хотелите с месо и ако може, да смаже стачката. Хотел „Сейнт Франсис“ бе получил вече месо с цената на много счупени прозорци и глави и сега експедицията отиваше на помощ на хотел „Палас“.
Без да забелязва нищо, Дръмънд продължаваше разговора си с Катрин, а автомобилът надуваше непрекъснато клаксона и лавираше между другите коли, докато най-после направи широк завой, за да влезе в Гири стрийт. Но в този миг пътят му бе препречен от голяма каруца с въглища, теглена от четири огромни коня, която изскочи от Кърни стрийт и като че се готвеше да свие в Маркет стрийт. Каруцарят спря в миг на нерешителност и шофьорът на Катрин, без да обръща внимание на предупредителните викове на полицаите, зави бавно вляво, нарушавайки правилата, за да мине пред каруцата.
Фреди мигом прекъсна разговора. Той изобщо не можа да го поднови, защото събитията се развиваха с калейдоскопична бързина. Чу рева на тълпата и зърна каските на полицаите около бавно движещите се фургони. В този миг каруцарят на колата с въглищата се окопити, шибна конете и ги погна към напредващата колона, после рязко ги спря и сложи спирачката и седна с вид на човек, който няма намерение да мърда оттук. Автомобилът на Катрин също беше принуден да спре, тъй като едрите пръхтящи коне се заковаха току пред него.
Преди шофьорът да успее да даде заден ход, в автомобила се вряза някаква раздрънкана платформа, карана от стар ирландец, който бе пуснал коня в галоп. Дръмънд веднага позна и коня, и платформата, защото неведнъж лично ги бе карал. Ирландецът беше Пат Морис и. От другата страна един фургон на пивоварния завод спря до каруцата с въглищата, а през това време по Кърни стрийт с бясно звънене се зададе трамвай, чийто ватман закрещя нещо на полицая, след което спря колата и съвсем задръсти улицата. Фургон след фургон прииждаха и спираха тук, увеличавайки още повече суматохата. Фургоните с месото бяха принудени да спрат. Полицията се оказа в капан. Ревът на тълпата, която се втурна напред, се усилваше все повече, а в това време полицаите взеха да се катерят по запречилите пътя коли.
— Загазихме — каза спокойно Дръмънд на
Катрин.
— Да — кимна тя не по-малко спокойно. — Какви диваци!
Сега той й се възхищаваше двойно повече. Тя действително беше жена по негов вкус. Не би я обвинил дори ако бе запищяла и се бе вкопчила в него, но това нейно държане — о, то беше великолепно. Тя седеше сред бушуващата наоколо буря, сякаш това не беше нищо повече от обикновено струпване на коли пред операта.
Полицията се мъчеше да отвори проход. Каруцарят на колата с въглищата — здравеняк, разсъблечен по риза — запали лулата си и седна да пуши. Той погледна снизходително капитана от полицията, който беснееше и го ругаеше, и в отговор само сви рамене. Отзад се зачу познатото туптуп на палки, които се стоварваха по главите, и се вдигна адски вой от проклятия, викове и крясъци. Скоро се разнесе още по- оглушителен шум, който показваше, че — тълпата си е пробила път през полицейската охрана и смъква стачкоизменниците от фургоните. Капитанът изпрати в подкрепа авангарда и тълпата бе отблъсната. Междувременно прозорците на високите административни сгради вдясно започнаха да се отварят един след друг и върху главите на полицаите и стачкоизменниците заваля дъжд от канцеларски предмети. Изпълнените с класово съзнание чиновници хвърляха кошчета, шишета с мастило, попивателни, дори пишещи машини — всичко, каквото паднеше под ръка, политаше във въздуха.
По заповед на капитана един полицай се покатери на високата седалка на колата с въглищата, за да арестува каруцаря. А той се надигна бавно и уж миролюбиво, пък току го сграбчи и го метна върху капитана. И когато каруцарят — млад великан — се качи на въглищата и грабна по една буца в ръце, вторият полицай, който тъкмо се катереше по каруцата отстрани, се отказа от намеренията си и скочи на паважа. Тогава капитанът заповяда на шестима от хората си да атакуват колата. Но каруцарят пъргаво се въртеше в кръг и поваляше полицаите с големи буци въглища.
Тълпата по тротоарите и коларите на останалите коли го поощряваха с възторжени викове. Ватманът, който нанасяше жестоки удари по каските с ръчката на спирачката, падна в ръцете на полицаите и бе смъкнат в безсъзнание от предната платформа. Капитанът, вбесен от енергичния отпор, лично оглави следващия набег срещу колата с въглищата. Двадесетина полицаи наобиколиха тази високостенна крепост. Но каруцарят действуваше с удесеторени сили. По седем-осем полицаи се претъркулваха наведнъж на паважа и под каруцата. Зает да отблъсква нападението в задната част на своята крепост, каруцарят се обърна тъкмо когато капитанът се мъчеше да се покачи на седалката отпред. Докато той все още беше във въздуха в съвсем неизгодно положение, каруцарят запрати срещу него една голяма буца. Тя удари капитана, право в гърдите и той политна назад, удари се в. задницата на единия кон, тупна на земята и се блъсна в задното колело на автомобила.
