— Да.
— Смяташ ли, че ще промени мнението си? — продължи с въпросите Томас.
— Не, но…
— Значи ние трябва да го накараме да разбере, че няма право да ни държи далече от теб, Джорджи.
Младата жена уплашено разтвори очи.
— Това означава ли, че ще ме отведете чак в Америка, за да му дадете урок?
Томас се ухили на буйния й изблик и побърза да я успокои:
— Надявам се, че няма да се стигне дотам.
— Но щом той е убеден, че ние… — Дрю нямаше намерение да навлиза в подробности и млъкна.
Джорджина въздъхна тежко.
— Ти не познаваш мъжа ми. Направо ще полудее.
— Може би. Но съм готов да сложа ръката си в огъня, че планът въпреки това ще успее.
Джорджина се съмняваше, но предпочете да го запази за себе си.
— Защо Уорън не ми го каза още вчера?
Дрю направи пренебрежителен жест с ръка и обясни:
— Защото добрият Уорън никога няма да се съгласи с такъв план. Той иска непременно да те отведе в къщи.
— Какво?
— Не се тревожи за Уорън, скъпа — успокои я Томас. — Няма да вдигнем котва, преди да е изтекла една седмица, а дотогава скъпият ти съпруг непременно ще се появи тук с желание да изясни нещата.
— Една седмица? Предприехте това дълго пътуване, за да останете тук само една седмица?
— Ще дойдем пак — усмихна се тайнствено Томас. — И както изглежда, ще идваме редовно, защото Клинтън реши да извлече печалба от престоя ни. Сега обикаля и събира поръчения за превоз на товари.
При нормални обстоятелства Джорджина би избухнала в смях, но в момента беше твърде ядосана.
— Радвам се да го чуя, но спасителната акция беше излишна.
— Откъде можехме да знаем, скъпа? Всички бяхме болни от тревога за теб, особено след като узнахме от Бойд и Дрю, че не си тръгнала доброволно с Малори.
— Сега вече знаете истината. Защо Уорън не ме остави най-после на мира?
— Никой не може да разгадае мислите на Уорън, особено по отношение на теб… Джорджи, нима не знаеш, че ти си единствената жена, към която Уорън изпитва някакви чувства?
— Да не искаш да ме убедиш, че е престанал да преследва жените! — осведоми се дръзко Джорджина.
— Не говоря за този вид чувства. Става въпрос за нежност. Той ужасно се дразни от откритието, че не е толкова безчувствен и коравосърдечен, на какъвто се прави, а едва не се разболя от тревога по теб.
— Прав е, Джорджи — потвърди Дрю. — Бойд ми разказа, че никога не е виждал Уорън толкова гневен, колкото тогава при завръщането си, когато е установил, че си заминала за Англия.
— А после разбра, че Малори също е офейкал, и го възприе като доказателство, че не е способен да се грижи за теб.
— Това е абсурдно — протестира Джорджина.
— Не бих казал. Уорън е дълбоко загрижен за благополучието ти, повече от всеки от нас, защото ти си единствената жена, която означава нещо за него. Ако размислиш малко, ще проумееш враждебността му към мъжа ти, особено като вземем предвид как безсрамно се държа той в Бриджпорт.
— Защо Малори държеше непременно да те компрометира, Джорджи? — осведоми се любопитно Дрю.
— Почувствал се е измамен, защото съм си тръгнала от кораба му, без дори да се сбогувам — отговори мрачно Джорджина.
— Ти май се шегуваш? — учуди се Томас. — Той не е човек, който ще разиграе целия този театър заради една дреболия.
— Повтарям само онова, което ми е казал.
— Тогава го попитай още веднъж. Сигурен съм, че ще чуеш съвсем друг отговор.
— Предпочитам да не го правя. Ти дори не можеш да си представиш как побеснява, когато спомена онази нощ. Все пак вие едва не го удушихте, оженихте го принудително, конфискувахте кораба му и го заключихте в килера да чака въжето. Дори не смея да изрека имената ви. — Джорджина отново си каза, че усилията им са безсмислени. — Вървете по дяволите с вашия план! Аз съм убедена, че Джеймс няма да се промени. Единственото, което ще направи, е да се яви тук с цялото семейство и да натроши кораба на малки парченца.
— Е, надявам се да не се стигне дотам. Все пак сме разумни хора.
— Не и Уорън — ухили се Дрю.
— Нито пък Джеймс — прибави намръщено Джорджина.
— Останалите обаче ще проявят здрав разум — засмя се Томас. — Ще оправим нещата, Джорджи, обещавам ти. В случай на нужда ще припомним на твоя Джеймс как ни предизвика пръв.
— Това със сигурност ще го направи по-любезен.
— Аха, госпожицата става саркастична — обърна се Дрю към Томас.
— Не, по-скоро е своенравна — предположи брат му.
— И така трябва — заключи упорито Джорджина. — Все пак не ми се случва всеки ден да бъда отвлечена от собствените си братя.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА
След дълги препирни Томас и Дрю все пак успяха да убедят сестра си да остане доброволно в кабината, за да не се налага да я заключат. Не мина обаче и час и Джорджина почна да се пита как е могла да бъде толкова глупава да се съгласи с неизпълнимия им план, след като самата тя беше твърдо убедена, че той никога няма да се осъществи — не и при мъж с толкова непредвидим темперамент като Джеймс. Никой не можеше да го принуди да извърши нещо против волята си, а след това да очаква, че ще го посрещнат с радост. Братята й можеха да застанат на главите си, но той никога нямаше да й позволи да се среща със семейството си — разбира се, в случай че заживееха отново заедно, което в момента изглеждаше повече от съмнително; защото братята й също се отличаваха с магарешки инат.
Защо, по дяволите, продължаваше да седи бездейна и да чака какво й е отредила съдбата, вместо да се измъкне тайно от „Нерей“ и да се опита да се върне при Джеймс? По доковете лесно се намираха файтони. Освен това беше облечена със същата рокля, с която снощи бе избягала от къщи, и джобовете й бяха пълни с парите, заети от Рослин и Рийгън, на които се бе оплакала, че съпругът й упорито отказва да й даде дори пени. Доколкото бе разбрала, Джеймс изглеждаше малко по-склонен да промени мнението си, особено след като му бе заявила недвусмислено, че е твърдо решена да види семейството си. За съжаление не й се удаде случай да поговори по-сериозно с него. По дяволите, своеволието на Уорън унищожи с един замах постигнатото досега.
Ядосана на самата себе си, че е могла да допусне братята й да вземат съдбата й в свои ръце, Джорджина тръгна решително към вратата, която в същия момент се отвори. Дрю застана на прага и заяви с мрачно лице:
— Най-добре е да се качиш горе. Той е тук.
— Джеймс?
— Кой друг? А Уорън кипи от гняв, защото Малори успя да се качи на борда, въпреки че екипажът беше изрично предупреден да бъде нащрек и да му попречи. — Дрю не можа да удържи злобната си усмивка. — Доколкото разбирам, скъпият ми брат е смятал, че Джеймс ще дойде с цяла армия и само затова се е промъкнат незабелязано на борда. Или англичанинът е смел като лъв, или просто е луд, защото е дошъл сам.
— Томас горе ли е?
— Съжалявам, миличка, но посредникът ни излезе с Клинтън.
