Департаментът се позова на Библията. Което беше много необмислено, защото адвокатът на Мейтрейс парира хода с обширен трактат, в който доказа с цитати, че Повелителят Бог е програмирал Ева, като е използвал една-единствена изходна част, работейки доста екстравагантно, ако се имат предвид методите, които хората обикновено използват, и въпреки това е създал човек, защото нито един здравомислещ няма да каже, че Ева е била робот. Тогава Департаментът обвини Мейтрейс и неговите наследници в деяние, което противоречи на закона на Мак Флейкън и останалите, защото като робот или като роботи е станал собственик на небесно тяло. А законът забранява на роботите да притежават планети и каквото и да е друго недвижимо имущество.
Този път адвокатът представи пред Върховния съд едновременно всички досегашни дела, заведени от Департамента срещу Мейтрейс. Той подчерта, че първо, като се съпоставят отделни фрагменти от делата, излиза, че според Държавния департамент Мейтрейс е едновременно свой собствен син и баща, а заедно с това и небесно тяло; второ, адвокатът обвини Департамента, че тълкува неправилно закона на Мак Флейкън. Най-произволно тялото на един индивид, в случая на гражданина Катодин Мейтрейс, е било прието за планета. Извод, който се опира на правен, логически и семантичен абсурд. С което и се започна. Скоро след това пресата не пишеше вече за нищо друго, освен за „държавата, планетата, бащата и сина“. Властите възбуждаха нови процеси, но неуморимия адвокат на Мейтрейс ги проваляше още в зародиш.
Държавният департамент разбираше прекрасно, че след като се е уголемил, коварният Мейтрейс не плува току така в мъглявината на съзвездието Рак, а иска да създаде прецедент, който да не е предвиден от закона. Ако останеше ненаказана, постъпката му заплашваше със съвсем непредвидими за в бъдеще последици. Ето защо най-добрите специалисти висяха денем и нощем над делата и обмисляха все по- рисковани юридически постройки, в чиито капани трябваше най-сетне да намери неизбежен край изстъплението на Мейтрейс. Но неговият юридически съветник оборваше веднага всяка акция с контраакция. Самият аз следях с жив интерес хода на борбите, когато съвсем неочаквано получих от Адвокатската асоциация покана за специално пленарно заседание, посветено на проблемите с тълкуването на „
Не пропуснах случая да отида в уречения час на посоченото място и намерих залата вече пълна до горе. Цветът на адвокатурата изпълваше огромните ложи, галериите и редиците фотьойли в партера. Закъснях малко и разискванията вече бяха започнали. Седнах на един от последните редове и се заслушах в сивокосия оратор.
— Уважаеми колеги! — каза той, като повдигаше драговолно рамене. — Пристъпим ли към юридически анализ на въпроса, чакат ни необикновени трудности! Някой си Мейтрейс се е преправил с помощта на някоя си Фортинбрас на роботи и едновременно с това се е уголемил в мащаб едно на един милион. Така изглежда случаят от позицията на дилетанта, от позицията на пълното невежество, на свещената невинност, неспособна да види бездната от правни проблеми, които се откриват тук пред нашия уплашен поглед! Трябва най-напред да решим с какво си имаме работа — с човек, робот, държава, планета, деца, шайка, заговор, демонстративно събрание или метеж. Моля да отбележите колко е голямо значението на това да разрешим проблема! Ако например приемем, че не става въпрос за държава, а за самозвана групировка от роботи, нещо като електронно събрание, в такъв случай няма да ни обвързват нормите на международното право, а обикновените правила за спазване на реда по обществените пътища! Ако заявим, че въпреки своето умножение Мейтрейс не е престанал да съществува, но има деца, от това ще следва, че е родил сам себе си, и по този начин ще предизвикаме ужасни проблеми на законодателството, защото нашите закони не предвиждат такива случаи, а нали
Поздравен от топли ръкопляскания, уважаваният професор застана на трибуната.
— Господа!!! — каза той с бодър старчески глас. — Да се замислим най-напред как се образува една държава. Образува се по различни начини, нали? Нашата родина, например, е била някога английска колония, а след това провъзгласява своята независимост и се превръща в държава. Има ли го това в случая с Мейтрейс? Отговорът е: ако Мейтрейс е бил психически здрав, когато се е преправил на роботи, държавосъзидателната му дейност може да се признае за законна с една допълнителна забележка, че ще определим народността му като електрическа. Ако обаче не е бил с всичкия си, дейността му не може да бъде законно призната!!!
На това място от средата на залата скочи някакъв сивокос старец, много по-побелял от говорещия, и извика:
— Уважаеми съдии, искам да кажа — господа! Ще си позволя да отбележа, че дори Мейтрейс да е бил невменяем, когато е създал своята държава, потомците му могат да са вменяеми и следователно държавата, съществуваща отначало само като резултат от една индивидуална лудост, значи като симптом на болестта, е започнала по-късно да съществува публично,
— Извинете, уважаеми опоненте — каза професор Пингърлинг, — но Мейтрейс беше наш гражданин, следователно…
— И какво от това?! — извика избухливият старец от залата. — Ние можем или да признаем, или да не признаем държавосъзидателната дейност на Мейтрейс! Ако я признаем и се е появила суверенна страна, претенциите ни отпадат. Ако не я признаем, тогава или имаме работа с юридическо лице, или не. Ако не става въпрос за юридическо лице, целият проблем засяга единствено метачите от „Космическа хигиена“, защото в мъглявината на съзвездието Рак се намират куп отпадъци и нашето събрание няма какво да разисква! Но ако имаме пред себе си юридическо лице, възниква друг въпрос. Космическото законодателство предвижда да бъде арестувано, с други думи — лишено от свобода юридическо или физическо лице, което се намира на някоя планета или на борда на космически кораб. На космически кораб така нареченият Мейтрейс не се намира. По-скоро е на планета. Следователно трябва да поискаме неговото екстрадиране, но няма към кого да се обърнем, освен това самият той е планетата, на която се намира. Така че от единствената гледна точка, която ни задължава, с други думи — от гледната точка на Негово величество закона, се намираме през празно пространство, нещо като юридически вакуум, а с вакуума не се занимава нито правилника за обществения ред, нито наказателното, нито административното, нито международното право. Следователно думите на уважаемия професор Пингърлинг не могат да разрешат проблема, защото този проблем изобщо не съществува.
Като смая с това заключение почитаемото събрание, старецът си седна.
През следващите шест часа изслушах около двадесет оратори, които доказваха един след друг, логично и неопровержимо, че Мейтрейс съществува, както и че не съществува; че е основал държава от роботи или че е организъм, съставен от роботи; че трябва да отиде на отпадъци, защото е нарушил редица закони; че никакъв закон не е нарушил; мнението на магистър Уърпъл, че Мейтрейс е или планета, или робот, или съвсем нищо, което трябваше да задоволи всички с търсенето на компромисно решение, предизвика всеобщо раздразнение и не намери нито един последовател освен създателя си. Но всичко това беше все пак дреболия в сравнение с по-нататъшното развитие на разискванията, защото старши асистентът Милджър стигна до извода, че преправяйки се на роботи, Мейтрейс е умножил своята личност и сега съществува около триста хиляди пъти. А тъй като изобщо не може да се каже, че въпросната общност е сбор от различни индивиди, защото индивидът е само един, повторен много пъти, следва, че Мейтрейс е един в триста хиляди образа.
На което съдията Уъбълхорн заяви, че целият проблем се разглежда неправилно от самото начало: след като Мейтрейс е бил човек и се е преправил на роботи, тези роботи не са Мейтрейс, а някой друг; след като
