е великан с големина няколкостотин мили, който има тяло, глава, ръце и крака, и че се движи в разредената прашна среда. При вида на полицейския кораб най-напред му помахал с ръка, а след това му обърнал гръб.
Патрулът се свързал с него по радиото без особени трудности. Тогава великанът съобщил хорово, че е някогашният Катодин Мейтрейс, че след като пристигнал преди две години на това избрано от него място, се преправил на много роботи, използвайки частично местните суровини, че по-нататък бавно и непрекъснато ще се разраства, защото така му харесва, и че моли да не му се пречи.
Като приел привидно това обяснение за чиста монета, командирът на патрула скрил корабчето зад един метеорен облак, който тъкмо се появил, и след известно време забелязал, че гигантският псевдочовек започва постепенно да се дели на много по-малки от него части, които не надминават по размери обикновен човешки ръст, и че тези части или индивиди се съединяват по такъв начин, че от тях се получава нещо като малка кръгла планета.
Тогава командирът излязъл от укритието си и попитал по радиото мнимия Мейтрейс какво означава тази сферична метаморфоза, както и какво е всъщност — робот или човек?
Получил отговор, че запитаният приема такива форми, каквито си поиска, че не е робот, защото е произлязъл от човек, и не е човек, защото от такъв се е преправил на робот. По-нататъшни обяснения решително отказал да дава.
Тази случка, която пресата разгласи нашироко, започна бавно да прераства в скандал, защото корабите, които минаваха покрай съзвездието Рак, хващаха откъслечни разговори по радиото, водени от така наречения Мейтрейс, в които той се наричаше „Катодин Първи А“. Доколкото можеше да се разбере, Катодин Първи А или Мейтрейс се обръщаше към някого (към други роботи ли?) като към свои собствени части, долу-горе така, както някой би разговарял с ръцете или с краката си. Неверни слухове за Катодин Първи А внушаваха, че уж става дума за някаква държава, създадена от Мейтрейс или от неговите производни роботи. Държавният департамент нареди да бъде незабавно и точно проучено действителното състояние на нещата. Патрулите изясниха, че в мъглявината се движи ту метална сфера, ту човекоподобно създание, голямо петстотин мили, че разговаря със себе си за това и онова, а що се отнася до неговата обвързаност с някаква държава, дава уклончиви отговори.
Властите решиха веднага да обуздаят действията на узурпатора, но тъй като кампанията трябваше да бъде (а се налагаше да бъде) официална, необходимо беше да получи някакво название. И ето че тук се появиха първите затруднения. Законът Мак Флейкън допълваше гражданско-процесуалния кодекс по отношение на движимото имущество. Наистина, електронните мозъци се смятаха за движимо имущество, дори и да нямат крака, но в същото време чудноватото тяло в мъглявината приличаше по размери на малка планета, а небесните тела, макар и да се движат, се смятат за недвижимост. Възникна въпросът може ли да се арестува една планета, както и може ли една планета да бъде съвкупност от роботи, а накрая — за един разглобяем робот ли става дума, или за много роботи.
Тогава към властите се обърна юридическият съветник на Мейтрейс и им предостави декларация на своя клиент, в която той удостоверява, че отива в мъглявината на съзвездието Рак, за да се преправи на роботи.
Предложеното първоначално тълкуване на този факт от правния отдел на Държавния департамент гласеше така: като се е преправил на роботи, Мейтрейс е унищожил с това своя жив организъм, значи е извършил самоубийство. Това деяние не е наказуемо. Но роботът или роботите, които са продължили живота на Мейтрейс, са били създадени от него, следователно са негова собственост и сега, след смъртта му, трябва да влязат в държавната съкровищница, защото Мейтрейс не е оставил наследници. Опирайки се на това заключение, Държавният департамент изпрати в мъглявината съдия-изпълнител с разпореждане да наложи запор и да запечата всичко, което намери там.
Адвокатът на Мейтрейс подаде апелационна жалба с твърдението, че признатият в съществената част на постановлението факт за продължения живот на Мейтрейс изключва самоубийството, защото този, чийто живот продължава, съществува, а който съществува, не е извършил самоубийство. Също така няма никакви „роботи, собственост на Мейтрейс“, а съществува самият Катодин Мейтрейс, който се е преправил според желанието си. Никакви телесни преработки не са и не могат да бъдат наказуеми, както и не трябва да се налага съдебен запор върху частите на ничие тяло, независимо дали това са златни зъби, или роботи.
