Последното пътешествие на Ийон Тихи

Станислав ЛемПоследното пътешествие на Ийон Тихи

Не бях стъпвал почти шест години на Земята, защото кръстосвах от планета до планета гъсто населеното съзвездие Касиопея. Връщането ми се бавеше страшно много, така че преписвах на чисто купищата бележки и анкети, които бях съставял по време на престоя си на още непознати за човека небесни тела. Възнамерявах като кацна на Централния евразийски космодрум да допълня в резултат на новите придобивки предишното издание на Звездни дневници и затова тръгнах веднага да се срещна с моя издател. Бях погълнат от удивителните събития, на които станах не само пасивен свидетел на осмата Суперлуна от Алфа на Касиопея Y (а може да беше и на Еридан, защото течението, появило се в резултат на авария в бордовия вентилатор на ракетата, ми разбърка непоправимо бележките: правя ги на хвърчащи листи и винаги забравям в бързината да ги номерирам), връщах се непрекъснато в мислите си към преживяното на чуждите планети и затова почти не обръщах внимание на съвременния изглед на Земята. Всъщност трябваше да забележа промените веднага след кацането, преди още ракетата ми да беше изстинала от триенето с атмосферата. Можеше да ме учуди не само това, че митничарят, след като ми подаде с вежлива усмивка паспорта, същевременно ми подложи крак (не паднах, защото другият митничар ме хвана под мишниците), но и факта, че двамата бяха облечени някак си странно. Полът на нито един от тях не можеше да се разпознае по облеклото, защото носеха униформени блузи, преминаващи по-долу от кръста в нещо подобно на поли, също униформени, но не бяха жени, защото и двамата имаха мустаци, а този, който ме спъна, беше с бакенбарди.

Като знаех все пак от дългогодишен опит до каква степен „всичко се променя“, включително и обичаите, свързани с облеклото, едва по пътя в таксито при вида на уличното движение размислите ми се смениха с учудване, а учудването с втрещяващо недоумение: след шест години на Земята бяха настъпили такива промени, че картините, които бях видял по всичките луни на Касиопея, се оказваха все по-банални, обикновени, а дори и едва годни за равносметка. Така че започнах да подреждам бавно в главата си това, което виждах по улиците — а то не беше малко. Първо, изглежда, че мъжете — доколкото това БЯХА мъже — сега наистина носеха рокли или поне широки панталони с вид на поли. Второ, жените изцяло се движеха или с панталони, или с шуби, които стигаха почти до земята, а на главите си имаха нещо такова, което не съм в състояние да определя по друг начин, освен като си представя неподвижна зоологическа градина с различни миниатюрни животни. И накрая, след много от хората тичаха други, които държаха в ръцете си мрежи за ловене на пеперуди — или поне на мене така ми се струваше. Дадох си сметка, че не трябва да ходя направо в хотела, каквото беше първоначалното ми намерение, защото се налагаше преди това да разуча в общи линии настъпилите по време на моето отсъствие промени в културата, обичаите и, last but not least, политиката, за да се предпазя от допускане на някакви гафове. Следва да се отбележи, че първоначалното проучване на местните обичаи е космическа норма за всеки астронавт, какъвто съм от години, но никога досега, намирайки се на Земята или пък връщайки се там, не бях ползвал този метод за събиране на встъпителна информация. Явно обаче сега му беше дошло времето.

