причинявам болка. Просто бях толкова шокиран… Почувствах се… предаден. Знам, че винаги си била тук, когато съм имал нужда от теб. Само дето бих искал да те наричам „мамо“. Но вече разбрах защо си смятала, че не е необходимо.
— Дерек — нежно отвърна тя. — Просто реших, че така ще е по-добре за теб… Обаче трябва да призная, че може би съм сгрешила. Толкова много пропуснах. А сега, когато знам как се чувстваш, вероятно винаги ще съжалявам.
— Недей — прекъсна я синът й. — И без това имаше прекалено много съжаления. Най-сетне го разбрах. Няма да ти се разсърдя, ако не желаеш да ти викам „мамо“.
Моли се разплака и го прегърна.
— О, Дерек, винаги съм те обичала толкова много! Можеш да ме наричаш както искаш!
Младият мъж се засмя, Джейсън — също. Дерек погледна към баща си и видя нещо, което никога досега не бе забелязвал. Той наистина обичаше Моли Флетчър. Четеше се в погледа му, отправен към нея.
— На вас двамата хрумвала ли ви е мисълта да се ожените? — попита ги.
От гърдите на баща му се отроня дълбока въздишка.
— Тя постоянно ми отказва.
Моли избърса очите си.
— Това не е необходимо. С баща ти и така сме много щастливи. Държа да го знаеш. Не е необходимо да дава храна на злите езици само заради някакво си парче хартия.
— Аз обаче не съм се отказал — намигна Джейсън на сина си.
Дерек се ухили.
— Не се и съмнявам.
— Това няма да промени решението ми. — Моли погледна влюбено към Джейсън. — Въпреки че нямам нищо против да се опиташ.
По-късно същата вечер Дерек придружи Келси до странноприемницата, за да й помогне да опакова багажа си — тя щеше да се премести в Харвестън до сватбата.
— Знаеш ли, чичо Тони е прав. Наистина едва ли ще рискувам да предизвикам гнева ти.
Младата жена нежно му се усмихна.
— Твоят чичо е глупак. В нашето семейство не е традиция да застрелваме съпрузите си. По-скоро ги хвърляме в камината.
Той се засмя и я притисна в прегръдките си.
— Значи още не си го забравила, любов моя. Но аз ще се старая никога да не предизвиквам гнева ти. Искам да направя така, че винаги да си лудо влюбена в мен.
— Хмм, звучи чудесно — промълви тя и го целуна по бузата, а после устните й се плъзнаха по врата му. — Няма ли да ми покажеш как ще го направиш?
Младият мъж изохка и впи устни в нейните.
— Твоите желания са заповед за мен — дрезгаво промълви няколко минути по-късно. — Никога няма да се уморя да ги изпълнявам.
Погледна го със светнали от любов очи.
— Тогава покажи ми, Дерек. Покажи ми сега.
И той го направи с огромно удоволствие.
Информация за текста
© 1996 Джоана Линдзи
© Диана Кутева, превод от английски
Johanna Lindsey
Say You Love Me, 1996
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: bobych, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание: ИК „Бард“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10516]
Последна редакция: 2009-09-19 11:36:15
