тревожи. Познавам един човек, който би убил всеки, стига да му се плати добре.
— Но можем ли да си го позволим?
— О, това няма да струва нищо. Когато свърши работата, ще се отърва от него. Той е просто измет, отрепка, няма да имам проблеми да се отърва от него.
— Кога?
— Утре вечер, най-вероятно. Саманта ще дойде ли с теб на благотворителния бал?
— Да.
— Значи след това тя ще бъде изтощена и ще спи дълбоко. Единствената трудност ще бъде да изнесем нея и момчето от къщата, без да ни видят.
— Но как ще влезеш незабелязано в къщата?
— Никакъв проблем. Колкото до Шелдън, аз все едно не знам дали ще бъде вкъщи утре вечер или не. Ще се отбия под някакъв предлог, след като Шелдън и Саманта отидат на бала. Уилкис ще ми предложи някаква напитка, въпреки че Шелдън го няма. Когато излезе, за да я донесе, ще оставя бележка, в която ще напиша, че не мога да чакам, след това ще се кача на горния стаж и ще се скрия, докато стане време да действаш. Уилкис ще си помисли, че съм си тръгнал, а Шелдън няма да си помисли нищо лошо, когато Уилкис му каже, че съм се отбивал.
— Ще бъдеш внимателен, нали, скъпи?
— Разбира се. Бъдещето ни и богатството на Блекстоун зависят от нашата предпазливост и съобразителност!
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
— Изглежда, имаш намерение да съблазниш някого? — отбеляза Фройлана, докато подаваше на Саманта розовия шал, който подхождаше на роклята й.
— Разбира се, че не — отвърна Саманта.
— Но тази рокля е изрязана толкова дълбоко…
— Такава е модата сега, Лана, това е всичко — прекъсна я Саманта. — И престани да ме следиш. Този бал е много важен. Не искаш ли да изглеждам добре?
— Добре? Мисля, че се обличаш така заради него.
— Аз пък си мисля, че си въобразяваш твърде много! — сряза я Саманта, като се извърна рязко от огледалото. Бе свършила с обличането и приготовленията и изглеждаше поразително красива. — Още повече, че той няма да дойде.
— Ханк винаги отказва да дойде с теб и твоя брат, защото знае, че ти не го искаш. Но въпреки това идва по-късно на такива събирания, тъй като не може да стои далеч от теб.
— Това са пълни глупости. Ханк не се интересува от това, което правя. Настоя да остане само заради Джейми.
— Лъжеш се Сам.
— О, престани! Омръзна ми да слушам приказките ти, Лана! Ханк се интересува само от едно нещо тук и това е синът му.
— Когато ти влезеш в стаята, очите му те следят навсякъде. Какво е това освен…
— Не знаеш какво говориш!
— А ти отказваш да видиш очевидното! — изкрещя й Фройлана.
Саманта излетя сърдито от стаята. Двете с Фройлана постоянно се караха заради Ханк. А той без съмнение чуваше много от тези разправии, защото стаята му бе срещу нейната. Как ли се забавляваше! Собствената й прислужница му бе най-верният му съюзник!
Фройлана просто бе очарована от хубавата му външност, това бе всичко. Но Саманта го познаваше по- добре и знаеше, че е мъж, който получава всичко, което пожелае. Сега искаше сина си. Защо? Това озадачавате най-много Саманта. Той й се бе подигравал заради това дете, преди още тя да знае, че ще го има. Бе й казал, че ще бъде нейно дете, че тя ще го отгледа, но сама! Сега изведнъж всичко се бе променило. От нощта, в която Джейми се роди, тя живееше в постоянен страх, че Ханк ще се опита да й го отнеме. Този страх я измъчваше, караше я да се съмнява във всяко действие на Ханк, във всяка негова дума. Затова тя винаги бе нащрек, винаги настроена за война. Освен това такова отношение й служеше като щит, чрез който искаше да предпази от собствените си чувства. Просто беше по-лесно да мрази Ханк, отколкото да приеме истинските си чувства към него.
