Той обаче си мислеше за един друг танц, за бавното търкане на плът в плът, за страстта от допира до гладка кожа и течните, ритмични вълни на насладата.
Скоро.
Ейнджъл погледна през рамо, но погледът й бе отправен не към въдиците, а към мъжа на кърмата. Той беше най-грациозният мъж, когото някога бе виждала. Движенията, които тялото му правеше, за да запази равновесие на палубата, я омайваха. Подобно на птицата, на която дължеше прякора си, Хоук беше невероятно бърз, движенията му бяха плавни и удивително завършени.
След известно време Ейнджъл си наложи да отвърне поглед. Напомни си, че Хоук е нищо не беше показал, че то привлича по същия начин, по който тя се чувстваше привлечена от него, телом и духом.
Кратките докосвания между тях можеха да бъдат обяснени с малкото пространство на яхтата или да бъдат приети като между приятели. Ейнджъл никога не бе виждала Хоук да я гледа по начина, по който Грант бе обичал да я гледа с любов и желание, които я оставяха без дъх.
Ейнджъл извика образа на розата в ума си. Имаше нужда от спокойствието, което той й осигуряваше.
Да прекара пет дни на яхтата с Хоук, щеше да й бъде трудно. Не беше необходимо да влошава още повече нещата и да постави и двама им в неудобно положение, като тича след Хоук като влюбена до уши хлапачка.
Розата се появи неохотно в съзнанието й и й беше необходимо малко време, докато оформи целия образ. Бяха минали години, откакто това за последен път бе станало толкова бавно и откакто Ейнджъл бе имала толкова голяма нужда от спокойствие.
Като хвърляше от време на време по един поглед към въдиците, Ейнджъл поведе бавно лодката над мястото, на което океанът гъмжеше от херинги и сьомга. Нищо не захапа стръвта.
Ейнджъл мина над мястото няколко пъти, след което накара Хоук да провери дали на въдиците не са се закачили водорасли. Тя го наблюдаваше как измъква едната пръчка от държача, дръпва рязко и навива кордата. Завиждаше му за силата, която му позволяваше да се справи с лекота със задача, за чието усвояване тя бе имала нужда от седмици.
Когато въдиците отново бяха пуснати във водата, Ейнджъл започна бавна обиколка край бреговата ивица, което в крайна сметка щеше да я изведе до залива Дийпуотър. За известно време успя да забрави за всичко и остави приглушения шум на двигателите да я успокои.
— Будна ли си? — попита Хоук.
Той се настани в седалката срещу Ейнджъл, с лице към кърмата, за да може да наблюдава въдиците.
— Още малко и ще заспя.
Ейнджъл потисна прозявката си.
— Скучно ли ти е? — попита Хоук.
Тя се усмихна и поклати глава.
— Просто се отпуснах — каза Ейнджъл. — Обичам всичко това.
Ръцете й машинално коригираха курса на яхтата.
— А ти? — попита тя.
— Дали ми е скучно ли? — мрачният поглед на Хоук се плъзна по лицето й. — Не. Това е… успокояващо.
Хоук се протегна и присъствието му изпълни кабината. Той забеляза как погледът на Ейнджъл проследи движението на ръцете му, плъзна се към отвора на ризата му, към врата му, към устните му.
Внезапно „успокояващо“ се превърна в последната дума, с която Хоук би описал момента. Копнежът, който се бе крил малко под повърхността, го сграбчи в ноктите си, докато той почти спря да диша. Само за няколко секунди беше готов за нея и желанието изпълни цялото му тяло.
Твърде рано беше за това.
Хоук се изправи с едно мощно движение и излезе на палубата. Там застана с гръб към Ейнджъл, загледан във въдиците толкова напрегнато, че челюстта започна да го боли. Опитваше се да се пребори с желанието, което го беше изненадало.
След известно време успя да си наложи да мисли за извивките на въдиците, вместо за извивките на сочните устни и гърди на Ейнджъл.
Колкото повече се приближаваха към залива Дийпуотър, толкова повече малки плавателни съдове започваха да срещат. В далечината се виждаше „Черна луна“, отправил се към пристана на залива.
Хоук чу звука на радиостанцията зад гърба си, чу тихия отговор на Ейнджъл, но не се обърна. Не беше минал повече от час, откакто беше излязъл от кабината.
Недостатъчно дълго.
Твърде дълго.
Ейнджъл беше като огън под кожата на Хоук. Той я желаеше толкова силно, че това го вбесяваше. Преследването щеше да свърши тази вечер, независимо дали тя беше готова или не.
Той беше готов. Дори повече от готов. Щеше да я има и тогава всички лъжи щяха да излязат наяве като студен дъжд и щяха да загасят неразумния огън в него.
Тогава Хоук най-сетне щеше да се освободи от Ейнджъл, щеше да бъде свободен да полети отново като тъмна сянка през празното небе.
Глава 13
Докато завиваше към входа на залива, Ейнджъл забеляза, че наоколо имаше твърде много малки лодки, което щеше да й попречи да мине по обичайния път. Тя тъкмо бе завъртяла руля, когато забеляза с периферното си зрение някакво движение и видя една мощна моторница, която почти летеше над водата към залива.
Някой рибар, който можеше да излиза за риба само в почивните дни, сигурно искаше да използва цялото време, с което разполагаше, и това го караше да пренебрегне добрите обноски и изискванията за безопасност. Той щеше да принуди Ейнджъл да мине твърде близо до останалите рибари, а килната му диря щеше да разклати силно всички по-малки лодки. Най-вероятно на всички щеше да им се наложи да приберат въдиците и след това да ги пуснат отново.
— Дръж се! — извика Ейнджъл.
Тя включи двигателите на празен ход с надеждата да спаси въдиците.
Моторницата мина с рев край тях, като хвърляше зад кърмата си висок воден стълб. Хоук се беше подготвил и бе застанал с разтворени крака, уловил с ръка рамката на вратата на кабината. Яхтата се разклати силно като непокорен кон.
Останалите малки лодки не бяха в по-добро положение. Хората на тях засипаха с ругатни и закани отдалечаващата се моторница.
Ейнджъл включи отново двигателите и определи курс, който щеше да ги отведе по-далеч от скупчените лодки. Тя погледна машинално към кърмата, за да види какво е състоянието на въдиците. Едната пръчка стоеше изправена неподвижно. Другата беше извита в дъга.
Преди Ейнджъл да успее да отвори уста, Хоук вдигна въдицата и дръпна рязко пръчката. Нищо не се случи. Върхът на въдицата се движеше с малки, подскачащи движения. Кордата се развиваше, а спирачката на макарата пищеше пронизително.
При нормални обстоятелства това би означавало, че някоя голяма риба е захапала стръвта и сега се опитва да се измъкне. Днес обаче показваше нещо много по-малко вълнуващо.
Ейнджъл видя един от мъжете, които се намираха в малка синя лодка на около двайсет метра от яхтата да се изправя и да маха с ръце, за да привлече вниманието й. Партньорът му се опитваше да навие кордата на въдицата си. Пръчката беше опъната толкова силно, че той едва я удържаше.
Ейнджъл измърмори нещо неразбираемо и включи двигателите на празен ход.
— Оплели сме се в неговата корда — каза тя. — Да го оставим да я навие и да се откачи.
Хоук преустанови опитите си да навие кордата. Оплетените корди се появиха над водата между двете лодки.
Течението отблъскваше двете лодки една от друга, но те оставаха свързани от изненадващо здравата
