които да повторя твоя образ, не мога да намеря подходящи думи, за да ти кажа, че ти си другата половина на моята душа.
— Гарване — прошепна Жана с треперещ глас. — Не са ми нужни специални подаръци или песни или каквото и да е то — нищо друго, освен теб! Само ти, Гарване. Обичам те.
Думите й пронизаха душата Гарвана, струваше му се, че се преражда.
Той грабна Жана в ръцете си, вдигна я високо, притисна я към себе си — със силата си, с нежността, с прошепнатите думи й каза колко много я обича. Безмълвният й отклик и изповед за нейната безмерна обич бе във всяко докосване, във всяка глътка въздух, в жизнената топлина, с която го обгръщаше.
Зад тях и последните следи от стъпките, водещи към рая, потънаха в мъглата и морето, огряно от сребърна луна. Но нито Жана, нито Гарвана забелязаха това. Бяха намерили своя Едем — той единствен имаше значение за тях и щяха да го задържат завинаги.
Информация за текста
© 1987 Елизабет Лоуел
© 1999 Искра Мечкуева, превод от английски
Elizabeth Lowell
Love Song for a Raven, 1987
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Елизабет Лоуел. Песента на гарвана
ИК „Коломбина прес“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16889]
Последна редакция: 2010-07-18 08:00:00
