една закономерност, чужда на живите организми. Развалините не бяха обикновени, монолитни, защото можеше да се погледне в тях през пролуките в металния гъсталак, не бяха също празни, защото той ги изпълваше от край до край. Отвсякъде лъхаше мъртвило и пустота. Рохан си помисли за антиматериомета, но употребата на сила беше безсмислена, след като сградите бяха без вътрешни помещения и те не би имало къде да влязат. Вихърът гонеше между високите бастиони облаци прах. Симетричните мозайки от тъмнеещи отвори се изпълваха с пясък, който се изсипваше на струи и се събираше в основата в стръмни конуси като миниатюрни лавини. Непрестанното шумолене, с което той се ронеше, ги съпровождаше из целия път. Въртящите се антени, маховите дула на крачещите Гайгери, ултразвуковите микрофони и индикаторите за излъчванията мълчеха. Чуваше се само хрущенето на пясъка под колелата и прекъснатото виене на форсиращите мотори, когато машините променяха строя си на завоите, колоната ту потъваше в дълбоката хладна сянка на отминаващите колоси, ту отново изпълзяваше на осветения в червено пясък.
Най-после тя достигна една тектонична пукнатина. Това беше широка сто метра пропаст, като някаква привидно бездънна паст, без съмнение много дълбока, защото водопадите от пясък, които вятърът непрестанно събаряше в нея, не бяха я запълнили. Колоната спря и Рохан изпрати на другата страна летящия робот-разузнавач. Наблюдаваше на екрана това, което роботът забелязваше с телевизионните си обективи, но картината продължаваше да си бъде такава каквато я знаеха. Разузнавачът беше извикан обратно след един час и след като се присъедини към групата, Рохан се посъветва с Балмин и физика Гралев, които пътуваха в неговата машина, и реши да бъдат прегледани по-основно няколко от развалините.
Най-напред опитаха да установят с ултразвуковите сонди колко е дебел слоят от пясък по „улиците“ на мъртвия „град“. Това беше трудна работа. Резултатите от отделните сондажи бяха различни, може би поради това, че основната скала беше претърпяла вътрешна декристализация от сътресението при грамадното разпукване. Това огромно коритообразно хлътване на терена, изглежда, беше изпълнено с пясъчен слой от седем до дванадесет метра. Колоната се насочи на изток към океана и след единадесеткилометров, лъкатушещ път между възчерните развалини, които ставаха все по-ниски и все по- малко се издигаха над пясъка, докато изчезнаха съвсем, тя достигна до голи скали. Спряха се на края на скалата, която беше толкова висока, че шумът на разбиващите се в подножието й вълни достигаше горе като едва доловим шепот. Поясът гола, очистена от пясък, неестествено гладка скала се простираше по цялата брегова линия, издигаше се на север в няколко планински върха, които със застинали скокове се спускаха към огледалото на океана.
Зад тях остана „градът“ — който сега се виждаше като черен силует с правилни контури, потънал в червеникава мъгла. Рохан се свърза с „Непобедимият“, предаде на астрогатора получените информации, практически равни на нула, и цялата колона, като продължаваше да спазва всички правила за безопасност, се върна в развалините.
По пътя им се случи малко произшествие. Крайният ляв енергобот, вероятно поради малка грешка в курса, прекалено разшири площта на силовото поле и закачи края на наклонената към него остроръбеста слоеста постройка. Свързаният с показателя за приеманата мощност на полето антиматериомет, който беше програмиран от някой на автоматично поразяване в случай на атака, изтълкува скока на приеманата мощност като явен сигнал, че някой се опитва да пробие силовото поле и даде изстрел в безобидната развалина. Цялата горна част на наклонената „постройка“ с големина на земен небостъргач изгуби мръсночерния си цвят, нажежи се и ослепително заблестя, за да се превърне в следващата част от секундата в порой от врящ метал. Нито една прашинка не падна върху колоната, защото пламтящите парчета се плъзгаха по повърхността на невидимия купол на силовото поле. Преди да стигнат пясъка, те се изпаряваха от терминния удар. Веднага обаче настъпи, предизвикано от анихилацията, рязко повишаване на радиоактивността. Гайгерите автоматично включиха тревога и Рохан, като псуваше и обещаваше да пребие този. който е програмирал апаратурата, изгуби сума време, докато отмени тревогата и отговори на „Непобедимият“, където бяха забелязали блясъка и веднага бяха попитали за причината.
