Всяка минута беше скъпа. Господи, мъжете сигурно се бяха сбили, особено след като Томас не беше там, за да държи Уорън под око. Джорджина хукна към палубата и още по стълбите чу как брат й гръмко призовава Джеймс веднага да напусне кораба му. Слава Богу, боят още не беше започнал. Уорън беше застанал на средната палуба, наведен над перилата, и от цялото му същество се излъчваше бесен гняв. Джеймс едва се изкачи на палубата, когато цяла редица яки матроси препречи пътя му. Джорджина хукна нататък, но Дрю успя да я задържи в последния момент и я избута на палубата.
— Остави ни поне да изпробваме плана, Джордж. Какво толкова ще се случи? Освен това моряците няма да ти позволят да стигнеш до него. Те се подчиняват единствено на Уорън и ако желаеш да говориш с Джеймс, трябва да се обърнеш към брат си… освен ако не желаеш да разискваш бъдещето си пред цялата глутница?
Дрю продължаваше да се хили. Очевидно се наслаждаваше на представлението, негодникът. Тя обаче не, а както изглежда, и всички присъстващи, най-малко Джеймс. Мъжът й имаше вид, сякаш някой го е прекарал през валяка за изстискване на прането, помисли си Джорджина, когато най-сетне успя да го види.
Джеймс се чувстваше точно така. Събуди се в салона с бръмчаща глава, заобиколен от шестимата си другари по пиянство, които хъркаха по диваните. Надигна се с мъка, за да поговори сериозно със съпругата си — и установи, че тя пак е офейкала тайно. Откритието не подобри ни най-малко настроението му. Единственото радостно нещо тази сутрин беше, че бързо откри на кой док са закотвени корабите на „Скайларк“ и още на първия от тях намери жена си. Нямаше и съмнение, че тя се крие от него. Без съмнение, беше решила да го напусне и да се върне в Америка с братята си. Защо иначе се намираше на борда?
Джорджина естествено нямаше понятие до какви заключения е стигнал Джеймс, но дори и да ги беше разбрала, от това сега нямаше никаква полза. Трябваше първо да примири непримиримите, да предотврати надигащия се хаос, без да се интересува защо и на кого се гневи Джеймс.
— Уорън, моля те… — заговори настойчиво тя, когато се изправи до брат си, но той изобщо не я забеляза.
— Дръж се настрана, Джорджи — беше всичко, което каза.
— Не, няма! Той е мой съпруг.
— На това ще се сложи край, и то скоро.
Джорджина изскърца със зъби и направи нов опит да се защити срещу проклетия му инат:
— Нима не разбра нищо от онова, което ти разказах снощи?
Джеймс най-после забеляза появяването й и изрева:
— Джордж, ти няма да заминеш!
Господи, защо трябваше именно в този момент да се прави на тиран! Как да разговаря разумно с Уорън, след като съпругът й стоеше долу и се държеше като същински дивак? Дрю беше прав. Трябваше да крещи с все сила, за да достигне гласът й до него, а това означаваше, че не може да говори за нищо лично. Ако се вярваше на Томас — което не беше толкова трудно в сегашната ситуация — Уорън за нищо на света нямаше да й позволи да остане в Англия, даже ако Джеймс отстъпеше, което също изглеждаше невероятно. Без подкрепата на другите й братя въпросът не можеше да се реши. Дрю не беше в състояние да разубеди Уорън, тоест на него не можеше да се разчита.
По дяволите, не биваше да чака толкова време, преди да отговори на Джеймс. Той вече беше започнал да си пробива път с помощта на юмруците си.
Двама от моряците на Уорън вече се търкаляха по палубата, когато капитанът изкрещя:
— Хвърлете го през…
Джорджина заби лакът в ребрата на брат си и го принуди да млъкне, поне за малко. Убийственият блясък в очите й свърши останалото. Тя кипеше от гняв, не само срещу Уорън, но и срещу Джеймс. Жалки идиоти! Как се осмеляваха да не се съобразяват с желанията й! Все пак ставаше въпрос за нейното бъдеще!
