Пипи Дългото чорапче организира похищение на Коледна елха

И от покрива сякаш заваляха грахови зърна, когато всички деца вкупом се пуснаха по стръмното и се приземиха в снежната пряспа долу.

— Здравейте, дечурлига! — изкрещя Пипи. — Хайде идвайте насам да попеем любимите стари песни. „Пак е весело сега, до Великден лисицата овеса овърша“.

— Не, Пипи, съвсем не е така — строго й възрази Аника.

— Не е ли — изненада се Пипи, — да не би да съм забравила любимите стари песни? Е, поне тази добре си я спомням: — Ръженът стои и спи с червени панделки — а защо, защото иска да се ожени за кмета Мунте и да избяга в гората, тралалала, о, страхотно е смешна.

— О, Пипи, колко си глупава, изобщо не е така — възпротиви се Аника.

Но все пак танците около Коледната елха минаха добре, макар Пипи малко да разместваше думите. Изтанцуваха ги всички подред — и „Пак е Коледа сега“, и „Коси, коси овеса“, също и „Лисицата бърза по леда“. И всички се съгласиха, че навън е много по-весело да се танцува около Коледната елха.

— Другата година и аз ще си направя Коледна елха в градината — заяви едно малко момиченце.

После настъпи най-забавната част. Пакетите! Всички деца трябваше да се покачат на елхата и да си вземат по един пакет. Ако имаше някой, който да не смее да се покатери толкова нависоко, тогава господин Нилсон на драго сърце изприпкваше нагоре и сваляше пакета.

О, колко беше интересно да се отварят всичките тези пакети, и какви прекрасни неща имаше в тях!

Имаше влакчета и кукли, и книги, и пъзели, и джипове, и кранове, и още всевъзможни неща.

Сетне оставаше само да се похити елхата.

— Далеч по-забавно е, когато Коледната ти елха е такава, че да можеш да се катериш по нея, когато ще я похищаваш — заключи Томи и внимателно се придвижи по един клон, на който висеше карамелено колаче.

— И аз така мисля — обади се Елоф и се примъкна по корем до една джинджифилова курабийка във формата на човече.

Най-накрая на елхата не остана нищо друго, освен един увит в хартийка бонбон. Тогава Пипи се покатери и духна свещите. В градината на Вила Вилекула стана тъмно. Не, не съвсем тъмно. Снегът светеше от белота, а горе на небето грееха звездите.

Време беше да се прибират. Всички деца мъкнеха купища джинджифилови човечета, бонбони и знаменца.

— Вие приличате на малки Коледни елхички — каза Пипи.

И раздаде на всички по един остатък от свещ, за да заприличат още повече на Коледни елхи и за да могат малките елхички да си светят по пътя към къщи. Светлинките на свещите се отразяваха в очите им, да, сякаш вътре в тях горяха пламъчета, когато се приближиха до Пипи, за да й кажат довиждане.

— Благодаря много, Пипи — каза Аника. — Толкова беше приятно.

— Да, наистина, това беше най-веселото похищение на Коледна елха, в което съм участвал — каза Томи.

— И аз така смятам — добави Елоф.

Перк лаеше и подскачаше около Пипи. Разбира се, и той беше на мнение, че похищението на Коледната елха е било весело. А и тази нощ нямаше да броди самичък по пътищата. Тази нощ той щеше да си легне на пода до зеленото кукленско легълце на господин Нилсон.

— Лека нощ, Пипи — сбогуваха се децата.

— Нали не ви е студено? — попита ги Пипи.

О не, на никого не му беше студено. Всички така се бяха сгорещили. Та времето беше прекрасно, тихо, с ясно звездно небе и съвсем поносимо студено.

,

Информация за текста

© 1950 Астрид Линдгрен

© Светла Стоилова, превод от шведски

Astrid Lindgren

Pippi Langstrump Har Julgransplundring, 1950

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Астрид Линдгрен. Пипи Дългото чорапче организира похищение на Коледна елха

ИК „Пан ’96“

Илюстрации: Ингрид Ванг Нюман

Редактор: Любомир Русанов

ISBN 954–657–409–0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13623]

Последна редакция: 2009-10-03 15:44:17