— Напоследък си претърпял повече произшествия, отколкото е нормално.
Баща му леко се изчерви, което заинтригува Себастиян, но Дъглас само отвърна:
— Нищо странно няма в това.
Дали баща му не беше направил малка пауза, преди да изрече думите?
— Факт е живееш в една къща с усойница, готова на всичко.
— Не мога да те опровергая — въздъхна Дъглас.
— Дентън желае да се разведе, но твърди, че не може. По някакъв начин Жюлиет го държи в ръцете си. Да кажеш нещо по въпроса?
— Не. Ти си научил повече от мен през всичките тези години. Дентън отказваше да говори с мен за съпругата си.
— Отказваше? На теб?
— Да, много е потаен що се отнася до нея.
— Твоето заключение?
— Срамува се от жена си. Срамува се от себе си, че изобщо се е забъркал с нея. Предложи ми да напусне „Горския кът“. Аз най-егоистично го разубедих. Той е всичко…
Последва кратка пауза, която подтикна Себастиян да довърши:
— … което ти е останало?
Дъглас отпусна глава като победен противник и потрепери.
— Щях да кажа всичко, което майка ми е оставила. Къщата щеше да бъде пълна с тишина, ако в нея живеехме само двамата. Вече си разбрал, че тя отказва да ми говори.
— Чух нещо такова.
— Дентън й прави компания, за което съм му благодарен. А Маргарет сякаш ни я изпрати Господ.
— Да не си влюбен в твоята повереница? — остро попита Себастиян.
Дъглас примигна смаяно и се намръщи.
— Що за глупости са това? Тя е прекрасно момиче, но е на възраст да ми бъде дъщеря.
— Е, и? Кога възрастта е пречела на един мъж да…
— Достатъчно, Себастиян. Нямам представа откъде си си втълпил подобно нещо, но си безкрайно далече от истината. Когато Маги за пръв път дойде тук, изпитвах към нея състрадание. Тя съвсем наскоро бе загубила баща си. Но никога не съм бил привлечен от нея по начина, за който намекваш. Маги беше като свеж въздух. Тя отново направи този дом нормален. Всъщност много се надявах, че Дентън ще…
— Ще я прелъсти?
— Не! — избухна баща му и добави с въздишка: — Надявах се, че тя ще го подтикне да поправи грешката си, но беше ясно, че Маги не се интересува романтично от него. За да бъда честен, просто търсех начин да я задържа в семейството. Всички тъгувахме, когато тя се завърна в „Белите дъбове“ след навършването на пълнолетие.
Личеше си, че още никой не е съобщил на Дъглас за кого се е омъжила Маргарет. Себастиян предпочиташе нещата да се задържат така. Дъглас нямаше да научи новината от Абигейл, тъй като двамата така или иначе не разговаряха. Жюлиет надали щеше да го посети. Само Дентън можеше да се изпусне. Налагаше се да поговори с брат си.
Действително не беше необходимо да се преструват на женени, защото Дъглас сътрудничеше дотолкова, че поне бе склонен да обсъдят ситуацията. Но Себастиян не възнамеряваше да си замине, без да си признае всичко. Като се имаше предвид желанието на баща му да задържи Маргарет в семейството, новината, че не са венчани, вероятно нямаше да бъде приета радушно. Всъщност направо изтръпваше при мисълта, че Дъглас ще разбере.
— Като се изключат очевидните причини Жюлиет да желае да се сроди с нас — богатство, титла, сещаш ли се за нещо друго, каквото и да е, което да я задържа тук, при положение че толкова ненавижда Англия?
Дъглас се намръщи.
— Какво намекваш?
— Може би изпитва омраза към Таунзендови?
Искаш да кажеш, че иска да ни отмъсти за нещо?
— Да.
— Трудно ми е да си го представя — отвърна Дъглас. — Преди никога не бях чувал за нея…
Синът рязко го прекъсна:
— Можем да водим цивилизован разговор, стига да не засягаш тази част от нашата история. Сега ми хрумва, че не знам фамилното й име. А ти?
— Знаех го, но то ми беше непознато. Пусен, ако не се лъжа. Нещо такова. Чух го веднъж.
Във Франция Себастиян бе срещнал много хора, но не познаваше никого с такава фамилия. От друга страна, ако мотивът на Жюлиет бе отмъщение, надали би им казала истинското си име.
— Някога бил ли си във Франция? Може би там си се запознал с нейни роднини и по някакъв начин, без сам да разбереш, си ги обидил или наранил?
— На погрешен път си. Знам, че се смята за недопустим пропуск в образованието на знатната младеж, но аз никога не съм ходил в Европа. По онова време горях от нетърпение да чуя „да“ от майка ти и нямах никакво намерение да пътувам. Ожених се неприлично бързо.
Себастиян никога не беше чувал това. При други обстоятелства не би се интересувал, но вероятно сега за последен път виждаше баща си.
— Защо? — без заобикалки попита. Дъглас сви рамене.
— Налагаше се. И не по най-очевидната причина. Тя беше сензацията на сезона, а аз се влюбих в нея още щом я зърнах. Но тъй като майка ти беше най-добрата партия, имаше още седем-осем младежи, които се опитваха да спечелят ръката й. Тя ни скъса нервите от чакане, докато реши кой ще е щастливецът.
Себастиян се усмихна. Също като Дентън и той беше поставил майка си на пиедестал. Тя почина, когато бяха много малки. И двамата имаха своите съкровени спомени от нея. Тя беше ангелът, девата, олицетворение на добротата. Беше голяма изненада да научи, че е била типична жена на своето време и е искала да се наслади на своята популярност. Това направи образа й по-реален и още повече му домъчня за нея. Предполагаше, че е научил защо баща му така и не се е оженил повторно. Изражението му, когато бе споменал покойната си съпруга, казваше всичко. Той все още я обичаше твърде силно, за да допусне друга да заеме мястото й.
— Ще те оставя да почиваш — рече Себастиян. — Не искам да те изморявам, докато все още се възстановяваш. По-късно ще се върна, за да обсъдим твоите злополуки.
— Казах ти…
— Не ти вярвам — прекъсна го синът за негово най-голямо раздразнение. — Когато се видим отново, очаквам истината.
Тръгна към вратата. Очакваше още опровержения, но Дъглас нищо не каза, което беше странно. Или може би техният разговор го бе изтощил повече, отколкото беше дал да се разбере?
Себастиян отвори вратата и каза, без да се обръща:
— Благодаря ти, че ми разкри онова за мама. Не го очаквах, като се имат предвид отношенията ни.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Същия следобед Абигейл за пръв път видя Тимъти и като се има предвид чувството за хумор на малкия, не беше изненада, че тя се привърза към него като към член на семейството.
— Ще го задържим — решително заяви на Маргарет.
На младата жена сърце не й даваше да й каже, че не могат просто така да го задържат. Но този хитрец Тимъти намери идеята за забавна и с удоволствие започна да прави компания на Абигейл, развеселявайки я с истории за премеждията си във Франция. Сигурно момчето не знаеше какво е да си имаш баба.
Маргарет не остана дълго да ги слуша. Бе прекалено разтревожена, за да се включи в разговора им. Нямаше да се успокои, докато не научи какво се е случило в стаята на Дъглас. Качи се на втория етаж и уж се зае да подрежда и преподрежда цветята във вазата на масичката. Не искаше да изпусне Себастиян.
Той излезе от стаята. Заплашителното изражение на Гарвана с нищо не й подсказа как е минал