— Джеймс Малори, веднага престани да се биеш! — изкрещя тя, когато следващият матрос полетя във въздуха.
— Слез долу, Джордж!
— Не мога — извика тя и понечи да прибави: „още не“, но Джеймс не я остави да продължи.
— Единственото, което няма да направиш, е да ме изоставиш!
Един от останалите на крака шестима матроси го блъсна с все сила и Джеймс побърза да му отвърне със същото. Джорджина побесня: този луд човек скоро щеше да полети през борда и да се озове в реката.
Трябваше да се справи сама. Вече й беше писнало да слуша нареждания какво да прави и какво не.
— И защо, моля, не ми е позволено да те напусна?
— Защото те обичам! — изкрещя извън себе си Джеймс и тресна моряка под брадичката.
Джорджина занемя. Коленете й се разтрепериха, топла вълна заля вътрешностите й.
— Чу ли? — пошепна дрезгаво тя.
— По дяволите, чу го цялото пристанище — изръмжа Уорън. — Но това не променя нещата.
Джорджина невярващо опули очи.
— Ти да не се шегуваш? За Бога, разбира се, че ги променя. Аз също го обичам.
— Нали обичаше и Камерън. Ти изобщо не знаеш какво искаш.
— Аз не съм като нея, Уорън.
При споменаването на жената, която му изигра отвратителен номер, и намека, че оттогава се отнася бездушно към всички жени, изражението му се вкамени. Джорджина улови лицето му между ръцете си и меко, но настойчиво го принуди да я погледне в очите.
— Аз те обичам с цялото си сърце, Уорън. Знам, че ми мислиш само доброто, но този път се постарай да ми имаш доверие. Малкълм беше детинско увлечение, но Джеймс означава за мен повече от живота ми. Той е всичко, което искам, всичко, което някога съм искала. Не се опитвай да ни разделяш, моля те!
— Да не искаш да се откажем и да те оставим на него? Той точно това иска да постигне. Това означава никога вече да не те видим, Джорджи.
Младата жена се усмихна. Най-после бе успяла да го усмири и да каже гласно онова, от което се страхуваха всички.
— Уорън, той ме обича. Нали го чу. Аз ще се справя с него, но моля те, остави ме да го направя. Ти само влошаваш нещата.
Макар и с голяма неохота, Уорън изръмжа:
— Е, добре, по дяволите, прави, каквото искаш!
С радостен писък Джорджина се хвърли на врата му, после се обърна към палубата… и бе спряна от една скала.
— Ти ме обичаш?
Нямаше нужда да пита как е стигнал до нея, защото трудно потисканите викове от болка и пъшкането, които достигаха до ушите й, бяха повече от ясни. В момента й беше безразлично, че е чул разговора й с Уорън. Главното беше, че е при нея. Тя обви с ръце врата му и се притисна с все сила до него.
— Пак ли ще ме ругаеш в присъствието на братята ми?
— Дори не си помислям, мила.
Ала изражението му си остана все така мрачно; той нямаше никакво намерение да остане на кораба повече от минута. Грабна я в прегръдките си и се обърна да си върви.
— Мисля, че е по-добре да не ме влачиш отново като плячка — пошепна в ухото му Джорджина.
— Точно това възнамерявам да направя, скъпа.
Е, добре, както можеше и да се очаква, сцената нямаше да завърши безшумно.
— Покани ги поне на вечеря.
— Да не съм луд!
— Джеймс!
Гърдите му бяха разтърсени от трудно потискано ръмжене, но той спря и се обърна към братята Андерсън. Втренчи поглед в Дрю и каза:
— По дяволите, каня ви най-сърдечно на вечеря. — После се обърна и закрачи към стълбичката.
