Ар Джей Маккъли бе изключително опак човек, но това, което бе сторил не бе кой знае какво. Всички го знаеха — с изключение на Каси. Тя не искаше по никакъв начин да се случи най-лошото, от което се опасяваше. Ейнджъл все още изпитваше гняв при мисълта колко отчаяно се бе опитала да осуети замисъла на Маккъли. Освен това бе много глупаво да приема така навътре отхвърлянето си, след като много добре знаеше, че нямаше никакъв шанс с подобна жена.
Не си спомняше някога досега чувствата му да са били толкова наранени и объркани. Не знаеше какво да прави — освен може би да си замине. И това щеше да стане след няколко дни. Точно от това се нуждаеше — да се отдалечи от изкушението. Разстоянието щеше да му помогне да събере мислите си, да сложи в ред чувствата си и да се върне отново към съдбата си на самотник. Веднъж завинаги трябваше да сложи край на всички тези глупави копнежи за по-различен живот.
Можеше да си тръгне с чиста съвест. Вече не дължеше никому нищо…
По дяволите, разбира се, че дължеше. Когато миналата нощ отиде в стаята й, много добре знаеше, че в края на краищата ще бъде задължен на Каси. Ако имаше някакъв избор, тя никога не би отдала своята невинност. Досега го бе възпирала всеки път, когато бе стигал твърде близо до това. Но как би могъл да се отплати на една жена за подобно нещо?
Отговорът дойде сравнително бързо, тъй като текилата не бе успяла да размъти разсъдъка му. Той знаеше какво искаше Каси. Желанието й да се меси в работите на хората само бе влошило ситуацията, в резултат на което тя щеше да си замине с натежало сърце, оставяйки нещастни двама млади симпатични хора. Каси бе готова на всичко, само и само да можеше да обърне нещата и да се прибере у дома с чиста съвест. Ейнджъл не действаше по този начин, но знаеше, че вероятно може да постигне това заради нея. Тя сигурно нямаше да хареса методите му — по дяволите, едва ли някой от тях щеше, — но можеше да опита.
Надигна бутилката, за да отпие още една глътка, но ръката му замръзна във въздуха и целият се напрегна. Тя идваше. По дяволите, силното й мъркане се чуваше през стените. Погледът му се закова в отворените врати, а ръката му стисна здраво стъклото. Обикновено не го безпокоеше. На няколко пъти се натъкваше на нея, но тя само го гледаше с огромните си златисти очи.
И този път не направи изключение. Настани се на задните си лапи на прага и втренчи немигащия си поглед в него. Не направи опит да влезе в стаята и Ейнджъл си отдъхна.
— Умно момиче — кимна й той. — След онези следи от зъби, които открих върху ботушите си, съм твоят най-лош враг. Само си дръж…
С няколко скока Марабел се намери до краката му, подуши ги няколко пъти, след което се пльосна на пода, сгушила се до тях. Голямата й лапа леко се подпря върху глезена на Ейнджъл, сякаш искаше да го задържи да не мърда. Разбира се, това бе последното, което би му хрумнало.
— Ако започнеш да си чистиш зъбите в краката ми, ще те застрелям — предупреди пантерата той.
Тя не погледна в посока на гласа му, а започна да трие муцуната си в ръба на единия ботуш. Ейнджъл не се протегна за револвера си.
— По дяволите, ти си не по-малко лоша от господарката си. Не знаеш кога да спреш.
Пантерата продължаваше да мърка доволно. Ейнджъл я наблюдаваше отблизо и дяволите да го вземат, ако зъбите й не стържеха отгоре по ботуша му. Младият мъж поклати глава, решил, че текилата се е оказала по-силна, отколкото предполагаше. Защо иначе ще си седи спокойно, позволявайки на една пантера да гризе ботушите му?
ГЛАВА 24
Каси се замисли и установи, че все пак не бе сънувала. Миналата нощ Ейнджъл отново бе дошъл в стаята и. Само че този път бе доста късно и тя вече бе заспала. Макар и не за дълго.
Събуди се от целувката му. Тялото му покриваше нейното, а в ухото й прозвуча дрезгавият му глас:
— Все още не сме разведени, съкровище.
