
Хариуел продължаваше да яде, а Берти откри, че пулсът му се е ускорил с още пет удара. Той неволно подскочи, когато се разнесоха първите гърмежи. Сред пукота на шнайдерите различи стрелбата на уинчестърите на Браун и Мактавиш — всичко на фона на адски крясъци и викове.
— Подгонили са ги — подхвърли Хариуел, когато гласовете и изстрелите започнаха да заглъхват в далечината.
Браун и Мактавиш току-що се бяха върнали на масата, когато Мактавиш пак излезе да разузнае.
— Докопали са динамит — каза той.
— Тогава нека и ние ги насолим с динамит — предложи Хариуел.
Тримата натъпкаха джобовете си с по петшест шашки динамит, взеха по една запалена пура и се отправиха към вратата. И тогава стана, каквото стана. Впоследствие обвиниха за това Мактавиш и той призна, че динамитът дошъл малко множко. Във всеки случай под къщата избухна взрив, който я подхвърли нагоре, но след това тя пак легна на основите си. Половината порцеланови съдове на масата се изпотрошиха, а часовникът, който се навиваше на осем дена, спря. С викове за мъст тримата мъже се втурнаха в нощта и взривовете започнаха.
Когато се върнаха, Берти го нямаше. Довлякъл се до канцеларията, той се бе барикадирал и лежеше на пода, унесен в пиянски кошмарен сън — наоколо му се водеше мъжествена битка и той умираше по хиляди начини.
На заранта, съсипан и с главоболие от джина, той изпълзя навън и откри, че слънцето все още свети, а на небето вероятно все още има бог, защото домакините му бяха здрави и читави. Хариуел взе да го убеждава да остане повече, но Берти държеше да замине незабавно с „Арла“ за Тулаги; там той не мръдна от къщата на комисаря, докато не дойде следващият презокеански параход.
На парахода пак имаше дами туристки и Берти пак беше герой, докато капитан Малу, както обикновено, минаваше незабелязан. Но капитан Малу изпрати от Сидней две каси от най-доброто уиски на пазара, защото не можа да реши дали капитан Хансън или господин Хариуел бе представил на Берти Аркрайт по- ярка картина от живота на Соломоновите острови.
Информация за текста
Jack London
The Terrible Solomons, 1908
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 30 април 2003
Публикация:
Джек Лондон, Разкази и новели
Книгоиздателство „ГЕОРГИ БАКАЛОВ“, ВАРНА, 1987
Анелия Бошнакова, Сидер Флорин, преводачи, 1987
Борис Дамянов, Желяз Янков, Сидер Флорин, Тодор Вълчев, преводачи, 1963
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2232]
Последна редакция: 2006-12-18 09:18:42