Катрин помисли, че е убит, но той се надигна и пак се понесе към каруцата. Тя протегна ръка и поглади коня, който още пръхтеше и трепереше. Но о. Дръмънд не забеляза това. Той не виждаше нищо освен битката на каруцата и някъде в дълбините на сложната му натура някакъв Бил Тотс се надигаше и се мъчеше да се върне към живот. Дръмънд ь-вярваше в закона, в порядъка и в установения ред, но скритият в него бунтар и дивак не признаваше нищо. Тогава Фреди Дръмънд призова на помощ своята желязна въздържаност. Но казано е, че дози, който е раздвоен, неминуемо ще рухне. А Фреди Дръмънд чувствуваше, че волята и силата му са раздвоени, че цялото, съставено от Фреди и Бил, се разпада на две. Той седеше в автомобила до Катрин Ван Ворст съвсем спокоен; но през очите му вече гледаше Бил Тотс и някъде зад тези очи се бореха за власт над общото си тяло Фреди Дръмънд, благоразумният и консервативен социолог, и Бил Тотс, класовоосъзнатият и войнствено настроен член на работническия профсъюз. И именно с очите на Бил Тотс Фреди Дръмънд видя неизбежния край на битката, която се водеше на каруцата. Той видя как един полицай се покатери на въглищата, след него втори, трети. Те едва се крепяха на неустойчивия куп въглища, но усилено размахваха дългите си палки. Една халоса каруцаря по главата Втора го удари по рамото, тъй като той успя да извърне глава. Очевидно съдбата му беше решена. Той неочаквано се хвърли напред, сграби двама полицаи и заедно с тях скочи на паважа, за да се предаде, без да ги изпуска нито за миг, макар че вече беше техен
пленник. —
Катрин Ван Ворст примря от отвращение при вида на тази кървава и зверска битка. Но след малко едно необикновено и съвсем неочаквано произшествие я накара да се окопити. Мъжът до нея нададе някакъв нечовешки дивашки вик и рипна от мястото си. Тя го видя как прескочи предната седалка, метна се на широкия гръб на коня и оттам — на каруцата. Тази стремителна атака беше като ураган. Преди офицерът на каруцата да съобрази какви са намеренията на този прилично облечен, но крайно възбуден господин, един юмручен удар се стовари в него и той полетя към паважа, описвайки дъга във въздуха. Един ритник в лицето запрати при него полицая, който се мъчеше да се качи горе. Трима други полицаи се хвърлиха горе и между тях и Бил Тотс се завърза страшен бой, в който една палка разцепи главата му, а сакото, жилетката и колосаната му риза бяха разкъсани. Но след минута тримата полицаи вече се търкаляха на улицата, а Бил Тотс, удържал позицията, обсипваше врага с буци въглища.
Капитанът храбро се хвърли напред, но бе спрян от една буца, която се пръсна в главата му и мигом го превърна в негър. Полицията трябваше да разчисти пътя, преди тълпата отзад да нахлуе, а Бил Тотс трябваше да задържи каруцата на мястото й, докато тълпата успее да нахлуе. И така боят продължи.
Тълпата позна своя защитник. Да, както винаги Големия Бил беше напред; и Катрин Ван Ворст смутено слушаше виковете „Бил!“, „Браво, Бил!“, които се носеха от всички страни. Пат Морис и подскачаше възторжено в колата си и крещеше:
— Изяж ги, Бил! Изяж ги! Изяж ги с парцалите! Катрин чу някаква жена да вика от тротоара:
— Пази се, Бил! Качват се отпред!
Бил се вслуша в предупреждението и с една точно запратена буца очисти предницата на колата от нападателите. Катрин Ван Ворст се обърна и видя на края на тротоара една жена със силно зачервени бузи и пламтящи черни очи, зяпнала прехласнато човека, който само допреди няколко минути беше Фреди Дръмънд.
От прозорците на сградите гръмнаха одобрителни възгласи. И отново заваляха столове и картотечни касетки. Тълпата вече бе пробила фронта от едната страна на колоната фургони, обграждаше по пътя си всеки попаднал й полицай и го налагаше. Хората смъкнаха стачкоизменниците от фургоните, прерязаха тегличите и погнаха уплашените коне. Много полицаи се свряха за по-сигурно под каруцата с въглища, някои пък се мъчеха да задържат конете за поводите или се мятаха на гърба им, но освободените животни се
