Когато тортата се свърши, Карлсон грабна красивия поднос за сладкиши и старателно го облиза. После го подхвърли във въздуха, както правеше жонгльорът със своите чинии.
— Моля — каза Карлсон, — онзи чичко от буркана не беше толкова лош. Но ха познайте кой е най- добрият хвъргач на чинии в целия свят?
Той метна подноса така, че едва не го удари в тавана, и Дребосъчето се уплаши.
— Не, Карлсон, недей така!
Майката и другите гледаха сега една балерина по телевизията и не забелязваха какво върши Карлсон. Не помогна и предупреждението на Дребосъчето. Карлсон продължаваше безгрижно да подхвърля подноса.
— Между другото подносът ви за торта е много красив — отбеляза той и го запрати към тавана, — по- точно казано, беше красив — поправи се той и се наведе, за да събере парчетата. — Е, но това е само суета…
Майката обаче чу трясъка, когато чинията се счупи. Тя шляпна здравата Карлсон отзад и каза:
— Това беше най-хубавият ми поднос, а не суета.
Дребосъчето не одобряваше такова отношение към най-добрия хвъргач на чинии в целия свят, но разбираше, че на майка му е мъчно за подноса, и затова побърза да я утеши:
— Ще извадя парите от спестовната си касичка и ще ти купя нов поднос.
Но тогава Карлсон гордо пъхна ръка в джоба си, измъкна оттам паричка и я подаде на майката:
— Аз сам заплащам, каквото съм счупил. Ето! Моля! Купи си един поднос и задръж рестото.
— Благодаря, мили Карлсон! — каза майката.
Карлсон кимна доволно.
— А можеш да купиш и няколко евтини вазички, с които да ме замерваш, ако случайно дойда тук и ти случайно се ядосаш.
Дребосъчето се притисна към майка си.
— Нали не се сърдиш на Карлсон, мамо?
Тогава майката помилва и двамата, Карлсон и Дребосъчето, и каза, че не се сърди.
После Карлсон си взе довиждане.
— Хопала, тралала! Сега трябва да си вървя, иначе ще закъснея за вечеря.
— Какво ще вечеряш? — попита Дребосъчето.
— Апетитния миш-маш на Карлсон от покрива! — заяви той. — Но не такава лисича отрова като онази на Носорога, можеш да бъдеш сигурен в това! Ха познай кой е най-добрият миш-машаджия в целия свят?
— Ти Карлсон — отвърна Дребосъчето.
Малко по-късно Дребосъчето лежеше в своето креватче, а Бимбо беше край него в своя панер. Всички дойдоха да му пожелаят „лека нощ“ — майка му, баща му, Босе и Бетан. На Дребосъчето започна да му се доспива. Но лежеше и си мислеше за Карлсон и се питаше какво ли прави Карлсон сега. Може би си дялка нещо, къщичка за птици или нещо подобно.
— Утре, когато се върна от училище — разсъждаваше Дребосъчето, — може да звънна на Карлсон и да го питам дали не бих могъл да се кача у него, та и аз пак да си подялкам малко.
Колко хубаво, че Карлсон направи звънчевата инсталация!
— Мога да му звънна и сега, ако поискам — помисли си Дребосъчето и внезапно проумя, че това е отлично хрумване.
Той скочи от леглото, изтича бос до прозореца и дръпна връвта. Три пъти. Този сигнал означаваше: „Как може на света да има човек, който е толкова красив и умен, и прилично дебел, и храбър, и добър във всяко отношение като теб, Карлсон!“
Дребосъчето постоя край прозореца не защото очакваше някакъв отговор, а просто така. Но Карлсон все пак пристигна.
— Да, как може! — рече той.
И нищо повече. После литна обратно към своята малка зелена къщурка на покрива.
Информация за текста
© 1962 Астрид Линдгрен
© 1979 Вера Ганчева, превод от шведски
Astrid Lindgren
Karlsson pa taket flyger igen, 1962
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2007
Публикация:
АСТРИД ЛИНДГРЕН
ТРИ ПОВЕСТИ ЗА КАРЛСОН
Шведска, II издание
Превод Вера Ганчева
Редактор Лилия Рачева
Коректор Албена Николаева
Художник Илун Викланд
Формат 16/60/90 Печатни коли 18
Издателство ОТЕЧЕСТВО, София, бул. „Георги Трайков“ 2 А.
Raben & Sjogren, Stockholm
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3538]
Последна редакция: 2007-09-20 08:00:00
1
Йостермалм — квартал в Стокхолм. Б. пр.
2
Така се нарича увеселително съоръжение от дървени скели — „хълмове“, по което се катери и спуска с голяма скорост открито електрическо влакче. — Б. пр.
3
Голям увеселителен парк в Стокхолм. — Б. пр.
4
Квартал в Стокхолм. — Б. пр.
5
Квартал в Стокхолм — Б. пр.