корда и двете кукички, които се бяха закачили една в друга.
Мъжът в синята лодка полагаше всички усилия да се справи с кордата, но тя беше опъната твърде силно. Той задърпа, опитвайки се да се добере до кукичките. Течението, което разделяше лодките, беше твърде силно. Мъжът се наведе напред, докато едва не падна във водата. Не му достигаха само няколко сантиметра.
Той сви рамене, измъкна нож и преряза кордата на въдицата си малко над кукичката.
Ейнджъл гледаше с ужас движението на ножа. Тя знаеше, че когато кордата бъдеше прерязана, щеше да се изстреля назад, последвана от острата кукичка, която щеше да се забие в Хоук, който държеше въдицата.
Нямаше време за обяснения или предупреждения. Ейнджъл изскочи от кабината, с две крачки достигна до Хоук и се хвърли към главата му, за да защити очите му от кукичката, която летеше към тях.
— Какво по дяволите…! — каза Хоук, сграбчи машинално Ейнджъл и я притисна към себе си.
— Кукичката… — започна тя, докато придърпваше лицето му надолу към гърдите си.
След това болката я прекъсна.
Хоук мигновено осъзна какво се бе случило. Ръцете на Ейнджъл го пуснаха, но той продължи да я държи здраво, докато надничаше над рамото й.
Част от извитата стомана на кукичката беше забита в пуловера й. Останалата част се бе врязала в плътта й, близо до лопатката. Пред погледа му се появи една тъмночервена капка, която започна да нараства.
Хоук изруга, пусна Ейнджъл и измъкна джобно ножче. Нави кордата около пръста си и я преряза, без да упражнява и най-малкия натиск върху кукичката.
Когато Ейнджъл усети, че е свободна, понечи да тръгне към кабината.
— Не мърдай — каза рязко Хоук и я улови за ръката.
— Дрейфуваме.
— Аз ще се погрижа за това.
Хоук настани внимателно Ейнджъл в една от седалките на кърмата. След това започна да действа с плашеща бързина.
Вместо да се бави, като навива останалите две корди, той просто ги преряза. Миг по-късно изчезна в кабината и включи двигателите.
След няколко минути Хоук бе отвел яхтата до едно закътано местенце в североизточната част на залива и бе пуснал котвата. При друг човек подобна бързина би била самоубийствена, но за Хоук тя беше толкова контролирана колкото и стремглавото спускане на ястреб.
Той се върна на кърмата при Ейнджъл.
— Добре ли си? — попита я Хоук, докато гледаше лицето й, на което беше изписано напрежение.
Тя понечи да свие рамене. Движението накара кукичката да се забие по-дълбоко и тя направи болезнена гримаса.
— Ще живея — каза тя, като си пое внимателно дъх.
Хоук изруга тихо.
— Това е просто болка — каза тихо Ейнджъл.
Тя затвори за малко очи и използва съзнанието си, за да накара напрежението да напусне тялото й. Беше научила, че опитите да се пребори с болката само я засилваха. Ако човек приемеше болката, можеше по-добре да контролира реакциите си. Когато бе научила това, Ейнджъл бе намерила смелостта да живее без лекарства и да ходи без бастун.
Когато отвори отново очи, погледът й беше ясен и не показваше страх от болката.
— Да видим какви са пораженията — каза тихо тя.
Хоук присви очи.
— Ако, разбира се, нямаш нищо против — добави Ейнджъл, когато забеляза реакцията му. — Ако нещо те притеснява, мога да се обадя на Карлсън.
Докато говореше, Ейнджъл погледна към рибарското корабче, което беше закотвено на неколкостотин метра от тях.
Хоук се беше втренчил в лицето й и не можеше да повярва, че тя беше толкова спокойна. Ако не беше видял кръв под пуловера й, поведението й по никакъв начин нямаше да му подскаже, че в плътта й е забита рибарска кукичка.
Хоук мрачно призна факта, че Ейнджъл беше актриса, достойна за всяка сцена на света.
— Виждал съм и по-лоши наранявания — каза рязко той.
Хоук последва Ейнджъл в кабината и запали всички лампи. Когато се обърна, тя вече бе седнала с гръб към най-силния източник на светлина.
Хоук коленичи до нея. Когато видя кръвта, която се процеждаше през пуловера й, той стисна силно устни. Хоук внимателно повдигна пуловера над кукичката и успя да не упражни натиск върху металното острие.
Онова, което видя под пуловера, го накара да изругае тихо. Кукичката беше дълга почти колкото палеца му. Той не виждаше нито върха й, нито разклонението, което имаше за цел да й попречи да излезе, когато се забиеше в плът.
— Влязла е с разклонението, нали? — попита Ейнджъл.
Единствено лекото треперене на гласа й издаваше колко силна болка изпитваше.
— Да.
Тя се раздвижи, сякаш искаше да съблече пуловера си.
— Недей, Ейнджъл. Виждам достатъчно.
— Ако не е влязла под твърде остър ъгъл, можеш да натикаш разклонението, да го отрежеш и след това да извадиш кукичката — каза Ейнджъл. — В противен случай ще се наложи да разрежеш плътта, за да освободиш разклонението.
Думите й изразяваха точно онова, което си мислеше и Хоук.
— И в двата случая ще боли много — каза той.
— Тогава ще чуеш как екскурзоводката ти пищи и ругае и изобщо се излага.
Хоук не каза нищо и Ейнджъл се обърна да го погледне в очите.
— Това е само болка, Хоук. Минава.
— Мога да те заведа при лекар.
— Защо? Твоите ръце са по-бързи от ръцете на който и да било лекар, който някога ме е лекувал.
— Ейнджъл…
— В кутията с рибарските принадлежности има необходимите инструменти. Ако не искаш да го направиш, обади се на Карлсън. Той и преди ме е чувал да крещя.
Хоук се поколеба, защото му се искаше да попита защо Карлсън бе чувал Ейнджъл да крещи от болка. Сега обаче не беше подходящият момент за такива въпроси.
Той изруга тихо и отиде до кутията с рибарските принадлежности. Там намери секач и пинсети и ги взе. След това се върна в кабината, поля инструментите с алкохол и се приближи до Ейнджъл.
— Готова ли си? — попита я Хоук със спокоен глас.
— Почакай малко.
Ейнджъл затвори очи и си представи цветове, които бяха толкова прекрасни, че не можеха да бъдат описани, толкова чисти, че не можеха да бъдат истински.
— Сега — прошепна тя и започна мислено да дава имена на цветовете.
Хоук натисна кукичката, докато тя завърши плитката си извивка в плътта на Ейнджъл, след което отряза разклонението и измъкна остатъка от кукичката с едно бързо, рязко движение.
Ейнджъл издаде тих, болезнен звук.
Хоук хвърли окървавената кукичка в кутията, уви ръце около ръцете на Ейнджъл и огледа раната на златистата й кожа.
— Готово!
— Благодаря ти — каза Ейнджъл с разтреперан глас.
Тя въздъхна дълбоко.
— Кога за последен път са ти били инжекция против тетанус? — попита я Хоук.
