— Дано да има, по дяволите!
— Едва ли ще е нова за вас. Слизате по стълбата и заварвате Джуниър да стои над окървавения господин Стъбс. Много ясно, че сте ядосан. Синът ви току-що е изкарал от играта единствения човек, който ви е трябвал, за да построите Океания. Но той е ваш син и го обичате повече от плуващото казино. Затова сваляте Джуниър на брега, инсценирате удара по главата, насочвате яхтата към плажа и се надявате, че адвокатите ще ви отърват. И защо да не го направят? Вие сте невинен.
Стив се облегна триумфално назад. Прииска му се да запали цигара, само дето не пушеше. Но се наслаждаваше на момента, накърнен единствено от неудобството, причинено от кедровите дъски, които се бяха залепили за голия му задник.
Грифин се наведе напред, вратът му сякаш стана по-дълъг, като на костенурка, която подава глава от черупката си.
— Как ще ме представляваш, като не ми вярваш?
— Непрекъснато защитавам лъжци. Просто обичам да знам истината.
— Чичо Гриф, Стив беше подложен на доста голям стрес. Имаше мозъчно сътресение.
— Не се извинявай вместо мен, Вик — нареди й Стив.
— Просто така работи мозъкът му — продължи тя, без да му обърне внимание. — Измисля различни сценарии. Може Джуниър да е убил Стъбс. Може да е било нещастен случай. Може да си бил там. Това са само догадки и теории.
— По дяволите, Вик! — Стив не се нуждаеше от помощта й. — Знам какво правя.
— Тогава го прави някъде другаде — изрева Грифин.
— Какво значи това?
— Значи, че си уволнен.
— Може да решите да размислите — отвърна Стив. Процесът е насрочен и няма да получите отсрочка.
— Не ми пука! Уволнен си.
Стив се изправи, съзнаваше, че интимните му части бяха на нивото на очите.
— Добре. Хайде, Вик. Да се махаме оттук.
Грифин размаха пръст към него.
— Казах, че ти си уволнен, Соломон. Виктория остава мой адвокат.
— Не става така, Грифин. С Вик сме съдружници. Тръгне ли си единият, тръгва си и другият.
Стив долови смразяващата тишина на масата. От басейна чу пляскане, Джуниър пореше дължините.
— Вик? Идваш ли?
— Чичо Гриф е мой клиент. Аз те оставих да се качиш и да се повозиш.
— По дяволите, не прави така!
— Ти обеща да си втори адвокат, да ме оставиш аз да водя. Но вместо това ме помете. Както обикновено.
— Ние сме един отбор. Рут и Джериг, Гилбърт и Съливан, Бен и Джери.
— Дадох ти толкова шансове, но ти…
— Голяма грешка, Вик. Имаш нужда от мен.
— Какво!
— Добра си, но никога няма да бъдеш велика сама.
— Край. Приключих с теб. — Гласът й режеше като острие. — С нас е свършено. Няма повече Соломон и Лорд. Довиждане, Стив!
— Не го мислиш сериозно.
— Коя част от адиос не разбра?
На Стив му причерня. Трябваше да си отмъсти. Последната дума трябваше да е негова. Търсеше нещо, което да изравни резултата. Да им покаже, че Стив Соломон е Мъжът. Че Виктория ще се провали, а Грифин ще бъде осъден. Но не можеше нищо да измисли, така че остана да стои така в продължение на един дълъг съкрушаващ егото момент, докато…
— Хей, Соломон — Грифин го сочеше с пръст, — патката ти се сви.
Ровене в миналото
33
— Какъв задник! Какъв проклет глупак!
— Благодаря, татко.
— Ти си пуц25 — словесната атака на Хърбърт Соломон премина на идиш с южняшки акцент. — Как съм могъл да отгледам такъв шмендрик26!
Стив знаеще, че развързването на езика беше цената, която трябваше да плати за прибирането обратно до Маями. Хърбърт управляваше стария си крайслер по магистралата, връщайки Стив и Боби у дома. Колата — ръждясала отдолу и мухлясала отвътре — смърдеше на стръв за риба. Нощният въздух миришеше на морски водорасли и строшени черупки. Изпълнената на три четвърти луна хвърляше млечнобяла светлина по гладката мастилена вода на залива.
— Да ти е хрумвало случайно, че може би ревнуваш от това момче? — вкара пръст в раната баща му. — Как му беше името?
— Грифин Джуниър — дори произнасянето на името му оставяше гаден вкус в устата. — Не ревнувам, просто не мога да го понасям.
Хърбърт имаше тридневна брада. Носеше карирани каки шорти и сива тениска с петна от пот под мишниците, бялата му коса беше сплъстена от солта на ранното утринно гмуркане с шнорхел. В момента баща му имаше вид на кръстоска между пират и сериен убиец.
— Страхуваш се, че ще ти вземе момичето — каза Хърбърт, — и без да мислиш го обвиняваш в убийство.
— Логиката и доказателствата са на моя страна.
— Лайната са на твоя страна.
— Има вероятност убиецът да е или Джуниър, или Грифин. В дело за предизвикване на основателно съмнение етиката ме задължава да го кажа на съдебните заседатели.
— Откога те е грижа за етиката? — Хърбърт се изхрачи и изплю храчката през прозореца. — Виждам право вътре в теб. Уплашил си се за Виктория и затова си се нахвърлил на Грифин. Слушаш ли какво ти говоря? Не си се научил да се владееш. Отваряш си голямата уста и бум! Губиш гаджето си и клиента си.
— Но все още имам принципите си.
— С тях ли ще спиш?
— Хей, може Вик да не иска да работи с мен. Иначе не е скъсала с мен.
— Катил — продължи с обидите Хърбърт.
— Чичо Стив, ти не разбираш жените.
Сега се съюзяваха срещу него сърдитият стар съдия и гениалният малък умник.
— А ти ги разбираш, келеш такъв?
— Двамата с Виктория сте много различни — каза Боби. — На нея това й харесва, но донякъде.
— Откъде знаеш?
— Тя ми го каза.
— Какво! Кога?
— Когато си говорихме за връзки, секс и така нататък.
— Прекалено малък си за такива разговори.
— На дванайсет съм!
— Ще я обадя на Семейни грижи.
— Шът! — изкомандва Хърбърт. — Млъкни и изслушай момчето. Може да научиш нещо.
Боби се облегна на предната седалка.
— Жените не могат да разделят мисленето на категории.