Държавният департамент оспори подобно тълкуване на въпроса, от което следваше, че един индивид, в този случай човек, може да бъде изграден от очевидно неживи части, а именно от роботи. Тогава адвокатът на Мейтрейс представи на властите заключението на група водещи физици от Харвардския университет, които единодушно декларираха, че изобщо всички живи организми, между които и хората, са изградени от атоми, а те без съмнение трябва да се смятат за неживи.
Като видя тревожния обрат, който проблемът започна да взема, Държавният департамент престана да атакува „Мейтрейс и наследниците му“ от физиологично-биологична страна и се върна към първоначалното си мнение, в което думите „продължили живота“ бяха заменени с думата „продукт“. Тогава адвокатът незабавно внесе в съда нова декларация на Мейтрейс, в която той заявяваше, че така наречените роботи са всъщност негови деца. Държавният департамент поиска да се представи акт за осиновяване, което беше ловка маневра, защото законите не допускаха осиновяване на роботи. Адвокатът на Мейтрейс веднага изясни, че не става въпрос за осиновяване, а за истинско бащинство. Департаментът заяви, че в съответствие с действащите правила децата трябва да имат баща и майка. Готов за това, адвокатът прибави към делото писмо на Мелания Фортинбрас, инженер по електроника, която обясняваше, че появата на подложените на съмнение индивиди е станала по време на близкото й сътрудничество с Мейтрейс.
Държавният департамент оспори характера на това сътрудничество като лишено от „естествени родителски свойства“. В посочения случай — гласеше правителственото exposé — може да се говори за бащинство и майчинство единствено в преносен смисъл, защото става въпрос за духовно родителство, докато, за да може да влезе в сила родителското право, законите изискват телесно.
Адвокатът на Мейтрейс поиска обяснение по какво се различава духовното от телесното родителство, а също така и на какво основание Държавният департамент смята резултатите от връзката на Катодин Мейтрейс с Мелания Фортинбрас за лишени от физически характер.
Департаментът отговори, че духовните сили, които се влагат в съгласното с буквата на семейния кодекс създаване на деца, са незначителни, а са преимуществени физическите действия. Което в дадения случай не е на лице.
Тогава адвокатът представи мнението на компетентни кибернетични акушери, което сочеше колко много е трябвало да се потрудят Катодин и Мелания във физически смисъл, за да се появи на бял свят тяхното автоматично потомство.
Департаментът най-сетне се реши да направи една отчаяна крачка, без да се съобразява с общественото приличие. Той заяви, че родителските действия, които трябва да предхождат причинно- следствено появата на децата, се различават съществено от програмирането на работите.
Адвокатът само това и чакаше. Той обяви, че в известен смисъл децата се програмират от родителите си по време на началната им подготовка и поиска Департаментът да определи точно как според него трябва да се зачеват децата, за да бъде това в съгласие с буквата на закона.
Като потърси помощта на експерти, Департаментът изготви обширен отговор, илюстриран със съответни диаграми и топографски скици, но понеже водещ автор на тази така наречена „Розова книга“ беше осемдесетгодишният професор Тръпълдрек, ветеран на американското акушерство, адвокатът веднага оспори неговата компетентност в областта на начално-съзидателните действия на родителите поради факта, че в резултат на доста напредналата си възраст старецът би трябвало вече да не си спомня редица важни за решаването на въпроса подробности и да се опира на различни слухове и разкази от трета ръка.
Департаментът реши да подсили „Розовата книга“ с показания на много бащи и майки, дадени под клетва, но тогава стана ясно, че на места техните декларации се различават доста една от друга. Някои елементи на встъпителните фази не съвпадаха по много пунктове. Като видя как този ключов проблем започва да потъва в пагубна неяснота, Департаментът имаше отначало намерение да оспори материала, от който са били създадени така наречените „деца“ на Мейтрейс и Фортинбрас, но тогава се разнесоха слухове, пуснати, както се изясни, от адвоката, че Мейтрейс е поръчал на Corned Beef Company 450 000 тона телешко месо, и заместник държавният секретар се отказа колкото се може по-бързо от замисленото начинание.
Вместо това, след едно злополучно внушение на суперинтендант Сперитъс, професор по теология,
