малко преди второто си излизане пред съда. Не бе тъй убедителен, както обикновено. Но съм уверен, че схванахте основната му идея. Единствено доктор Солсбъри със своята престъпна небрежност е причинил смъртта на Филип Кориган, превръщайки тази млада жена в безутешна вдовица.
Мелани Кориган своевременно вдигна кърпичка към очите си. Сефало загряваше за обявяването на щетите. Той пристъпи към ложата на съдебните заседатели и ги изгледа право в очите един по един.
— И тъй, казано съвсем накратко, няма съмнение по въпроса за отговорността. Да, дами и господа, изобщо не става дума да определим кой печели. Въпросът е „колко“. Много важен въпрос, защото и Филип Кориган бе много важен човек. Той беше строител, предприемач, който даде работа на стотици хора и прехрана на още хиляди с първата верига от търговски центрове, изградена на островите край Флорида. Преди Филип Кориган там нямаше универсални магазини. Преди Филип Кориган нямаше жилищни блокове в приливната зона. Черногледците ги смятаха за невъзможни, но Филип Кориган успя.
Двама заседатели кимнаха почтително.
— След минути съдията ще ви даде инструкции относно щетите, а те са тежки. Чухте показанията на финансови специалисти за изгубените бъдещи доходи на Филип Кориган поради неговата трагична и преждевременна гибел. Ще вземете този писмен отчет на своето съвещание. Чухте как вдовицата — мисис Кориган, разказа за своята скръб. Нека Бог ви помогне да носите тази скръб по време на съвещанието и да вложите част от нея в присъдата си.
Значи Бог помагаше на ищеца. Тая работа никак не ми се хареса. А сега рукнаха и сълзите на вдовицата. Мелани Кориган извърна глава настрани, излагайки пред съдебните заседатели изящния си профил.
— Съдията ще ви обясни, че мисис Кориган има право на обезщетение за душевните си страдания, за изгубената топлота и закрила на своя съпруг. Мъките на скръбта ще са с нея до последния миг от живота й. При всяка годишнина от сватбата, при всеки празник, всеки път, когато види в къщата нещо, свързано с него, всяка сутрин, когато се буди, и всяка вечер, когато си ляга, тя ще мисли с непоносима болка за него. Безумна, безмилостна, безконечна болка. Поради тази причина искаме да присъдите пет милиона долара лично на мисис Кориган и пет милиона долара за наследството, или общо, дами и господа, десет милиона долара.
Той изчака секунда-две, за да схванат, след това продължи:
— И не се извинявам за нито един от тези долари. Сигурно сте чули, че преди няколко дни продадоха на търг расов кон за петнайсет милиона долара.
Съдията Ленард надигна глава. Сигурно му се искаше да има процент от сделката.
— Не се извинявам — повтори Сефало. — Казаха ми, че някакви японци платили четиридесет милиона долара за картина от… как му беше името на онзи художник, Ван Гог ли? А Военновъздушните сили на нашите Съединени щати плащат милиони и милиони долари за всеки изтребител. Но както знаете, във всеки изтребител вграждат катапултно кресло, защото при катастрофа желаят да спасят пилота, а самолетът нека да изгори. Човешкият живот струва повече, отколкото самолет за двайсет милиона долара. Затова, дами и господа, не се извинявам, че искам от вас десет милиона долара.
Сигурно можеше още дълго да не се извинява, но реши да приключи дотук. Позамисли се преди решаващия удар. Пристъпи към масата на защитата, където Роджър Солсбъри се обливаше в пот. Сефало въздъхна дълбоко и изрече:
— Филип Кориган отишъл в онази болница и казал: „Погрижи се за мен, докторе. Използвай цялото си умение и опит. Не оставяй кръвта ми да изтече“. Приспали го и той останал да лежи като невинно дете, изцяло във властта на този човек. А този човек го заклал.
При тия думи Сефало се завъртя и насочи обвинителен пръст към Роджър Солсбъри. J’accuse.8 После пристъпи до парапета на заседателската ложа и се подпря върху него като близък приятел на тия шестима честни люде.
