— Хайде, кажи му. Какво толкова може да ти направи? Най-много да те убие. Колко пъти си казвал, че предпочиташ да си мъртъв, вместо женен за мен. Сега е твоят шанс, cheri.
— Затваряй си устата, Жюли!
Тя само се изсмя по-силно. Себастиян протегна ръка към дръжката на вратата. Беше чул достатъчно. Бе дошъл моментът да се маха.
Но преди да ги остави да се хванат за гушите — метафорично — той ги предупреди:
— Баща ми е претърпял много злополуки. Ако му се случи още нещо, ще се върна и някой от вас ще си плати.
— Себ! — Дентън понечи да го спре, но той затвори вратата.
Имаше чувството, че ако чуе поредното извинение или лъжа, ще излети през покрива. Не издържаше повече. Всъщност моментът беше назрял да посети онзи френски коняр. Стълкновението им сигурно щеше да е брутално и да облекчи част от объркването му.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Когато с Аби се върнаха от Еджфорд, Маргарет забеляза, че Себастиян е в салона. Абигейл не го видя и се качи право в стаята си, но Маргарет се присъедини към него. Не беше сигурна дали е разговарял с доктор Кълдън и знае, че в състоянието на баща му е настъпило подобрение.
Той, изглежда, я беше чакал:
— Ах, ето те и теб, Маги.
Тръгна към нея и тя застана така, че помежду им да има маса. Обаче Себастиян заобиколи масата и тя бързо му съобщи новината, за да го разсее:
— Снощи треската на Дъглас е преминала. Прислужницата трябвало да събуди няколко лакеи, за да му сменят завивките. Днес много пъти се е събуждал, въпреки че все още е доста слаб. Ще почакаш ли ден- два, преди да говориш с него? Да му предам ли, че си тук? Аз самата го избягвах. Струва ми се, че той или подозира, или си спомня, че те е видял в преддверието, и със сигурност ще ме попита…
Той я накара да млъкне с целувката си. У двамата нахлуха вълнуващите спомени за изминалата нощ.
— Прекалено много говориш — каза той, сякаш си измисляше извинение да продължи да я целува. — Кажи му каквото намериш за добре.
Маргарет изправи гръб и се отдръпна.
— Моля те, не го прави отново.
— Кое?
— Целуването — прошепна тя.
— Обратно на първото квадратче, а? — въздъхна Себастиян.
— Бъди благоразумен. Ще ми е трудно да обясня развода си и дори „женитбата“ си, ако имам дете, наследник на титлата, на която то формално няма да има право заради нашите лъжи.
Дълбоко в сърцето си се надяваше, че Себастиян има отговор за това: че наистина ще се ожени за нея, ако се стигне дотам. Надеждите й се оказаха напразни.
— Би ми се искало да не си толкова проницателна, Маги — кимна той. — Би ми се искало да си лекомислена. Много добре, ще си държа ръцете далеч от теб. А с баща си ще разговарям сега.
Маргарет не очакваше, че той моментално ще излезе от стаята и ще се изкачи по стълбището. Последва го бавно, притеснена, че все още е твърде рано за сблъсък между двамата мъже, но не се реши да го спре, защото не изключваше Дъглас да му се зарадва.
Закова се на място в коридора, когато зърна Себастиян да стои пред стаята на баща си. Той я погледна, но не каза нищо. На лицето му имаше странно изражение, което тя не беше виждала досега. Дали бе разтревожен? Нервен? И двете емоции някак си не му приличаха. Той беше непробиваема крепост. Той беше Гарвана. Влезе в стаята внезапно и затвори вратата след себе си.
Маргарет прехапа устни. Би трябвало да отиде при него. Присъствието й би могло да успокои баща и син. Но имаше чувството, че точно сега Себастиян не желае нейната подкрепа. Ако мислеше, че тя ще му е от полза, той сам би я помолил да го придружи. Може би насаме щеше да разкрие пред баща си емоции, които не би показал пред чужд човек. Тя слезе долу, като пламенно му пожелаваше успех.
