са някой друг, тепърва трябва да се проучва кои са; но тъй като не са никакъв човек, значи са никой; така че въпросът не съществува не само юридически, но и физически, защото изобщо в мъглявината на съзвездието Рак няма никого. Вече няколко пъти отнесох болезнени удари от яростните дискутиращи. Служителите на реда, както и санитарите, имаха работа да гуша, когато изведнъж се разнесоха викове, че в залата се намират електронни мозъци, преоблечени като юристи, които трябва веднага да бъдат отстранени, защото пристрастието им не подлежи на съмнение, да не говорим за това, че нямат право да участват в дискусията. Водещият, професор Хълтърдръпс, започна да ходи по залата с малък компас в ръка, а колкото пъти стрелката на компаса трепваше и се обръщаше към някого от седящите, притеглена от скритата под облеклото му железария, седящият веднага биваше демаскиран и изхвърлян навън. Така по време на непрекъснатите изказвания на доцентите Фитс, Питс и Клейбент залата беше опразнена наполовина, като последният беше прекъснат на половин дума, защото компасът издаде електрическия му произход. Когато се върнах в залата след краткото прекъсване, по време на което закусихме в бюфета под шума на неспиращата дори за секунда дискусия, и придържах дрехите си, защото разсърдените юристи току ме хващаха за копчетата и ми ги бяха скъсали всичките, видях около подиума голям рентгенов апарат. Говореше магистър Плъсекс, който каза, че Мейтрейс е случаен космически феномен, когато водещият се приближи към мене със заплашителна крачка и неспокойно подскачаща в дланта му стрелка на компаса. Служителите на реда вече ме бяха хванали за яката, когато изхвърлих от джобовете си ножчето, отварачката за консерви, надупченото метално яйце за запарване на чай и откъснах от връзките, които придържаха чорапите ми, никелираните катарамки. Така престанах да действам на магнитната стрелка и бях допуснат до по- нататъшно участие в дискусията. Демаскираха следващите четиридесет и три робота, а когато професор Бютенхам ни разкри, че на Мейтрейс може да се гледа като на космическо събрание, си спомних, че вече беше станало дума за това. Явно на юристите започнаха да им липсват идеи. И тогава пристъпиха към нови проверки. Сега гледаха безпощадно на рентгена участниците в дискусията и се оказа, че те, под облеклото, което им стои безупречно, крият пласмасови, корундови, наелонови, кристални, а дори и сламени части. На един от последните редове откриха, струва ми се, някого, направен от вълнена прежда. Когато последният оратор слезе от подиума, се видях сам самичък сред голямата празна зала. Ораторът беше прегледан на рентгена и изхвърлен навън. Тогава водещият, последният човек, който беше останал освен мене в залата, се приближи до креслото ми. Някак си ни в клин, ни в ръкав, сам не зная как, измъкнах от ръцете му компаса, чиято стрелка затрептя обвинително и се завъртя към него. Почуках с пръст по корема му и когато чух звън, го хванах машинално за яката, изхвърлих го навън и така останах само аз. Стоях самотен пред няколкостотин захвърлени чанти, дебели папки с дела, бомбета, бастуни, шапки, книги с кожена подвързия и галоши. Поразходих се известно време из залата и като видях, че нямам никаква работа там, се обърнах кръгом и си отидох у дома.
Информация за текста
© 1962 Станислав Лем
© 2004 Павел Николов, превод от полски
Stanislaw Lem
Tragedia pralnicza, 1962
Източник: http://pavelnik.narod.ru (през http://sfbg.us)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1546]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:41
1
На местопрестъплението (лат.).
2
Случай (лат.).
3
Срещу (лат.).
4
Или (лат.).
5
И (лат.).
6
Няма ли закон, няма и престъпление (лат.).