Както вероятно всички знаете, защото вече толкова пъти сте чели планетарните ми репортажи, събрани в Звездни дневници, моят приятел професор Тарантога има цял куп братовчеди с по-скоро ексцентрични интереси. Един, който трябваше да ме посъветва1 къде да си прекарам ваканцията, е колекционер на всякакви надписи (graffitti) по стените на тоалетните от цял свят. Друг, с когото се запознах, когато се готвех да отида на нашата луна2, се занимава с антропологично-кулинарна археология, иначе казано — мъчи се да разбере кой, кога, как и защо е открил спанака, аспержите и особено 695-те начина за преработване на изварата по този именно добре познат в днешни времена на французите метод, при който се получават стотици и стотици видове сирена. Но на мене ми трябваше друг, трети братовчед на Тарантога, защото негова любима тема, а може би по-точно страст, беше МОДАТА в най-разнообразните и исторически разновидности и метаморфози. Затова казах на шофьора адреса на третия братовчед и добрият случай пожела да го заваря вкъщи. Живееше в един пентхаус на покрива на колосален небостъргач. Самият покрив беше преправен на субтропическа градина, а стопанинът ме посрещна в нещо като беседка и веднага ме въведе в жилището си, защото въпреки месец август (следователно през лятото за северното полукълбо на Земята) денят беше по-скоро хладен. Самото жилище би направило на този, който го посети за първи път, значително и странно впечатление, защото всичките му стени, та дори и таваните, служеха за изложба на големи портрети- диплянки, представящи индивиди от двата пола, облечени според историческата епоха в тоги, фракове, кринолини, бикини и панталони, някои — с наполеонови ботуши, стигащи до половината на бедрото, и дори едно отделно помещение удивителният братовчед беше посветил изключително на саваните, а също и на други видове одежди, с които някога живите са обличали умрелите. Но с несъмнено желание да повдигне и стопли настроението от нашата среща домакинът ме въведе в кабинета си, където явно се занимаваше със съвсем нови проучвания и това можеше да се види от пръв поглед. Стори ми се, че вече е изоставил напълно изследванията си за промените в модата, защото наоколо висяха изображения на динозаври, тиранозаври, игуанодони и плезиозаври, а на бюрото му стоеше разкрачен трицераптос, по-точно казано — един негов значителен по размери модел. Оказа се обаче, че съм се лъгал, защото братовчедът на Тарантога, като видя моето учудване, веднага каза:

— О не, уважаеми господин Тихи, продължавам да се занимавам с това, на което съм посветил живота си от младини. Изучавам МОДАТА, само че вече не модата на дрехите, а на създаването на живи същества. Никой преди не е обърнал капка внимание, че през различните геологични епохи еволюцията се е движела скокообразно. Ето, да речем, през юрската епоха е било модно да се ходи на ДВА крака — погледнете само тези подобни на щраус същества или тиранозавъра, — а чак след това се стигнало до четириногото битие на живите същества, от които най-напред се оформили четириръките, каквито са маймуните, а след това такива като нас. Любопитно нещо, но не си приписвам палмата на първенството, защото ако става въпрос за това откритие (че в продължение на милиони години еволюцията по всяка вероятност е действала като МОДИСТКА), направил го е Ларвин заедно с Вайнщайн. Но кажете ми най-сетне с какво бих могъл да ви бъда полезен?

Погледнах поставения в ъгъла скелет на млад антропозавър и попитах какво всъщност става на Земята или по-скоро какво е станало по време на моето отсъствие.

— Настъпиха много и различни промени — отбеляза той. — Не зная с какво да започна. Може би ще ми помогнете като ми опишете нещата, които са ви направили най-силно впечатление?

— Зная ли кое точно. Защо мъжете се обличат, както някога се обличаха жените, и обратно? Защо едни хора гонят други с мрежи за пеперуди? Защо…

— Извинете, че ще ви прекъсна — каза той, — но станаха много въпроси на един път. Така възприетите от вас мрежи за пеперуди са в действителност електронни прeхващачи Radiovirtual Reality. Въпросът е в това, че Интернет и изобщо мрежите за електронна връзка, които вероятно помните от някога, бяха едновременно приватизирани и поделени според търговските закони на пазара. Днес имаме около шестнадесет, а може би и повече концерни като Worldnet, Cybernet, Metropolitan, Sexotics, Bordeicity и така нататък, не мога да ги запомня всичките. Те естествено се опитват да увеличат предлагането и до известна степен търсенето на своите услуги. По улиците тичат търговски агенти, които се мъчат да уловят чуждите клиенти в своята мрежа, и инспектори от електронното разузнаване (e-peeping), които контролират към коя мрежа са свързани минувачите или така наречените мрежисти…

— Значи ли — попитах, — че това се е превърнало вече във всеобща мания?

— Значи — усмихна се братовчедът, — че това се е превърнало в господстваща мода, защото настъпи пълно разделение между така нареченото правене на деца и копулатористиката.

— А какво е копулатористика?

— Някога се наричаше секс, но той не служеше на размножаването. Такава връзка вече нямаме, уважаеми господине.

— Но как тогава стои въпросът с децата? Да не сте се върнали към щъркелите или какво?

— Не. Който иска да има дете, отива в инсеминатория.

— Аха. Изкуствено оплождане…

— Не съвсем. Избира се от каталог какво да бъде детето, както някога се избираше каква да бъде леката кола, иначе казано — избира се неговият ГЕНОМ.