И Дик запя:
— „Аз съм Ай-Кут, първият човек от племето нишинами. Ай-Кут е съкратено от Адам; баща ми беше койот, а майка ми — Луната. А това е Йо-то-то-ви, моята жена. Йо-то-то-ви е съкратено от Ева. Тя е първата жена от племето нишинами.
Аз, аз съм Ай-Кут. Това е моята жена, моята роса, моята капчица медена роса. Баща й и майка й са били Зората над Сиера и източният вятър, който подухва лете от планините. Те се наговорили и изпили цялата сладост на въздуха и земята, докато в мъглата на любовта им по листенцата на чафарала и мансанита се появила медена роса.
Йо-то-то-ви е моята медена роса. Чуйте ме! Аз съм Ай-Кут! Йо-то-то-ви е моята жена, моето пъдпъдъче, моята сърна, моята опияняваща жена, произлязла от тихия дъждец и плодородната земя. Тя се е родила в трепкащата ефирна светлина на звездите и зората, когато светът се е пробуждал и за мен тя е единствената жена от всички жени на земята“.
Тя отново затвори очи и замълча. Опита се да поеме въздух по-дълбоко, но немощно се закашля.
— Опитай се да не кашляш — каза Дик.
Те видяха как тя сви вежди и с усилие на волята се мъчеше да превъзмогне дразненето в гърлото, което можеше да ускори края.
— О’Диър, ела тук, за да те виждам — каза тя, когато отвори очи.
Китайката се подчини. Очите й бяха пълни със сълзи, тя не виждаше къде стъпва и доктор Робинсън трябваше да я хване за ръка.
— Сбогом, О’Диър. Ти винаги си била добра с мен. А аз може би не всякога съм била добра с теб. Прощавай и помни, че мистър Форест винаги ще бъде за теб и баща, и майка… а всичките ми украшения от яспис стават твои.
Тя затвори очи в знак, че краткият разговор е свършил. Пак я замъчи кашлицата, която заплашваше да се усили.
— Аз съм готова, Дик — каза тя с отслабнал глас. Очите й бяха все още затворени. — Иска ми се да заспя, да се унеса. Готов ли е докторът? Ела по-близко. Дръж ми ръката както тогава, когато беше… малката ми смърт.
Тя обърна очи към Греъм. Дик извърна глава да не гледа — знаеше, че последният й поглед към Греъм ще бъде пълен с любов също тъй, както и последният й поглед към него.
— Веднъж, много отдавна — обясни тя на Греъм — трябваше да легна на операционната маса и накарах Дик да стои до мен и да държи ръката ми, докато ме упоят. Помниш ли, Дик, Хенли наричаше това „опияняващ мрак“ или „малката смърт в живота“. А то не бе никак трудно.
Смълчаха се всички. Тя продължаваше да гледа Греъм. След това обърна глава и погледна Дик, който, коленичил до нея, я държеше за ръката.
Тя помилва пръстите му и с очи го помоли да доближи ухо към устните й.
— Червени облако — прошепна тя, — теб обичам повече. И се гордея, че толкова дълго бях твоя. — Привлече го с ръка още по-близо до себе си. — Мъчно ми е, че нямахме деца, Червени облако.
Тя отпусна ръката му, за да се отмести той, така че да ги вижда и двамата.
— Хубави, и двамата сте хубави. Сбогом и на двама ви. Сбогом, Червени облако.
Настъпи общо мълчание, докато лекарят подготвяше ръката й за инжекцията.
— Искам да заспя, да заспя — тихо чуруликаше тя, като подражаваше на сънливите птички. — Готова съм, докторе. Но изопнете добре кожата. Нали знаете, че не обичам да ме боли… Дръж ме здраво, Дик.
Дик даде знак на Робинсън. Той бързо и умело заби иглата в изопнатата кожа, натисна с уверена ръка спринцовката и леко потърка с пръст мястото на убождането, за да се разнесе морфинът.
— Спи ми се, спи ми се. Как ми е хубаво, как се унасям… — прошепна сънливо тя след малко. Несъзнателно се извърна настрана, сложи ръка върху възглавницата, нагласи удобно глава върху нея и се сгуши със свити колена в обичната си поза — Дик знаеше, че тя точно тъй заспива.
Измина доста време. Паола слабо въздъхна… и си отиде тъй незабелязано, че дори и не разбраха.
Навън се чуваше веселият глъч на канарчетата, които се къпеха във фонтана. Отдалеч долетя зовът на Планинец и сребристият отговор на Принцеса Фодърингтън.
Информация за текста
© 1979 Нели Доспевска, превод от английски
© 1979 Димитри Иванов, превод от английски
Jack London
The Little Lady of the Big House, 1916
Сканиране и разпознаване: unicode, 2007
Редакция: tanyaberb, 2007
Публикация:
ДЖЕК ЛОНДОН
МАЛКАТА СТОПАНКА НА ГОЛЯМАТА КЪЩА
Американска. Второ издание
95366 25432
Литературна група IV. Код 04.
5704 —38—79
Редактор Красимира Тодорова
Рисунки Борис Ангелушев
Художник-редактор Ясен Васев
Техн. редактор Радка Пеловска
Коректори Петя Калевска Людмила Стефанова
Дадена за набор 20.II.1979 г. Подписана за печат април 1979 г. Излязла от печат май 1979 г.
Формат 60?90/16. Печатни коли 163/4. Издателски коли 16,75. Цена 3,15 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г.Генов“ 4
ДП „Тодор Димитров“ — София, бул. „Г.Трайков“ 2
Grosset & Dunlap, New York
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3608]
Последна редакция: 2007-10-11 08:00:00
1
Един фут е равен на 30,48 см. Б. пр.
2
Един инч е равен на 2,6 см. Б. пр.
3
Един фунт е равен на 453,6 г. Б. пр.
4
