Жив е още Емил от Льонеберя

каза малко намусено:

— Е, забелязва се кой се е прибрал!

— Не бива да говориш така! — укори го майката на Емил, а таткото на Емил млъкна и потъна в размишления за своя син и неговото бъдеще.

— Че Емил ще стане председател на общинския съвет, много ме съмнява — продума той най-сетне. — Но все пак, от него би могло да излезе един горе-долу свестен мъж. Дай, боже, живот и здраве.

Майката на Емил кимна одобрително.

— Да, да! Живот и здраве!

— И ако Емил иска! — добави малката Ида. По лицето на Емил се разля блага усмивка:

— Това остава да се види — рече той. — Именно това остава да се види!

И настъпи вечер, а после нощ, и всички заспаха в мир и покой, а снегът продължаваше да вали над Катхулт и цяла Льонеберя, и цял Смоланд.

КРАЙ

Не, не, да не си помислите, че докторът е приел Емил да му даде Лукас и Мъничето — по този въпрос не се тревожете!

,

Информация за текста

© 1970 Астрид Линдгрен

© 1980 Теодора Джебарова, превод от шведски

Astrid Lindgren

An lever Emil i Lonneberga, 1970

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране и разпознаване: Сашо

Текстът се представя по изданието Астрид Линдгрен. Емил от Льонеберя. Издателство „Отечество“, 1980.

Сашо

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/89]

Последна редакция: 2007-02-08 23:33:38