— Засега знаем само, че това е метал. Вероятно е стомана с примес от волфрам и никел — каза Балмин, който, без да се обезпокои от настъпилата суматоха, беше използувал случая да направи спектрален анализ на пламъците, които обхванаха развалините.
— Можете ли да определите възрастта? — попита Рохан, като изтриваше ситния пясък, полепнал по ръцете и лицето му.
Извитата от горещината оцеляла част на развалината беше останала вече зад тях; висеше като строшено крило над пътя, по който бяха минали.
— Не. Мога да кажа, че са страшно стари. Страшно стари — повтори той.
— Трябва да изследваме това по-подробно… И няма да искам разрешение от стария — додаде Рохан с внезапна решителност в гласа.
Те се спряха при един сложен обект, съставен от няколко централно свързани разклонения. В силовото поле се отвори проход, означен с две светлини. Отблизо всичко правеше впечатление на хаос. Фасадата на сградата беше построена от триъгълни плочи, покрити с телени „четки“; отвътре плочите се крепяха от система пръти, дебели като клони; на повърхността те бяха горе-долу подредени, но вътре, където се опитваха да погледнат, като осветяваха със силни прожектори, гората от пръти се разклоняваше на всички страни от дебелите възлови сплитания, отново се събираше, а всичко това заедно приличаше на гигантска телена плетеница от милиони натрупани кабели. Опитите да открият в тях следи от електрически ток, поляризация, остатъчен магнетизъм или радиоактивност не дадоха никакъв резултат.
Зелените светлини, с които бе означен проходът в силовото поле, мигаха неспокойно. Вятърът свистеше, тласканите в стоманения гъсталак въздушни маси издаваха невероятни звуци.
— Какво може да значи тази идиотска джунгла!
Рохан изтри от лицето си прилепналия към запотената кожа пясък. Двамата с Балмин стояха на заобиколения от нисък парапет летящ разузнавач, който висеше заедно с тях на двадесетина метра над „улицата“, по-скоро над покрития с дюни триъгълен „площад“ между две съединени развалини. Далеч, някъде долу, бяха техните машини и малките като детски играчки хора, които гледаха с вдигнати глави.
Разузнавачът кръжеше. Минаха над покрита с ръбести остриета от възчерен метал повърхност, тя беше неравна, разкъсана, на места покрита с онези триъгълни плочи, които обаче не лежаха на една плоскост; наклонът им нагоре и встрани позволяваше да се надзърне в пълната с тъмнина вътрешност. Гъсталакът от преплетени прегради, пръти, многослоести вдлъбнатини беше такъв, че светлината на слънцето не можеше да проникне, а и лъчите на прожекторите тънеха безсилно в него.
— Какво мислите, Балмин, какво може да е това? — повтори Рохан.
Беше ядосан. Челото му се беше зачервило от постоянното триене, кожата го болеше, а очите му лютяха; след няколко минути трябваше да предаде следващия рапорт на „Непобедимият“, а не можеше дори да намери думи, за да опише това, пред което се намираше.
— Не съм ясновидец — отвърна ученият. — Не съм дори археолог. Впрочем струва ми се, че археолог също нищо няма да ви каже. Мисля… — и той замълча.
— Говорете де!
— Не ми прилича на жилищна конструкция. На развалини от жилища на каквито и да било същества, разбирате ли? Ако това изобщо може да се сравни с нещо, то трябва да се сравни с машина.
— С машина ли? Но с каква? С информационна? Може би това е било някакъв вид електронен мозък?…
— Май и вие сам не вярвате в това… — отвърна флегматично планетологът.
Роботът се измести встрани, като все още почти допираше прътите, които стърчеха безредно между разкривените плочи.
— Не. Тук не е имало никакви електрически вериги. Къде са ви съпротивленията, изолаторите, екраните?
— Може да са били леснозапалими. Може би ги е унищожил огън. Та нали това е все пак развалина — отвърна неуверено Рохан.
— Възможно е — неочаквано се съгласи Балмин.
— Тогава какво да кажа на астрогатора?
— Най-добре покажете му директно по телевизията цялата тази бъркотия.
