— Как се справяш с бастуна?
Госпожа Кери направи гримаса. Откакто й бяха свалили гипса, можеше да се движи само с бастун. Твърде възрастна беше за патерици.
Очевидно беше обаче, че госпожа Кери не беше много радостна от факта, че й се налагаше да използва бастун.
— Проклетото нещо още не ме е хвърлило — каза тя, едновременно гордо и предизвикателно.
Ейнджъл прикри усмивката си. Госпожа Кери беше една от любимките й. Подходът на старицата към трудностите беше окуражаващ.
— Ти върви напред — продължи госпожа Кери. — Ще те настигна в кухнята.
— Благодаря. Тази сутрин малко закъснявам.
Ейнджъл отиде в кухнята и започна да вади продуктите от чантите. Тя забеляза сервиза за чай и бисквитите на масата и разбра, че старицата се беше надявала да прекара известно време с нея на чаша чай.
Ейнджъл погледна часовника в кухнята, поколеба се и сви рамене. Няколко минути повече или по-малко не бяха от значение. Ако с Хоук тръгнеха в десет и половина, щяха да хвърлят котва в Нийдъл Бей, преди да се стъмни.
Госпожа Кери се появи, като вървеше бавно.
— Аз ще прибера останалото, скъпа — каза тя. — Вече и без това направи достатъчно за мен.
Ейнджъл погледна продуктите, които трябваше да бъдат извадени от чантите и прибрани. Тя самата щеше да се справи по-бързо, но знаеше колко много госпожа Кери се притесняваше от зависимостта си от други хора. Ейнджъл бързо сложи на масата няколко неща, които знаеше, че се съхраняват в леснодостъпни шкафове.
— Ако се погрижиш за тези — каза Ейнджъл и посочи към продуктите, — ще се справим за нула време.
Ейнджъл приключи с втората чанта тъкмо когато госпожа Кери постави последната кутия с бисквити в шкафа.
— Работа в екип — измърмори Ейнджъл, докато сгъваше победоносно празната чанта. — Друго не ни трябва.
— Имаш ли време за чаша чай? — попита я колебливо госпожа Кери. — Не искам да те задържам, ако…
— Ти си истински ангел — прекъсна я Ейнджъл. — Тази сутрин толкова бързах, че нямах време за чай.
Госпожа Кери отиде до масата, като клатеше глава.
— Няма нищо по-важно от чаша чай, млада госпожице.
Докато сядаше на масата, Ейнджъл погледна дискретно часовника в кухнята. Нетърпението й обаче се изпари, когато седна и отпи от чая и се заслуша в думите на госпожа Кери, която говореше за деца и внуци, за ябълките, които били готови да се превърнат в конфитюр, и за боровинките, които щели да се появят по-късно през годината.
Ейнджъл отклони тактично предложението за още една чаша чай. Тя стана и занесе чашата си до мивката.
— Ще ти се обадя след няколко дни да видя какво ти трябва — каза Ейнджъл, докато миеше чашата си.
— О, не се притеснявай. Аз не ям много.
— Ако имаш нужда от нещо, преди да съм се върнала, обади се на госпожа Шмидт — Ейнджъл се наведе и прегърна нежно госпожа Кери. — Ще се видим след една седмица.
— Не искам да те притеснявам… — започна госпожа Кери.
— Не ме притесняваш — прекъсна я Ейнджъл. — И без това трябва да пазарувам за Дери и за себе си.
— Чувствам се като несръчна глупачка.
Ейнджъл се усмихна.
— Просто лош късмет — каза тя и се наведе да прегърне отново старицата. — След няколко седмици ще можеш отново да пазаруваш сама.
— Проклета котка.
Въпросната котка избра точно този момент, за да измяучи на задната врата. Госпожа Кери отиде бавно до там, за да пусне стария котарак в къщата, като не преставаше да мърмори за глупостта на котката, в която се беше спънала и при падането си беше счупила бедрото.
Ейнджъл я наблюдаваше, като с усилие сдържаше усмивката си. Тя знаеше, че за госпожа Кери тази котка беше най-ценното нещо в живота.
Ейнджъл хвърли още един поглед на часовника и излезе навън.
Тя се отби в магазина, за да купи всичко онова, което беше пропуснала тази сутрин в бързината си да посрещне пратката със стъкло. Неочакваната доставка беше объркала целия й график.
Пратката обаче си струваше неприятностите. Стъклото беше първокласно и Ейнджъл вече си представяше най-различни творби, които щеше да изработи от него.
Пътят от магазина до къщата не беше дълъг, но Ейнджъл бързаше от нетърпение да излезе в открито море. Въпреки че двамата с Хоук бяха излизали няколко пъти с яхтата му, това щеше да бъде първата им истинска риболовна експедиция. До днес техните излети бяха повече туристически обиколки, отколкото нещо друго.
Днес Ейнджъл възнамеряваше най-сетне да покаже на Хоук какво означава да се лови сребърна сьомга. Тя беше уверена, че Хоук щеше да отстъпи пред примамливия вид на красивата, силна риба.
А може би и пред нея самата.
Ейнджъл сграбчи три торби с продукти от багажника и се втурна към входната врата. Тя намести торбите в ръцете си, подпря се на стената и се опита да хване дръжката.
Вратата се отвори внезапно и Ейнджъл загуби равновесие. Тя се вкопчи отчаяно в торбите, но преди да падне, две силни ръце уловиха нейните и я изправиха.
Ейнджъл разбра, че пред нея стоеше Хоук, преди още да го беше видяла. Ако не беше разбрала това по силата му, щеше да го разбере по аромата му.
„Дали вкусът му е наполовина толкова приятен колкото ароматът му?“
Силата на любопитството й я изненада. След смъртта на Грант тя не бе искала да докосва или да бъде докосвана от мъже. Не по този начин, който я караше да изпитва невероятен копнеж и горещина.
Хоук беше преминал през защитата й с лекотата, с която слънчевата светлина проникваше през стъкло.
Само че Хоук или не знаеше за това, или не го интересуваше.
— Аз… благодаря — каза Ейнджъл, докато се опитваше да събере мислите си.
— Няма да ми бъдеш полезна в гипс — каза Хоук и я пусна.
Въпреки че тонът му показваше безразличие, пръстите му се плъзнаха по ръката й чак до ноктите, преди да я пуснат.
Ейнджъл отново затаи дъх, разкъсвана между непроницаемото изражение на Хоук и копнежа, който долавяше под него — копнеж, също толкова силен, колкото нейния. Тя беше усетила същото чувство и у Грант: сладки мигове на страст, преди той да се отдръпне и да седне, без да я докосва, защото искал да изчака, докато се оженят.
Грант беше загинал преди сватбата им.
Ейнджъл насочи мислите си към настоящето. Хоук пое торбите от ръцете й и тя го последва в кухнята, като се възхищаваше на изящността и силата в движенията му.
— Къде е Дери? — попита тя, когато Хоук сложи торбите на масата и започна да вади съдържанието им.
— Учи.
— Органична химия ли?
Хоук сви рамене.
— Видях само някаква формула, дълга колкото крака ми.
