дойде. Ах, колко се радваше той, че къщурката на Карлсон бе именно на техния покрив, а не на някой друг.
Излязоха на верандата — Карлсон и Дребосъчето, а над тях се ширна звездното небе. Никога досега Дребосъчето не бе виждал толкова много, толкова едри и толкова близки звезди. Естествено, той знаеше, че не бяха близки, защото се намираха на хиляди километри разстояние от Земята, но все пак… ах, какъв звезден покрив имаше Карлсон над своята къща — едновременно близък и далечен.
— Какво зяпаш? — сепна го гласът на Карлсон. — Студено ми е… Искаш ли да летим, или не?
— Искам, защо не — отвърна Дребосъчето.
А на следващия ден… какъв ден! Най-напред се прибраха Босе и Бетан, след това си дойде бащата, а накрая се върна майката. Дребосъчето се хвърли в обятията й и я запрегръща. Никога вече тя не биваше да го оставя сам. Всички се струпаха около нея — бащата и Босе, и Бетан, Дребосъчето, и госпожица Рог, и Бимбо.
— Вече не си ли преуморена? — попита Дребосъчето. — Как ти мина толкова бързо?
— Мина ми, когато получих твоето писмо — отвърна майката. — Щом разбрах, че сте „полни и карантинни“ всички, почувствувах, че и аз може да се „разполея“ наистина, ако не се прибера у дома.
Госпожица Рог поклати глава.
— Това не е особено разумно от ваша страна. Но аз ще идвам от време на време да ви помагам, госпожо Свантесон, когато имате нужда от мен. А сега — заяви госпожица Рог — трябва моментално да тръгвам, защото тази вечер ще говоря по телевизията.
Майката, бащата, Босе и Бетан не можаха да прикрият изумлението си.
— Наистина ли?! — рече бащата. — Това трябва да се види! Обезателно.
Госпожица Рог гордо вдигна глава.
— Да, надявам се. Надяваме се, че това ще стори целият шведски народ.
После се разбърза.
— Трябва да отида да си фризирам косата, да се изкъпя, да си направя козметичен масаж и маникюр, а после да изпробвам едни нови подложки за дюстабан. Защото човек трябва да изглежда добре, когато ще излезе пред телевизията.
Бетан се разсмя.
— Подложки за дюстабан ли? … Та те изобщо няма да се видят по телевизията!
Госпожица Рог я погледна неодобрително.
— Казах ли подобно нещо? Така или иначе имам нужда от нови, пък и човек се чувствува по-сигурен, когато знае, че е изискан от главата до петите. Но може би обикновените хора не разбират това. Ние от телевизията обаче ги знаем тези работи.
Сетне тя набързо се сбогува и се втурна навън.
— Край на Носорога — каза Босе, когато вратата се тръшна след нея.
Дребосъчето кимна замислено.
— Всъщност аз малко я пообикнах — рече той.
А каква великолепна торта с каймак беше направила, бухнала и гарнирана с парченца ананас.
— Ще я оставим довечера към кафето и ще си я изядем, докато гледаме госпожица Рог по телевизията — реши майката.
Така и стана. Когато нетърпеливо очакваният час наближи, Дребосъчето звънна на Карлсон. Той дръпна връвта зад пердето само веднъж, което означаваше: „Ела веднага!“
И Карлсон пристигна. Цялото семейство вече седеше пред телевизора, на подноса бяха наредени чашките за кафе, а тортата се мъдреше на масата.
— Ето ни и нас с Карлсон — съобщи Дребосъчето, когато двамата влязоха в хола.
— Ето ме и мен! — рече Карлсон и се метна в най-удобното кресло. — Аха, най-сетне в тази къща се появи и торта с каймак, крайно време беше. Може ли да получа веднага едно парченце… или по-точно казано, едно голямо парче?
— Редът на малките деца идва накрая — каза майката. — А това е моето място. Вие двамата с Дребосъчето може да седите на пода пред телевизора и там ще ви дам от тортата.
Карлсон се обърна към Дребосъчето.
— Чу ли? Винаги ли така се разпорежда с теб, нещастно дете?
Сетне доволно се ухили.
— Добре поне, че и с мен се разпорежда, защото трябва да има справедливост, инак няма да играя!
И така Карлсон и Дребосъчето се настаниха на пода пред телевизора и ядоха много торта, докато чакаха да се яви госпожица Рог.
— Ето я — съобщи бащата.
И действително тя се появи! Господин Пек също. Той водеше предаването.
— Жив-живеничък Носорог — провикна се Карлсон. — Хой, хой, сега ще стане весело!
Госпожица Рог трепна, сякаш бе чула думите на Карлсон. А може би все пак се притесняваше от това, че е изправена пред целия шведски народ, за да му покаже как се приготовлява апетитният миш-маш на Хилдур Рог?
— Кажете, любезна — започна господин Пек, — как ви хрумна да направите именно този миш-маш?
— Слушайте, любезни — отговори госпожица Рог, — когато човек има сестра, която си няма и за пукнат грош представа от готварство…
Тя не успя да продължи, защото Карлсон протегна пухкавата си ръчичка и изключи телевизора.
— Носорога се появява и изчезва, както си поискам — заяви той.
Но тогава майката се обади:
— Веднага да включиш пак телевизора… и не се опитвай да повториш, защото ще те изхвърля!
Карлсон ръгна Дребосъчето в ребрата и прошепна:
— Нищо ли не е позволено вече в тази къща?
— Мълчи, сега ще гледаме госпожица Рог — каза Дребосъчето.
— Ястието трябва добре да се насоли, напипери, нагорчичи и нахряни, за да стане вкусно — продължаваше госпожица Рог.
И тя сипваше сол и пипер, и горчица, и хрян, та пушек се вдигаше, и когато миш-машът бе готов, госпожица Рог погледна закачливо от телевизионния екран и каза:
— Може би искате да го опитате?
— Благодаря, аз не — отвърна Карлсон. — Но ако ми дадеш имената и адресите, ще ти доведа неколцина от онези деца на гълтачи на огън, за които ставаше дума.
После господин Пек благодари на госпожица Рог за това, че се е съгласила да дойде и да покаже как приготовлява своя апетитен миш-маш, и по всичко личеше, че определеното време е изтекло, когато госпожица Рог се обади:
— Слушайте, любезни, може ли да отправя поздрав до моята сестра, която си седи в къщи на улица „Фрей“?
Господин Пек се поколеба.
— Слушайте, любезна… добре, само че по-бързо. Тогава госпожица Рог махна с ръка от телевизионния екран и рече:
— Здравей, Фрида, как се чувствуваш? Дано не си паднала от стола!
— Надявам се — рече Карлсон, — защото вече станаха много земетресения в Северен Норланд.
— Какво искаш да кажеш? — попита Дребосъчето. — Откъде знаеш дали Фрида е също тъй едра като госпожица Рог?
— А представи си, че знам — възрази Карлсон. — Бях няколко пъти на улица „Фрей“ в качеството си на призрак.
След това Карлсон и Дребосъчето изядоха още по няколко парчета торта и гледаха как на екрана един жонгльор мяташе във въздуха по пет чинии наведнъж, без да изпусне нито една.
Дребосъчето реши, че жонгльорите всъщност са досадни, но Карлсон ги гледаше със светнали очи и това караше момчето да се чувствува щастливо. Сега всичко беше наред, а най-хубавото бе, че около него бяха майка му, баща му, Босе, Бетан, Бимбо и… Карлсон.