Това бе самата истина. Канеха се да се разведат, но все още го отлагаха. А тя съвсем забрави за обещанието, което бе дала пред себе си, че повече няма да му позволи да упражнява каквито и да било съпружески права, а още по-малко след като са временни. Поне миналата нощ искаше да забрави за разума. Но ярката утринна светлина насочи мислите й в съвсем друга посока, докато гаснещите пламъци на огъня не предразполагаха към трезви разсъждения.
Не съжаляваше, че бе дошъл при нея. Би било истинска лъжа, ако твърдеше обратното, ала не биваше да му позволява да продължава. Ейнджъл щеше да си замине след няколко дни и ако не съществуваха други обстоятелства, с които трябваше да се съобразява, тя би прекарала всяка свободна минута в обятията му.
Но съдбата на Джени бе достатъчно ясен пример, че не е необходимо много време, за да забременее една жена. Въпреки че Каси копнееше да си има свои деца, не искаше да се озове в същото затруднено положение като приятелката си — да бъде разведена жена с малко дете.
Всъщност, ако се стигне дотам, може да последва собствения си съвет и да не подписва документите за развода. Разбира се, това не й осигуряваше съпруг, поне такъв, който би пожелал да живее с нея. Ейнджъл нямаше да се откаже от свободата си. Напротив, той с нетърпение очакваше да си я възвърне. Един лист хартия, върху който пише, че е женен, едва ли щеше да го задържи при нея.
— Толкова сериозни мисли и то рано сутринта?
Тя извърна глава и видя, че удивителните му черни очи са втренчени в нея. Мислеше, че още спи и затова не се опита да махне мускулестата му ръка, лежаща върху гърдите й. Сега ръката му се премести нагоре и той прокара пръст по свъсените й вежди.
— Мога да те накарам да мислиш за нещо много по-приятно — промълви той, надигна се и се надвеси над нея.
Почти му позволи да я целуне. Беше толкова дяволски привлекателен с разрошените си черни коси, замъглени от съня очи и чувствените си устни. Уменията на Ейнджъл в леглото, начинът по който я любеше, бяха опустошителни за наскоро събудените й сетива. Само още веднъж. Какво би могло?…
В последния миг ръката й се протегна, за да го спре. Вътрешно изстена от разочарование, но външно лицето й издаваше сурова решителност.
— Съвсем наскоро научих колко лесно се правят бебета — рече младата жена, като се постара гласът й да не звучи прекалено обвиняващо. — Това ли е намерението ти — да ме оставиш бременна, преди да си заминеш?
Няколко секунди Ейнджъл остана мълчалив, после се отпусна на леглото и заби поглед в тавана.
— Нямаш навика да говориш със заобикалки, нали?
— Въпросът ми е съвсем разумен.
— Знам — въздъхна младият мъж. — Не, нямам подобно намерение. Истината е, че досега не съм се замислял по този въпрос, не и с жените, с които обикновено съм споделял…
Не довърши, но тя го разбра. Явно Ейнджъл бе от мъжете, които плащаха за удоволствията си и смятаха, че партньорките им знаят отлично как да се предпазват от подобни нежелани последствия. И сигурно бе така, тъй като иначе едва ли щяха да се задържат в този бизнес.
Той внезапно се претърколи до нея, въпреки че внимаваше да не я докосва. Лицето му изразяваше явен интерес.
— Ти искаш ли да имаш бебе?
Очите на Каси се разшириха.
— Що за въпрос е това?
— Съвсем разумен.
— Как ли пък не! — промърмори тя, седна в леглото, придърпа плътно чаршафите около гърдите си и свирепо го изгледа. — Преди да започна да раждам деца, ще имам нужда от съпруг. Истински съпруг, който ще бъде до мен, за да ми помогне да ги отгледаме. Чак след това бих искала да имам много деца, но не преди да се сдобия със свестен и почтен съпруг.
Негодуванието й се усещаше във всяка изречена дума — ясно и категорично. Позволи си да го изрази гласно, защото смяташе, че вече никога няма да може да си намери приличен съпруг. Но той го възприе като още едно отхвърляне, нещо, което Каси не подозираше и никога нямаше да узнае. Явно тя вече си бе
