Стив веднага си спомни как любимият му кадилак премина перилата и заби нос на дъното на канала при Спениш Харбър. Количката за голф се плъзна странично по мократа трева и цопна в плитката вода.
— Мамка му! Мамка му! — Джоунс слезе от колата и потъна до коленете в тиня. Не изглеждаше толкова елегантен, колкото на поставените в рамка снимки по стените на кабинета му.
— Съжалявам, господин Джоунс — извини се Стив. — Но нямаше друг начин да се видя с вас.
Джоунс се добра с мъка до брега, обувките му се хлъзгаха в тинята. Спътникът му, дебелакът, шляпаше към Стив и заплашително размахваше метален стик за голф.
— Побъркано копеле! Ще ти смажа главата…
— Чакай, Джак! — Джоунс вдигна ръка да го успокои и се обърна към Стив: — Ти си синът на Хърб Соломон, нали?
— Признавам се за виновен.
— Познавам те! — дебелакът размаха стика за голф в лицето на Стив. — Ти си мошеникът, дето търчи след линейките!
— Преди да наричаш някого мошеник, искам да ти видя картата за отбелязването на резултата — изстреля Стив в отговор.
— Какво намекваш?
— Ако вземеш да претендираш за някоя от наградите, ще се обадя на ченгетата.
— Обади се де!
— Господин Соломон — прекъсна ги Джоунс, — запознайте се с началника на полицията Джак Макалистър.
В края на краищата шефът на полицията и шефът на съда се оказаха доста благоразположени, щом им предложи да им купи нови обувки. След като Джоунс успя на втория път да вкара топката, а шерифът си написа пет, вместо девет удара, без да броим наказателните точки, Стив седна в бара при деветнайсета дупка заедно с шефа на съда.
— Баща ти беше мой учител — заяви Джоунс.
— Винаги се е държал страхотно с децата на другите — отвърна Стив.
Пиеха бира и дъвчеха сандвичи. И обядът беше от Стив. Доволен беше, че нямаше да им плаща поне таксите за клуба.
— Ходех в общински колеж на половин ден, когато започнах да работя като секретар при баща ти. Съдията ме накара да си взема бакалавърската степен и после ми помогна да изкарам щатска стипендия за магистърската. Държавна администрация. Все ми повтаряше, че мога да стана каквото си поискам, стига да положа нужните усилия.
— Странно, на мен пък винаги ми е казвал, че няма да стана и наполовина толкова добър, колкото него.
Джоунс се разсмя.
— Половин Хърб Соломон пак значи адски добър адвокат.
Когато приключиха с общите приказки, Стив каза:
— Трябва да разбера в какво е бил въвлечен баща ми, когато Пинки Любер е бил главен прокурор на углавни престъпления.
— Съдия Соломон беше въвлечен във въздаването на правосъдие.
— Не сме ли всички там?
— Ще ти кажа едно: ако продължиш да драпаш за разрешителното на Хърб, ще отвориш буркан с червеи. Откажи се.
— Не и докато не разбера какво има в буркана.
Джоунс пийна глътка бира и погледна през прозореца към другите играчи, които привършваха.
— Спомняш ли си в началото на осемдесетте как кубинците бягаха към Флорида с лодки и салове?
— Бил съм още дете. Но си спомням филма с Пачино „Белязаният“.
— Ами филмът не е далеч от истината. Кокаинови каубои. Бидонвили под магистралите, пълни с лудите и престъпниците на Кастро. Стрелба с автомат в търговски комплекс „Дейдланд“. По брой убийства сме на първо място в страната. Туризмът запада. Бизнесът си отива.
— Какво общо има това с моя старец?
— Хърб беше главен съдия на криминалния отдел. Реши да направи нещо по въпроса.
— Какво повече е можел да направи? Максимум Хърб винаги е бил суров в присъдите си.
— Преди да ги пратиш в затвора, трябва да ги осъдиш.
— Какво значи това? Съдията трябва да бъде безпристрастен.
— Ако прегледаш присъдите, произнесени от баща ти, ще видиш, че е безпристрастен. И апелативният съд явно е бил на същото мнение. В единайсети окръжен съд има най-малко отменени дела.
— Какво не ми казвате? Какво ще рече това — че баща ми решил да направи нещо срещу престъпността?
Джоунс бутна чинията си настрани.
— Съдията винаги е бил с чисто сърце. И с по-чисти ръце от болшинството съдии.
— Говорите с недомлъвки, господин Джоунс.
— И още нещо. Баща ти те обича и уважава.
— Всички така казват. — Не и той, добави Стив наум.
Законите на Соломон
10.
Съдебния заседател избирай така, както си избираш любовник.
Да не очаква съвършенство и да ти прощава простотиите.
Печеливша поредица
37
„Делото се печели при подбора на съдебните заседатели.“
Така беше казал Стив на Виктория, докато водеха първото си дело заедно и защитаваха Катрина Барксдейл по обвинение в убийство.
„Адвокатите си мислят, че печелят със заключителната си пледоария. Шашкат съдебните заседатели с ораторските си умения. Но тогава вече е прекалено късно. Подборът на съдебни заседатели е най-важното нещо в един процес. Не излагането на фактите. Не кръстосаният разпит на главните свидетели на обвинението. И не заключителната пледоария. Подборът на съдебните заседатели! Правилен избор, печелиш. Погрешен избор, губиш.“
Една от многото му лекции. Нервираше я, когато започнеше да я назидава. Но обикновено беше прав. Което беше още по-влудяващо. Откакто беше напуснала прокуратурата, винаги бяха избирали съдебните заседатели заедно. Сега, в един дъждовен ден в Кий Уест, тя стоеше сама. Е, не съвсем. Майка й беше кацнала като белоснежна чапла на първия ред в галерията. Девственият цвят преобладаваше в тоалета й. Кралицата явно се опитваше да излъчва подсъзнателни сигнали за почтеност и невинност към евентуалните съдебни заседатели. Пола от „Макс Мара“ на бели жасминени цветя и асиметричен подгъв, бял ленен жакет, който се връзваше отпред, и сребърни сандали. Велурената чанта, поръбена с гущерова кожа по края, се връзваше със сандалите и придаваше така наречения от нея „акцент“.
Кралицата през цялото време записваше впечатленията си от всеки потенциален съдебен заседател, после подаваше изискания ленен бележник на пристава и той го Донасяше на Виктория. Полезните съвети се свеждаха до критики за къси поли, излезли от мода обувки и смъртния грях да носиш чанта „Прада“ менте от изкуствена кожа.
Хал Грифин стоеше на банката на защитата и се мъчеше да се усмихва на всеки потенциален заседател, без да изглежда сервилен. Синът му се беше отпуснал на единствения ред със столове пред преградата между съда и галерията. Джуниър беше предупредил Виктория, че не може да седи дълго на едно място, защото не е свикнал да стои затворен. Дали щяла да има нещо против, ако направел осемдесет лицеви