Те застанаха в единия ъгъл на залата и наблюдаваха младите и по-възрастните двойки, който се въртяха в ритъм на танца по излъскания паркет. Залата бе окъпана в светлина, а дамите носеха блестящи тоалети. Тереза беше необичайно мълчалива. Странно, но Жан Мериме отсъстваше и Саманта се зачуди дали това е причината за лошото й настроение, защото Тереза беше обикновено доста жизнена, когато французинът беше около нея. Беше смайващо какво внимание оказваше Тереза на Жан. А Шелдън, изглежда, изобщо не забелязваше, не разбираше, че го мамят. Но Саманта виждаше всичко. Опита се да намери някакво извинение за държанието на Тереза, но без особен успех. Погледите, които си разменяха, очевидната интимност между тях, това направо се набиваше в очи. Защо Шелдън не можеше да го забележи?
Шелдън ги остави за малко, за да донесе напитки, и Саманта застана сковано до Тереза. Не чувстваше никакво желание да говори с испанката. Освен това беше в лошо настроение и ако беше предизвикана, можеше направо да обвини Тереза в изневяра. Но това нямаше да помогне. Саманта нямаше никакво доказателство, а между тях се бе настанила вече трайна враждебност.
Няколко от приятелите на Шелдън поканиха Саманта на танц, но тя отказа. Ако Ханк бе тук, би приела, но той не бе дошъл. Искаше й се да не бе идвала. С удоволствие би си останала вкъщи с Джейми. Единствената причина, поради която посещаваше тези балове и вечери, бе, че искаше да ядоса Ханк, да му покаже, че може да излиза и да се забавлява, и да не мисли за него, Но когато Ханк престана да идва и да я наблюдава, тръпката изчезна. Всичко й стана скучно и безинтересно и често си го изкарваше на Тереза. Не, че тя не си го заслужаваше, но Саманта мразеше да се държи по този начин. Ханк бе виновен за всичко. Ако си бе отишъл, ако само можеше да не мисли за него…
В този момент Шелдън се върна е напитките и доведе неколцина свои приятели, който Саманта не познаваше. Тя не обърна особено внимание на представянето, но не можа да се въздържи и погледът й се задържа по-дълго върху един висок мъж и изключително красивата му жена. Те бяха такава хубава двойка и забелязвайки близостта и интимността между тях, Саманта бе обхваната от завист.
Вниманието й в миг бе привлечено, когато се спомена Тексас.
— …едно от именията Мейтлънд там всъщност представлява ранчо, което двамата с Анджела решихме да направим свои дом.
— Какво съвпадение — отбеляза Тереза. — Саманта също е от Тексас. Познавате ли се?
Мъжът се усмихна.
— Страхувам се, че не, мис Паласио. Тексас съвсем не е малък щат.
— Какво те води в Англия, Брадфорд? — осведоми се Шелдън. — Или просто си дошъл на посещение?
— Всъщност прекарваме закъснял меден месец. Исках Анджела да види Англия през пролетта, но миналата година не можахме да предприемем това пътуване, защото тогава си строяхме новата къща.
— Не си ми казвал, че имаш американски приятели, Шелдън. — Саманта не можа да се въздържи да не го укори. Знаеше мнението му за „американските привички“, затова бе доста изненадана да го види в такива приятелски отношения с този мъж. — Вие не сте се запознали в Тексас, нали?
— Не, мила. Запознах се с Брадфорд тук преди няколко години. Семейството му притежава имение недалеч от Блекстоун.
— И харесва ли ви тук, Анджела? — обърна се Саманта към красивата брюнетка с виолетови очи.
— По-студено е, отколкото съм свикнала — усмихна се Анджела.
— Знам какво имате предвид. За пръв път от единадесет години прекарвам зимата тук и почти ми измръзна…
— Саманта! — възкликна възмутено Шелдън.
— Успокой се, Шели! — подкачи го Саманта, като с удоволствие наблюдаваше как Шелдън придоби още
