хиляди чилийски долара.
— Говорил е с майка си — обясни Мапуи. — Тя разбира от бисери.
— А сега бисерът е загубен — изплака Тефара.
— С него се изплатих на Торики. Все едно, че съм взел хиляда и двеста долара.
— Торики е умрял — извика жена му. — Никой, не е чул нито дума за неговата шхуна. Тя е потънала като „Аораи“ и „Хира“. Ще ти плати ли Торики тристата долара, които беше обещал. Не, защото Торики е умрял. Ако не бе намерил бисера, щеше ли сега да дължиш на Торики хиляда и двеста долара? Не, защото Торики е умрял, а на мъртвец не можеш да платиш.
— Но Леви не е платил на Торики — забеляза. Мапуи. — Дал му е само парче хартия, срещу което щели да му дадат парите в Папеете; а сега Леви е умрял и не може да плати; и Торики е мъртъв, и хартията е загинала с него, а бисерът е загинал с Леви. Ти си права, Тефара. Загубих бисера и не получих нищо за него. Хайде сега да спим.
Изведнъж той вдигна ръка и се ослуша. Отвън долиташе звук, сякаш някой дишаше тежко и мъчително. Нечия ръка опипваше рогозката, която служеше за врата.
— Кой е? — извика Мапуи.
— Наури — отговори отвън един глас. — Можете ли ми каза къде е моят син Мапуи?
Тефара изпищя и се хвана за ръката на мъжа си.
— Призрак! — избъбра тя. — Призрак!
Мапуи прежълтя. Той се притисна страхливо към жена си.
— Добра жено — заговори Мапуи със заекване, като се мъчеше да преправи гласа си, — познавам добре сина ти. Той живее на източната страна на лагуната.
Отвън се чу въздишка. Мапуи почувствува облекчение. Излъгал бе призрака.
— А откъде идваш, добра жено? — запита той.
— От морето — прозвуча печалният отговор.
— Знаех си аз! Знаех си! — записка Тефара и се заклати назад-напред.
— Откога Тефара спи в чужда къща? — запита гласът на Наури пред рогозката.
Мапуи изгледа уплашено и укорно жена си. Гласът й ги бе издал.
— И откога Мапуи, моят син, се е отрекъл от старата си майка? — продължаваше гласът.
— Не, не, не съм… Мапуи не се е отрекъл от тебе — провикна се той. — Аз не съм Мапуи. Той е на източния край на лагуната, та нали ти казах!
Наури седна на постилките и се разплака. Рогозката започна да се клати.
— Какво правиш? — попита Мапуи.
— Влизам вътре — рече гласът на Наури.
Единият край на рогозката се повдигна. Тефара се помъчи да се скрие под одеялото, но Мапуи се държеше за нея. Трябваше да се държи за нещо. Дърпайки се един друг, разтреперани, с тракащи зъби, и двамата гледаха опулено повдигащата се рогозка. И видяха Наури, от която струеше морска вода, без аху, да пропълзява вътре. Те се претърколиха по-далеч от нея и се сбиха за одеялото на Нгагура, с което искаха да си покрият главите.
— Би могъл да дадеш на старата си майка една глътка вода — каза жалостиво призракът.
— Дай й вода! — заповяда с разтреперан глас Тефара.
— Дай й вода! — Мапуи прехвърли заповедта върху Нгакура.
И двамата изритаха Нгакура изпод одеялото. След миг Мапуи надзърна и видя, че призракът пие вода. Когато призракът протегна треперещата си ръка и я сложи върху неговата, той усети тежестта й и се убеди, че това не е призрак. Тогава Мапуи се измъкна изпод завивките, повлякъл и Тефара, а след няколко минути и тримата слушаха разказа на Наури. Когато старицата им разправи за Леви и сложи бисера в ръката на снаха си, дори Тефара призна, че свекърва й не е привидение.
— Утре сутрин — рече Тефара — ще продадеш бисера на Раул за пет хиляди френски долара.
— Ами къщата? — възрази Наури.
— Той ще построи къщата — отвърна Тефара. — Казва, че щяла да струва четири хиляди френски долара. Освен това ще ни открие кредит за хиляда френски долара, което прави две хиляди чилийски.
— И тя ще бъде тридесет и шест стъпки дълга? — запита Наури.
— Да — отговори Мапуи, — тридесет и шест стъпки.
— И в средната стая ще има осмоъгълен часовник с топузи?
— Да, и кръгла маса също.
— Дай ми тогава нещо да ям, че съм гладна — каза със задоволство Наури. — След това ще спим, защото съм уморена. А пък утре ще си поприказваме още за къщата, преди да продадем бисера. По-добре ще е да вземем хилядата френски долара в брой. Винаги е по-изгодно да имаш парите, отколкото да купуваш на кредит от търговците.
Информация за текста
Jack London
The House of Mapuhi, 1908
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 30 април 2003
Публикация:
Джек Лондон, Разкази и новели
Книгоиздателство „ГЕОРГИ БАКАЛОВ“, ВАРНА, 1987
Анелия Бошнакова, Сидер Флорин, преводачи, 1987
Борис Дамянов, Желяз Янков, Сидер Флорин, Тодор Вълчев, преводачи, 1963
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2229]
Последна редакция: 2007-02-17 18:29:30
