Мъжете не се оставиха да бъдат прекъснати и Рийгън се зае да я просвети:
— Става въпрос за името ми. Още не са постигнали съгласие как да ме наричат на галено и всеки път стигат едва ли не до бой. Макар да мисля, че се карат по-скоро по навик.
Джорджина извъртя очи и потърси с поглед Джеймс, който търпеливо разговаряше с Бойд и Томас. Същинско олицетворение на самообладанието. Тя се усмихна успокоено. Не беше чула нито една безсрамна дума от устата му, а и мъдро се държеше далеч от Уорън.
Брат й седеше като истукан в ъгъла, докато останалите — за нейна изненада — разговаряха оживено с омразните англичани, особено Клинтън. Мак също щеше да се появи малко по-късно и тя не трябваше да пропуска да го запознае с Нети Макдоналд — Рийгън май не беше единствената сводница тук.
Малко по-късно Джеймс и Антъни застанаха един до друг и загледаха с гордост съпругите си, които разговаряха оживено.
— Да ги сгодим ли?
Джеймс едва не се задави с брендито, което си бе позволил за успокоение, защото двамата тъкмо говореха за бъдещите си деца.
— Те още не са родени, глупако.
— Е, и?
— Може да се от един пол.
— За съжаление си прав — въздъхна разочаровано Антъни. — Освен това са кръвни роднини. Братовчеди.
— Е, и? — повтори братът.
— Пък и сега това не е важно.
— Какво знам аз?
— Това е вярно — намеси се в разговора им Никълъс. — Ти не знаеш нищо. — После се обърна към Джеймс: — Чудесно семейство си си избрал.
— Така ли смяташ?
Никълъс отговори ухилено:
— Приятелят ни Уорън няма особено високо мнение за теб. През цялото време те пронизва с поглед.
— Ти ли ще си направиш труда или ще предоставиш удоволствието на мен? — обърна се Джеймс към брат си.
Никълъс веднага разбра, че двамата ще се обединят срещу него.
— Не смейте. Иначе собствените ви братя ще се нахвърлят срещу вас, да не говорим за скъпата ми съпруга.
— Струва си удоволствието, стари момко — ухили се коварно Джеймс и проследи безславното оттегляне на Никълъс.
— Това момче само пречи на щастието си — засмя се Антъни.
— Постепенно започвам да го понасям — настави примирително Джеймс. — По дяволите, в последно време се примирявам с куп неща.
Антъни избухна в сърдечен смях и хвърли бърз поглед към Уорън.
— Старият Ник е прав, онзи тип наистина не те обича.
— Чувството е взаимно, повярвай.
— Ще си имаш неприятности с него.
— Глупости! Само след седмица ще ни дели океанът.
— Този приятел е искал само да защити сестра си, братко — усмири го Антъни. — И ние бихме направили същото за Мелиса.
— Защо, не ти ли харесва благородният ми образ?
— Какво говориш? — успокои го Антъни и изчака брат му да отпие глътка бренди. — Между другото, Джеймс, казах ли ти вече колко те обичам?
Джеймс отново се задави и изплю брендито на килима.
— Гръм и мълния! Брат ми вече не издържа на пиене.
— Така ли?
— Не вярвам нито дума.
— Онова, което казах, е чистата истина.
Дълга пауза, след която Джеймс изръмжа:
— Чувствата са взаимни.
Антъни се ухили до ушите.
— Обичам и старците, но не смея да им го кажа… Ще се шашнат, нали разбираш?
— Аха. Мен обаче можеш да задавиш.
— Разбира се, старче.
— Какво става? — попита присъединилата се към тях Джорджина.
— Нищо, любов моя. Брат ми е невъзможен… както винаги.
— Бих казала, че не е по-лош от моя.
— Каза ли ти нещо? — попита бързо Джеймс и наостри уши.
— Разбира се, че не — увери го Джорджина. — Той не говори с никого и това е най-лошото. — От гърдите й се изтръгна тежка въздишка. — Може би трябва ти да сложиш началото, Джеймс…
— Внимавай какво приказваш, Джордж — ужаси се искрено Джеймс. — Фактът, че прекарах цяла вечер в едно помещение с него, говори сам за себе си.
— Джеймс… — заумилква се тя.
— Джордж! — В гласа му прозвуча строго предупреждение.
— Моля те!
Антъни не можа да се удържи и избухна в смях. Брат му беше в капана. Джеймс го удостои с убийствен поглед, но жена му го улови за ръка и го помъкна към страшния неприятел.
Все пак трябваше да го смушка здраво в ребрата, за да го накара да проговори.
— Андерсън — поздрави студено Джеймс.
— Малори — гласеше краткият отговор.
Ала в следващия миг Джеймс изненада брата и сестрата Андерсън, като избухна в сърдечен смях.
— Мисля, че трябва да сложа оръжие — проговори през смях той. — Вие очевидно не владеете умението да мразите изискано.
— Какво означава това? — изръмжа Уорън.
— Да се наслаждавате с цялото си сърце на добрия спор, драги.
— По-скоро бих…
— Уорън, за Бога! — намеси се Джорджина.
Уорън хвърли гневен поглед към сестра си, ала после протегна ръка на Джеймс в знак на помирение, която беше приета с усмивка.
— Знам колко ти е трудно, приятелю, но те уверявам, че оставяш сестра си в ръцете на мъж, който я обича до лудост.
— Лудост? — усъмни се жена му.
Джеймс отново вдигна едната си вежда и Джорджина усети, че започва да обича тази гримаса.
— А не ме ли докара до лудост преди малко в леглото? — попита невинно той.
— Джеймс! — изстена тя и й се дощя да потъне в земята от срам. Такава дръзка забележка пред Уорън и пред всички присъстващи!
Най-после Уорън също отстъпи.
— Всичко свърши, Малори, ти спечели — изръмжа през стиснати зъби той. — И се погрижи да я направиш щастлива. Ако не, ще дойда и лично ще ти извия врата.
— Това звучи много по-добре, стари момко — засмя се весело Джеймс и усмихнато се обърна към жена си: — Най-после и той проумя истината, Джордж. Имаше късмет, нали?
Информация за текста
