— Сега по-добре си легни — намеси се Хоук. Това беше по-скоро заповед, отколкото предложение.
„Тя е впила нокти в теб, момче — помисли си Хоук. — Появих се тъкмо навреме.“
Хоук последва Дери до хола и изчака младежа да легне. Хоук не му помогна с нищо, освен с това, че му взе патериците. Когато Ейнджъл понечи да помогне, Хоук я спря.
— Той не е инвалид — каза хладно Хоук.
— Но… — започна тя.
— Не ми казвай, че си една от онези жени, които обичат да се правят на майки — прекъсна я Хоук. Гласът му беше закачлив, а погледът му твърд като кристал. — Жени, които се суетят около мъжете и се опитват да ги приравнят с бебета. Или на Дери му харесва да се държат с него като с бебе?
Ейнджъл стисна гневно устни, но преди да успее да каже нещо, Дери се разсмя.
— Господин Хоукинс — каза Дери, докато се опитваше да оправи възглавницата си, — вие не знаете…
— Наричай ме Хоук. Казвали са ми, че това име ми подхожда.
Докато говореше, Хоук се приближи до леглото и нагласи възглавницата под главата на Дери. Движенията му бяха толкова бързи, че останаха почти незабелязани.
— Прави са, да знаеш — каза с въздишка Дери. — Името наистина ти подхожда. Само дето аз никога не съм срещал ястреб с чувство за хумор.
Дери се усмихна и се отпусна на възглавницата.
— Само че Енджи е последната жена, която би започнала да се суети край един мъж — добави Дери. — Тя е най-спокойният човек, когото познавам.
Хоук повдигна вежди и погледна към Ейнджъл, сякаш никога през живота си не я беше виждал.
— Наистина ли?
— Наистина — отвърна Дери. — Не аз, а тя би трябвало да учи за хирург. Вече нищо, ама абсолютно нищо, не може да наруши спокойствието й.
Ейнджъл се опита да запази спокойствие под скептичния поглед на Хоук. Не беше лесно. Знаеше, че той помнеше начина, по който беше реагирала на близостта му.
— Страхувам се, че направо откачих, когато Хоук ми каза, че си бил наранен. След това си го изкарах на Хоук — тя се усмихна леко. — Толкова за спокойствието и за ангелите.
Погледът на Хоук се плъзна по устните й, по грациозния й врат и по меките къдрици, които се виеха върху гърдите й.
Ейнджъл усети как затаява дъх от изненада от чувствената си реакция на погледа му.
„Иска ми се да не бях усетила уязвимостта под повърхността на този мъж — помисли си тъжно тя: — Иска ми се той наистина да беше толкова безчувствен, колкото изглежда.“
Но Ейнджъл непрестанно усещаше прояви на топлина и нежност у Хоук, като например това, че беше оправил възглавницата на Дери. Противоречията и сложността на характера на Хоук я караха да се чувства едновременно запленена и раздразнена от него и не й позволяваха да запази равновесие.
„Спокойна ли? — помисли си Ейнджъл. — Едва ли. Поне не докато Хоук е наблизо.“
Тя заобиколи Хоук и отметна черните къдрици от челото на Дери.
— Готов ли си да заспиш? — Дери поклати глава, въздъхна и безмълвно я помоли да го погали отново.
— Хубаво е — каза той.
Ейнджъл се усмихна и продължи да гали косата му. Дери се усмихна в отговор, след което погледна към високия мъж, чийто интелект и откровеност го бяха привлекли по време на първата им среща преди няколко седмици.
— Имаше право, Хоук — каза Дери. — Някои мъже обичат да се държат с тях като с бебета.
— Да ти наема ли бавачка? — попита Хоук.
— Само ако е млада и красива — отвърна младежът.
— Ако са млади и красиви, не ги наричат бавачки — отбеляза Хоук. — Наричат ги…
— Няма значение — побърза да го прекъсне Дери. — И без това не бих могъл да направя нищо, преди да се измъкна от този циментов панталон.
Той се размърда, опитвайки се да се настани по-удобно. Хоук взе една възглавница и се върна, при Дери. С няколко бързи движения я пъхна под гипсирания крак на младежа, за да намали напрежението в гърба му.
Дери въздъхна.
— Благодаря. Проклетата гадост тежи колкото мен.
Ейнджъл погледна Хоук, изненадана отново от несъответствието между грубите му думи и загрижеността в действията му.
Хоук я изгледа хладно.
— Давай, погали го — каза Хоук. — Така няма да мисли за глезена си.
Дери се разсмя високо, но сините му очи бяха пълни със задоволство.
— Това ми харесва у теб — каза Дери. — Всички край мен ходят на пръсти и се опитват да бъдат мили, а ти не го правиш. Като бъдещ лекар, аз смятам, че в света има място за кръвоспиращи.
— Да — каза рязко Ейнджъл. — В плътно затворени буркани.
За миг Дери изглеждаше шокиран от думите й. След това отново се разсмя. Напрежението напусна лицето му и той заприлича на осемнайсетгодишен, въпреки че беше на двайсет и една. Хвана ръката На Ейнджъл, стисна я и я сложи отново върху челото си.
— Погали ме. Ти ми влияеш добре. Всъщност това важи и за двама ви. Бях започнал да се самосъжалявам, когато вие пристигнахте.
Думите му накараха раздразнението й да се изпари. Тя започна да гали отново челото му и с всяко движение усещаше мрачния поглед на Хоук върху себе си.
Дери затвори очи, въздъхна дълбоко и се отпусна.
— Ръцете ти са като теб, Енджи — прошепна той. — Мили. Щедри. Спокойни. Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се — отвърна тихо тя.
— Сигурна ли си? Знам колко си заета.
— Лято е. През лятото единствената ми работа е да попивам цветовете и слънчевата светлина.
Дери отвори очи и я погледна с очевидно облекчение.
— Благодаря — каза той с дрезгав и провлачен глас.
Хапчето очевидно беше започнало да действа. Дери погледна Хоук.
— Кога искаш… да започнеш… голямата обиколка? — попита Дери с бавен глас.
За миг Хоук почти почувства съжаление към Ейнджъл, която беше хваната в капана на този млад, рус чаровник. След това устните му оформиха кратка усмивка. Чарът на Дери беше истинска сила и също като слънцето караше хората да се приближават и да се топлят.
Хоук не бе забелязал нито един признак, че Дери е лъжец или измамник. Дери не можеше да направи нищо, за да престане да бъде толкова очарователен. Той беше останал недокоснат от жените и лъжите.
Хоук щеше да се погрижи това да не се промени.
— Утре — отвърна Хоук. — Докато Ейнджъл не се увери, че можеш да се грижиш сам за себе си, няма да мисли за работа.
Ейнджъл вдигна глава.
— За какво говорите вие двамата? — попита тя.
Дери я погледна и присви очи, опитвайки се да фокусира погледа си, който бе станал замъглен от действието на болкоуспокояващото.
— Да… разведеш Хоук — успя да каже той. — Аз… не мога.
Ейнджъл погледна Хоук с нескрита изненада.
— Знаеш ли за какво говори Дери?
Дери чу думите на Ейнджъл да заглъхват в съзнанието му. Знаеше, че трябваше да я накара да разбере колко важно е да помогне на Хоук, но езикът му отказваше да изрече думите.
Внезапно той осъзна колко много беше изтощен. Дери започна да се бори срещу действието на хапчето.
