— Ако продължаваме така — прошепна той, — със сигурност ще забременееш.
Затворила очи, Сара поклати глава, наслаждавайки се на прекрасния сън.
— Не мога — промълви тя.
— Защо не?
— Защото вече съм.
— Какво?
Очите й се отвориха.
— О, Господи! Това наистина не е сън, нали?
Той се взираше в нея.
— Сигурна ли си?
— Почти. Непрекъснато ми се спи, точно както на майка ми, когато беше бременна.
Силното тяло на Кейс се разтресе. Той бавно наведе лицето си към гърдите й.
Сърцето й се преобърна, когато усети горещите му сълзи и заедно с тях тихия му смях.
— Караш ме да се чувствам завършен — каза той дрезгаво.
Тя се вцепени. Внезапно прокара пръсти през косата му и вдигна главата му, за да го погледне в очите.
— Какво каза? — прошепна тя.
Той се усмихна.
Изведнъж и нейните очи се напълниха със сълзи.
— Мислех си, че земята ме привлича — каза той. — Но това си била ти. Само ти. Един зимен огън, който гори само за мен.
— Кейс — прошепна тя.
Той се наведе и я целуна по устните.
— Обичам те, Сара. И единственото място, където ще отидеш утре, е при най-близкия свещеник.
Тя също го целуна.
— Няма ли да спориш? — попита я той.
— Защо да споря с мъжа, когото обичам? Особено когато той за първи път проявява здрав разум.
Кейс се усмихна, придърпа Сара към себе си и почувства любовта й в устните й до гърдите си. Така и заспа. Усмихнат.
Епилог
Емили Джейн Максуел се роди през есента когато листата на дърветата придобиват цвета на огнени пламъци. Кейс й направи люлка от същото златисто дърво, от което бе построил къща за растящото семейство. Първите спомени на Емили бяха свързани със смеха на баща й, който я вдигаше към тавана и я въртеше около себе си.
В следващите години Сара роди още деца на Кейс. Още две момичета със сръчни ръце и остър език. Три високи момчета които се забавляваха като непрекъснато дразнеха сестрите си.
Конър напусна племенниците си, за да получи образованието, за което настояваше Сара. Върна се в ранчото „Лост Ривър“ с младата си съпруга. Не след дълго долината се изпълни със звънливия смях на още деца.
Въпреки всичките мъки и радости на съвместния живот, любовта на Кейс и Сара растеше. Техният съюз беше като огън — нежен и яростен, спокоен и гневен, едно излъчване, което стопляше и даваше живот на всичко, до което се докоснеше.
Информация за текста
© 1996 Елизабет Лоуел
© Христина Симеонова, превод от английски
Elizabeth Lowell
Winter Fire, 1996
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Елизабет Лоуел. Зовът на сърцето
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
Технически редактор: Никола Христов
ИК „Калпазанов“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13555]
Последна редакция: 2009-10-02 17:30:00
1
Крикет (англ.) — щурец — Б.пр.
