— Той е променил мнението си, защото принадлежа към висшето общество?
— Не, заради майка ми. Убеден съм, че преди много години е искал да се ожени за нея, но не се е решил и сега дълбоко съжалява.
— Но съгласието на баща ти няма да спре…
На вратата се почука и Реджи Идън влезе в стаята, без да дочака поканата.
— О, Боже, да не прекъсвам нещо? — безгрижно попита тя.
— Реджи, имаме личен разговор — рязко рече Дерек.
— Така ли? — с престорена изненада попита тя. О, няма да ви отнема много време. Просто си помислих, че би искал да знаеш за слуха, който утре ще обиколи цял Лондон, че Дерек Малори е имал годеница. — Тя млъкна и погледна към Келси. — Не знаеше ли, че двамата са сгодени, откакто тя се е родила? Е, тази млада дама се разтревожила, че той може да не спази обещанието да се ожени за нея и решила да го принуди да действа.
— Реджи, за какво говориш, по дяволите? — възмутено възкликна братовчед й. — Никога не съм бил сгоден!
— Разбира се, че си, братовчеде, но позволи ми да довърша.
— Тя се е побъркала — увери той Келси. Кълна се, че никога не съм имал годеница…
— О, замълчи за малко, братовчеде — прекъсна го с усмивка Реджи. — Както вече споменах, тази млада дама е доста ексцентрична и обича да си прави шеги също като мен, когато бях по-млада. И тъй тя решила, че единственият начин да разбере чувствата на лорд Малори към нея, е да го накара да я купи на публичен търг. Представете си само! Твърде смело, ако питате мен, но бедното момиче било толкова влюбено в Дерек, че не разсъждавало разумно. И той, разбира се, платил огромна сума, за да я купи на някакъв глупав търг. Колко романтично, не мислите ли? Разбира се, след това я завел направо в дома на леля й и насрочил датата на сватбата, за да бъде сигурен, че годеницата му няма да извърши нещо още по-безразсъдно.
Дерек бе изумен.
— Мили Боже, Реджи, ти си страхотна!
Тя засия.
— И аз така си помислих. Дори чичо Едуард се съгласи, че този скандал ще предизвика само няколко усмивки и свиване на рамене в обществото. Поне между джентълмените. Дамите ще решат, че е много романтично, точно като мен!
— В това има смисъл — кима Елизабет. — Няма нищо чудно, че един млад мъж е бил принуден да спасява една дама от собствената й глупост.
— Келси? — попита Дерек. — Този скандал е нищо в сравнение с истината, за която никой няма да узнае.
Младото момиче разбираше много добре какво я пита, ала не му отговори веднага. Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че вече няма причина да му отказва. Ала за нея имаше нещо много по-важно.
— Да не би да очаквате, че ще се омъжа за мъж, който нито веднъж не ми е казал, че ме обича? — внезапно попита тя.
Дерек я зяпна. Реджи извъртя очи, а Елизабет тихичко се изкиска.
— Мъжете са толкова нерешителни, когато се стигне до това. Способни са да го кажат на всички, но не и на тази, на която трябва.
— Същото важи и за жените — изтъкна той и въпросително изгледа Келси. — Или може би съм пропуснал да забележа подобно твърдение от твоя страна?
— Предполагам, че и аз съм нерешителна — изчерви се тя.
— Струва ми се, че е време да си тръгваме — обърна се Реджи към Елизабет.
— Съгласна съм.
Келси не откъсваше поглед от Дерек и дори не чу, когато вратата се затвори зад двете жени. Младият мъж взе ръката й и я поведе към дивана. Настани я и нежно целуна дланта й.
— Кажи го, скъпа моя. Кажи, че ме обичаш.
— Обичам те — прошепна тя. — Много, много те обичам.
— Знаех си аз — ухили се той. — Ти също знаеш, че аз те обичам. Защо иначе щях да те моля да се омъжиш за мен?
Келси въздъхна и склони глава на гърдите му.
— Кой може да каже какви подбуди движат мъжете? Аз със сигурност не знам. Имах нужда да го чуя, Дерек.
Той я притисна по-близо до себе си.
— Глупаво момиче, отсега нататък ще го чуваш всеки ден.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Дерек влезе в гостната стая в Харвестън, стиснал здраво Келси за ръката.
— Искам да направя друго съобщение — гордо обяви той пред събраното семейство.
— Не е необходимо, скъпо момче — усмихна му се Джеймс. — Лицата ви говорят достатъчно красноречиво.
— Остави го да се изкаже, старче — възрази Антъни на брат си. — Не се случва толкова често мъж от семейство Малори доброволно да си окачва брачната примка на шията.
Дерек се ухили.
— Лейди Келси се съгласи да се омъжи за мен благодарение на способностите на Реджи да разпространява слухове. Между другото, къде е тази палавница? Дължа й една силна прегръдка.
— Предполагам, че си гука заедно с онзи тъпанар, за когото е омъжена — сухо отвърна Джеймс. — Малката сладурана е много доволна от себе си.
— И има защо — обади се Ейми. — Много се радвам за теб, Дерек.
— И все пак продължавам да мисля, че е най-добре да заминете за Америка — добави Уорън.
— Я не се обаждай. Ти си само един янки — скастри го Джеймс. — Моят племенник е цивилизован човек и няма никакво желание да живее сред шантави варвари.
Уорън се засмя и сви рамене.
— Ти си женен за една от тях, забрави ли?
— Моята Джорджи е изключение и съм сигурен, че го знаеш — тросна се зет му.
— Благодаря ти за комплимента — усмихна му се Джорджина.
— Ама той изобщо вече не се дразни — оплака се Антъни. — Каква скука. Е, поне остана старият Ник, който още не се е отказал да влиза в словесен двубой с нас. На него винаги може да се разчита.
— Съгласен съм с теб, но той все пак е англичанин, а на англичаните винаги може да се разчита.
Уорън презрително изсумтя и се накани да отвърне с нещо остро, но Едуард се намеси:
— Хайде, вие двамата, престанете поне за малко. Сега не е време за заяждания. Трябва да поздравим годениците. — Обърна се към Келси и любезно й се усмихна: — Радвам да се запозная с теб, скъпа моя. Сигурен съм, че ще се чувстваш отлично в нашето семейство.
— Аз също — тихо добави Джейсън. Дерек погледна към баща си, който се бе изправил до камината. Лицето му бе напрегнато, но той не го обвиняваше — последния път си казаха доста неприятни неща.
— Може ли да поговорим насаме, татко?
Джейсън кимна и се запъти към кабинета, Дерек поведе Келси със себе си. В коридора срещнаха Моли.
— Ще се присъединиш ли към нас? — попита я младият мъж и посочи към кабинета.
Тя сковано кимна и ги последва. Когато влезе, застана до Джейсън. Младият мъж се чувстваше виновен, загдето й бе причинял мъка. Все пак тя беше негова майка, макар още да не бе свикнал с тази мисъл.
— Признавам, че бях много ядосан — започна, — ала сега се чувствам толкова щастлив. — Взе ръката на Келси и я доближи до устните си. — Имах време да си помисля и разбрах някои неща.
Млъкна и смутено се изкашля. Онази проклета буца пак бе заседнала на гърлото му. Изражението на Моли омекна и тя се усмихна на Келси, а след това и на Дерек.
— О, по дяволите! — тихо изруга той, прекоси стаята и прегърна майка си. — Съжалявам. Не исках да ти