— Знаете ли, някакъв си писател, не му помня вече името, беше писал: „От всички печални думи на езика или перото най-печални са тия — а би могло“. Да, най-печалните думи. Вече никога не ще узнаем какво би могло да стане с Филип и Мелани Кориган. Може би щяха да имат деца, нови човешки същества, с които да споделят безграничната си любов. Ала Филип Кориган повери живота си на този човек и напусна без време белия свят. Сега Мелани Кориган поверява своя живот на вас. Тя има само един шанс. Ако бъде нещастна, не ще може да се върне и да опита отново. Идната седмица този съд ще разглежда някое дело за потрошен автомобил или за паркинг пред жилищен блок. Нашето дело се решава тук и сега, то е трагично и тежко. Не позволявайте Мелани Кориган да излезе от залата и да си каже: „А би могло.“ Благодаря и дано Бог ви благослови.
Пак опря до Бога. Вече всички знаехме, че Сефало е приятел на Бога и враг на комунизма. Той си седна, а Мелани Кориган отвори кранчетата. После захлупи лице върху рамото на Сефало. Той я потупа между плешките. Заседателите изобщо не забелязаха как станах и тръгнах към подиума. Гърлото ми се стягаше. Лицето на Роджър Солсбъри бе застинало в гримаса на ужас. Трябваше да му покажа, че не давам пет пари за артистичните изпълнения на Сефало. И го доказах, като не се издрайфах от страх в заседателската ложа.
Тия пет-шест крачки към подиума бяха безкрайно самотни. Спрях и най-сетне заседателите вдигнаха насреща ми предизвикателни погледи. Благодарих им за вниманието, без да се пъча излишно. Казах, че имам само една възможност да говоря пред тях, а след това мистър Сефало ще стане да ме обори. Това им хареса. Казах още, че му се дава втори шанс, защото ищецът е натоварен да докаже твърденията си. Защитата не е длъжна да доказва каквото и да било. И тъй, нека да видим какво е доказано.
— Един човек е мъртъв и мистър Сефало има право в едно отношение. Това е трагедия. Винаги е трагично, когато човек си отива преди обичайните седемдесет години. Но светът е пълен с трагедии. Случват се всеки ден. И не всяка от тях, както и тази, която разглеждаме, става по нечия вина. Мистър Сефало има право за още нещо. Случаят е важен, но не защото става дума за големи пари. Важен е, защото засяга репутацията и доброто име на един чудесен хирург — човек, лекувал бедните и онеправданите в нашата обществена болница, човек, посветил дълги години от своя живот на целта да се обучи и подготви във всяко отношение за борба срещу смъртта и спасяване на живота.
Зърнах как Дан Сефало с досада вдигна очи към тавана. Трай си там, Дан. Може и да мажа с голямата четка, но в тая област ти си всепризнат цар. Какво искаш да чуеш? Че моят клиент е посветил дълги години на плановете как да натрупа пари, че ортопедите разбират единствено от колене и глезени, а по-нагоре се озовават в небрано лозе — това ли?
— Филип Кориган е починал от разкъсване на аортата — продължих аз. — Всички го знаем. Никой не спори.
Аневризми на аортата се случват всеки ден. Сами чухте свидетелите. Аневризмът може да бъде причинен от високо кръвно налягане, травма, атеросклероза и още много неща. Може да е, както каза доктор Ригс,
Нямах намерение да отстъпвам Божията територия на Сефало. Огледах шестте лица. Нищо. Ни най- малък проблясък. Добре поне, че ме слушаха.
— Позволете сега да ви посоча основната грешка в твърденията на ищеца — слабото звено, кухата основа, заради която се сгромолясва цялата къщичка от карти. — Почна ли да говоря с шаблони, не спирам, додето не ги изчерпя. — Слабото звено е непосредствената причина. Нека го повторя още веднъж. Непосредствена причина. Причината не трябва да е посредствена. Когато приключим, съдията Ленард ще ви прочете закона за непосредствената причина.
Трябваше да изтъкна показанията на Ригс. Естествено, можех просто да кажа:
Взех томчето със стандартни указания за съдебните заседатели. Исках да изглеждам официално лице, един вид — помощник на съдията. После изрекох с тежък глас, сякаш цитирах Декларацията за правата на човека:
— Ето как ще ви инструктира съдията: „Професионалната небрежност е законна причина за смъртта, ако пряко и по естествена последователност предизвика или съществено допринесе за тази смърт, при което може с основание да се твърди, че без професионална небрежност смъртта не би настъпила“. Запомнете, това не са думи на Джейк Ласитър. Казва го съдията, казва ви го законът. Рискът при обсъждането на
