нож за стъкло.
Ейнджъл постави едно парче стъкло с цвят на малина върху дебелия картонен шаблон, който беше закрепен за масата. Светлината, която проникваше през картона и стъклото, ясно показваше черните линии, по които трябваше да реже. Ейнджъл прокара ножа по стъклото.
Когато премина по първата основна линия, Ейнджъл остави ножа и внимателно и бавно огъна стъклото, докато то не се разчупи по протежение на фината следа.
Ножът за стъкло всъщност не реже стъклото. Той само придава слабост на особената му молекулярна структура. В много отношения стъклото реагира повече като течност, а не като твърдо тяло.
Ако Ейнджъл не отделеше парчетата стъкло до няколко минути след разрязването им, стъклените молекули щяха отново да се съберат. Тогава счупването щеше да бъде назъбено и щеше да следва почти случаен път, вместо да бъде гладко и точно по желаните очертания. Когато отчупеше някое парче, тя прокарваше ръбовете един по друг, за да ги притъпи.
Работата със стъклото й носеше спокойствие, поне за известно време. Тя й бе помогнала да се справи с малките разочарования от детството си, с ужасната смърт на родителите й и на Грант и майка му в онази катастрофа. Сега щеше да й помогне да се справи и с Хоук. Работата щеше да й позволи да преживее времето минута по минута.
Ейнджъл довърши нарязването на парчетата, които щеше да използва за подаръка на госпожа Кери. Когато пещта загря, тя сложи в нея първо листата. Докато ги изпичаше, продължи да работи върху останалата част от творбата си.
Ейнджъл работи цяла нощ, като спираше само колкото да избърше сълзите, които бяха започнали да се стичат ненадейно по бузите й, породени от рана, която бе твърде прясна и дълбока, за да може да бъде излекувана бързо.
Тя забелязваше сълзите едва когато те замъгляваха погледа й и вече не можеше да вижда ясно цветните парчета стъкло, които бавно се оформяха под сръчните й ръце.
Мракът на нощта започна да отстъпва пред зората. Първите слънчеви лъчи обляха ателието. Ейнджъл не забеляза светлината, както не забелязваше и това, че мускулите на гърба я боляха, а блузата й бе мокра от сълзите. Беше се концентрирала изцяло върху творбата, която току-що беше завършила.
Постави стъклото в рамката и го залепи с цимент, след което посипа стърготини върху готовите повърхности, за да попият излишните количества цимент. Преди циментът да беше изсъхнал, тя взе един дървен инструмент със заострен край и започна да почиства внимателно творението си.
Вече бе ден, но Ейнджъл не забелязваше това. В ателието беше напълно тихо, ако се изключеше звукът от скърцането на дървения инструмент по стъклото. Тогава в стаята влезе Дери, като разтриваше очи.
— Енджи? Какво става? Защо не си за риба?
Глава 15
Ейнджъл вдигна поглед и с изненада осъзна колко време бе минало. Вече бе сутрин.
Част от напрежението й се изпари. Първата нощ винаги беше най-трудна.
Тя премигна бавно и за първи път от часове погледна към нещо, което се намираше по-далеч от плота на масата.
Дери се приближи към нея, като се подпираше на патериците.
— Енджи? Откога работиш?
— От известно време — отвърна уклончиво тя и насочи отново вниманието си към творбата си. — Почти свърших.
В действителност тя беше готова от един час и сега само минаваше повторно с дървения инструмент по очертанията. Наслаждаваше се на цветовете и формите, на целостта, която се бе появила само от мечти и остри парчета стъкло.
Дери се намръщи.
— Сигурно си работила цяла нощ.
Тя издаде някакъв неопределен звук.
— Енджи?
Тя въздъхна и остави дървения инструмент на масата, защото знаеше, че повече не можеше да се измъква от отговора на въпроса, защо си беше у дома, вместо да развежда Хоук.
— Да, работих цяла нощ.
— Не си го правила от доста време.
— Да.
— Енджи — каза тихо Дери, — какво има? Да не би да е, защото снощи беше годишнината от катастрофата? Четири години…
Ейнджъл се поколеба. Много по-лесно щеше да бъде да остави Дери да вярва, че оплаква миналото.
По-лесно, но не напълно вярно.
— Това е само отчасти причината — каза тя, вдигна глава и погледна Дери в очите за първи път, откакто бе влязъл в ателието. — Направих го най-вече защото с твоя господин Хоукинс изобщо не се разбираме.
Сините очи на Дери се разшириха от изненада.
— Какво се е случило? — след това той присви очи. — Да не се е опитал да те сваля?
Внезапно гласът му бе станал твърд, като на много по-възрастен човек.
Ейнджъл изви устни в саркастична гримаса.
— Да ме сваля? — повтори тя. — Нищо толкова лично. Хоук не е способен на интимност.
Тя говореше убедително, защото беше съвсем сигурна в думите си. Дери бе имал предвид нежелано внимание от страна на Хоук. Тя обаче бе желала близостта на Хоук, поне първоначално. Освен това между тях наистина не бе имало нищо лично, поне не в дълбокия смисъл на думата.
Те не се познаваха достатъчно добре, за да може помежду им да има интимност. Бяха го доказали, като бяха сбъркали в преценката си един за друг.
Дери се успокои малко.
— Какъв е проблемът тогава?
— Не говорим на един и същ език — отвърна Ейнджъл.
Дери бе озадачен и зачака по-нататъшно обяснение. Ейнджъл не каза нищо повече.
— Какво искаш да кажеш с това? — попита той след малко.
— Думата мизогиник говори ли ти нещо? — попита Ейнджъл, като си играеше отнесено с дървения инструмент.
— Прекалено рано е за игри на думи — каза той.
— Господин Майлс Хоукинс е мизогиник. Той няма доверие на жените и ги мрази. Аз съм жена. Следователно той ми няма доверие и ме мрази. Това — каза Ейнджъл и погледна Дери с потъмнели очи — прави присъствието ми на едно място с него изключително неудобно за мен. Той се чувства също толкова неудобно, когато аз съм до него.
Настъпи тишина, през която Дери се опитваше да разбере как беше възможно някой да мрази бледата, уморена жена, която стоеше пред него с поглед, замъглен от твърде много спомени.
— Не мога да повярвам — каза Дери.
— Аз мога.
Ейнджъл остави инструмента с изморено движение.
— Обади се на Карлсън по радиотелефона — каза тя. — Когато го видяхме в залива Браун, той предложи на Хоук да го изведе за риба.
— Така ли? Сигурно са си допаднали.
— Че защо да не си допаднат? Карлсън е мъж.
Ейнджъл долови горчивината в гласа си и се опита да овладее емоциите си. Усети как сълзите напират в очите й и изгарят гърлото й.
— Ако Карлсън не може, намери някой друг мъж — каза тя и обърна гръб на Дери.
Внезапно спря по средата на движението си. Хоук беше застанал на вратата между ателието и спалнята