Дъглас спеше. Себастиян изпита облекчение. Само че този път нямаше да си тръгне. Струваше му се, че няма да чака дълго. Дъглас беше подпрян на няколко възглавници. Допреди малко явно е бил буден и е четял — книгата лежеше на бедрото му, а ръката му почиваше върху корицата.
Прислужничката, която дежуреше, не каза нищо при неговото влизане и бързо излезе, когато той посочи с глава вратата. Себастиян зае стола до леглото, но скоро се изправи. Направи няколко крачки. Беше по-притеснен, отколкото очакваше. Само баща му можеше да му вдъхне такава нервност.
Свадата с Антон в конюшните се беше оказала изключително ползотворна, като се изключи фактът, че човекът му се струваше смътно познат, а не можеше да се сети откъде. По отношение на произшествията мъжът не му даде никакви отговори — бе изцяло предан на Жюлиет. Да не говорим, че се отбраняваше интелигентно. Набитият французин бе осигурил на Себастиян великолепна умствена тренировка.
При тази мисъл той се поотпусна и лека-полека издигна защитите си. Когато най-сетне беше готов, се обърна към леглото с намерението да събуди Дъглас и срещна втренчения поглед на баща си. Откога го гледаше? Дъглас би трябвало да се обади, да го попита защо е тук, да каже нещо, каквото и да е. Фактът, че бе мълчал през цялото време, означаваше, че изобщо не смята да разговаря със Себастиян. Надгробният камък…
— Не съм мъртъв — почти му се озъби Себастиян. — Също така не съм сън. Нито пък съм тук по свой избор. Не се безпокой, ще си тръгна веднага щом мога да уверя Маги, че няма да излезеш от стаята си, да се спънеш в нещо и да паднеш по стълбището.
— За какво говориш, по дяволите?
— Е, това поне е нещо — сухо отбеляза Себастиян.
— Себастиян!
Предупредителната нотка имаше желания ефект. Навремето Дъглас просто трябваше да изрече имената на синовете си с този тон и те приключваха със спора или с приготвените оправдания.
— Извинявай — каза синът. — Ще гледам да се придържам към фактите. Първият от тях е, че пътуването на Маги до Европа не е било за удоволствие, както се е помъчила да ви внуши. То е било предприето с цел да ме намери и да ме убеди да се върна.
— Защо?
— И дотам ще стигна. Маги не извади късмет с убеждаването, понеже бях дал клетва никога да не се връщам в Англия. Чрез хитрост ме накара да приема работата, но вече ми плати скъпо и прескъпо. Затова ще изпълня задачата си и ще я убедя, че е просто едно глупаво момиче с богата фантазия. Ако бъдеш така любезен да ми сътрудничиш, ще мога да се махна възможно най-бързо и двамата отново ще бъдем оставени на мира.
— Бих могъл да се закълна, че ти спомена за факти — студено рече Дъглас. — Кога ще стигнеш до тях?
Себастиян се почувства ужасно. Сега баща му имаше абсолютно същото изражение като вечерта, когато му бе наредил да се маха и никога да не припарва до Англия. Наистина ли бе мислил, че двамата могат да се помирят? Боже, какъв глупак е бил!
— Маргарет смята, че си в опасност.
— Глупости.
— Такова е нейното мнение. Не моето, очевидно не и твоето. Но затова тя наела хора да ме открият и когато видяла, че така няма да стане, сама тръгнала на обиколка из Европа, за да ме намери. Беше си наумила, че мога да разреша това, което се мъти тук. Ако не се лъжа, Абигейл й е втълпила тази идея. Маргарет смяташе, че аз доброволно ще се заема с ролята на спасител. Грешеше. Вероятно греши и с другите си подозрения. Тук съм да разбера.
Дъглас изглеждаше заинтригуван:
— Каква опасност?
