— Божичко, това беше най-нелюбезната…
— Дръж си устата, Джордж. Още не си уредила нещата.
Джорджина се сви като убодена. По дяволите, значи беше чул самоуверения й отговор! Все пак тя спечели. Той направи първата отстъпка, макар и неохотно, и тя постави началото.
— Джеймс?
— Какво?
— Ще се примириш ли някога, че отстъпи заради мен? — пошушна едва чуто тя.
Мъжът я изгледа отвисоко и повдигна едната си вежда.
— Смятам, че да…
Джорджина нежно прокара пръст по долната му устна.
— Да, разбира се.
Джеймс не изчака да се качат в каретата, която чакаше на кея, а я целуна още тук — насред палубата.
— Джеймс, не е ли крайно време да слезем долу? Каретите пристигнаха преди повече от час.
— Това са само членовете на моето семейство, които не искат да изпуснат важното събитие. Ако имаме късмет, братята ти няма да намерят пътя дотук.
Джорджина нави един златен кичур около пръстите си и нежно го подръпна.
— Още ли се правиш на своенравен?
— Не съм своенравен, любима. Само че още не съм убеден трябва ли да им простя или не.
Очите на Джорджина се разшириха и в тях заблестяха опасни искри. Джеймс се обърна, сграбчи я и се хвърли отгоре й. В сърцето й пламнаха противоречиви чувства, но когато Джеймс се намести между бедрата й, гневът й се изпари.
— Все пак ти ги покани — опита се да протестира тя, макар и с половин глас.
— Точно така, но тук сме в къщата на Тони. Ако му хрумне, той може да ги изхвърли най-спокойно.
— Джеймс!
— Добре де, убеди ме в противното.
Този ужасен човек само се ухили отвисоко и тя не можа да не се усмихне в отговор.
— Ти си невъзможен! Никога не биваше да те питам дали се примиряваш с успеха на посредничеството ми.
— Обаче го направи… и аз ще му се насладя докрай.
Джорджина захихика, когато устните му се плъзнаха по шията й и затърсиха зърното на гърдата, което вече се надигаше насреща му. Заля я горещо желание, а жадното засмукване изтръгна от гърдите й дълбока въздишка. Ръцете й помилваха гърба му. Толкова обичаше тялото му… Искаше да го усеща, да го докосва — навсякъде.
— Джеймс… Джеймс, кажи го още веднъж.
— Обичам те.
— Откога?
— Какво откога?
— Откога го знаеш?
Устните му завладяха нейните в дълга, изгаряща целувка.
— Още от първия миг, любов моя. Как мислиш, защо се ожених за теб?
Много внимателно, за да не разваля магията на мига, Джорджина му припомни:
— Нали те принудиха да го сториш…
Една целувка, една усмивка и Джеймс отговори:
— Аз принудих семейството ти да ме принуди, Джордж. Има разлика, нали?
— Какво си направил?
— Виж какво, скъпа…
— Джеймс Малори…
— Какво друго можех да направя, по дяволите? — обиди се той. — Бях се заклел никога да не се оженя. Повтарях си го през цялото време. Не можех да се улича сам в лъжа и да помоля за ръката ти, нали? После се сетих как постъпи негодникът, когото скъпата ми племенница нарече свой съпруг, за да влезе под брачния хомот, и реших, че щом той е успял, ще успея и аз.
— Добре ли чух? Всичко е било нарочно? А очакваше ли, че ще те смелят от бой?
— Нищо на този свят не е безплатно.
Пламъкът на гнева бавно изчезна от очите й и отстъпи място на друг, много по-приятен. Тя поклати глава и вдигна поглед към него.
— Това ме довърши. През цялото време смятах, че си бил луд…
— Аз съм мъж, който знае какво иска. Сам се изненадах от себе си. Не знам как го постигна, но успя да се промъкнеш в сърцето ми, а аз не мога да предприема нищо срещу това. Постепенно започвам да свиквам.
— Така ли? Май там вече е доста тясно?
— Има достатъчно място за няколко хлапета, които да ти правят компания.
Това си струваше целувката, но Джорджина не можеше да мълчи дълго.
— Защо тогава призна, че си Хоуки? Вече бяха решили, че ще се ожениш за мен.
— Забрави ли, че ме познаха?
— Ако си беше държал езика зад зъбите, щях да ги убедя, че се лъжат — изсъска сърдито тя.
Мъжът само сви рамене.
— По-разумно беше веднага да отстраня възникналите неясноти, които по-късно биха могли да попречат на семейното ни щастие.
— Това ли е… семейно щастие? — попита едва чуто Джорджина.
— Е, в момента съм дяволски щастлив.
От устните на жената се изтръгна дълбок стон, защото той проникна с мощен тласък в утробата й и задъхано пошепна:
— А ти?
— И още питаш!
Когато след известно време двамата все пак слязоха в салона, семейство Малори се беше събрало в единия край, а братята Андерсън бяха заели позиция в отсрещния. Този път братята й бяха малцинство, защото кланът Малори не можеше да допусне някой да отсъства от такова важно събитие и беше очевидно, че всички ще се възправят като един в защита на Джеймс. Той трябваше да даде командата и ако не им направеше знак, че спорът е приключен, вечерята нямаше да се състои. Докато носеше Джорджина по стълбата, Джеймс бе осведомил набързо Антъни за предстоящата вечеря в неприятна компания и той веднага проумя, че става въпрос за братята на Джорджина.
Джеймс отново влезе в ролята на равнодушния, изгледа Андерсънови със смръщено чело и Джорджина бе обзета от неприятното чувство, че двете семейства никога няма да се помирят.
Както бе постъпила сутринта с брат си, тя заби лакът в ребрата на Джеймс, за да привлече вниманието му върху себе си.
— Ако ме обичаш, трябва да обичаш и семейството ми — пошепна му мило, но настойчиво тя.
Джеймс я изгледа усмихнато, притисна малко по-силно ръката й, за да не получи втори удар, и отговори:
— Грешка. Обичам теб, но семейството ти само търпя. — После обаче въздъхна и се предаде. — По дяволите — изръмжа той и започна да представя гостите.
— Наистина ли всички са ергени? — осведоми се любопитно Рийгън и хвана Джорджина под ръка. — Трябва да направим нещо.
Младата жена се усмихна и реши да не предупреждава братята си да се пазят от тази опасна сватовница.
— За съжаление няма да останат дълго в Англия, Рийгън — възрази все пак тя.
— Проклятие, чу ли я? — пошепна Антъни на Джейсън. — Тя е възприела лошите му навици.
— Какви лоши навици? — осведоми се любопитно Джорджина, готова да извади нокти в защита на съпруга си.
