проговори:
— Остави така. — Стаята не беше точно тъмна, но с изгасените лампи и спуснатите щори на двата прозореца съвсем не се къпеше в светлина. — Може би ще искаш да затвориш вратата.
Харди постъпи както му бе казано.
— На тази светлина не бих могъл да прочета и една дума. Не зная как работиш така. Сигурно е доста трудно за очите ти.
— Какво искаш, Диз?
Харди намери дървен стол срещу бюрото и седна на него.
— Чудесна врата. Харесва ми цветът й.
Никакъв отговор.
— Какво става, Ейб?
— Нищо.
— Добре ли си? — След продължителна тишина. Харди отново отвори уста: — Искаш ли да говориш за това?
— Няма за какво да говорим. — Столът на Глицки проскърца. Той се отблъсна от бюрото си и се облегна на стената зад себе си, подпрян само на задните крака на стола.
Очите на Харди бяха привикнали с мрака. Опита още веднъж:
— Вече мина пет часа. Искаш ли да отидем да пийнем по нещо?
— Не пия.
— Наистина ли? И откога? — Харди беше приятел на Глицки само от двайсет и пет години. — Понякога това не е най-лошата идея на света.
Глицки се наведе напред със стола и плесна с ръце на бюрото пред себе си. Когато проговори, гласът му бе омекнал:
— Опитвам се да обмисля нещо, разбираш ли. Междувременно, с какво мога да ти помогна?
Нямаше да спечели нищо от притискането на Глицки по неговия проблем, какъвто и да бе той, затова Харди си пое дъх и започна:
— Тук имаш едно момче, Коул Бърджис…
— Да. Убиецът на Илейн Уейджър.
— Предполагаемият убиец, както казваме в нашите среди.
— Да не би да го защитаваш?
— Не.
— Надявам се да е така.
— И не съм тук, за да освобождавам убиеца й под гаранция.
— Добре. Тогава за какво става дума?
Харди спокойно и кратко разказа причините за посещението си, познанството си със сестрата на Коул, Дороти, и всичко останало.
— Сестра му се безпокои, че когато е докаран, е отказвал дрогата и съдебните лекари не са го прегледали, за да поставят диагноза, че е на хероин. Както и да е. Въпросът е, че трябва бързо да отиде за детоксикация или му предстои доста тежка седмица.
— Така ли? Колко жалко.
— Добре. Все пак…
— Беше пиян, Диз. Докарахме го миналата нощ и той почти си изповръща червата. Все още разговаряме с него.
— И от колко време? Осемнайсет часа? Може все още да е заподозрян, но е трезвен. Казвам ти само, че
Но Глицки поклащаше глава:
— Не. Няма да се хвана на този номер.
— Какъв номер?
— Два дни на спокойствие в меко болнично легълце. Няма да стане. Беше пиян. Точка.
Това не бе отговорът, който Харди очакваше. Ейб беше педант — винаги играеше по правилата. „Може би — мислеше си Дизмъс, — причината не е тази, тъмната стая, явно нещо друго го гризе.“ Той започна спор:
— Е, хайде, Ейб, как би могъл…
Глицки тресна с отворена длан по бюрото и повиши тон:
— Беше пиян! Това е всичко, разбра ли? Прочетохме му правата, той проговори. Ще го вкараме в програма, когато приключим. Чу ли ме? Просто го забрави.
Харди се отпусна шокиран на стола си.
— Какво става, Ейб? — попита тихо. — Не мога просто да го зарежа. Знаеш това.
— Той уби Илейн.
— Така е. И се надяваме да гори в ада заради това. Но сестра му ми каза, че тази сутрин вероятно вече е в наркотичен глад. Има нужда от лечение.
Глицки не се трогна.
— Когато го прегледат, ще му направят стандартните тестове. Ако е на хероин, ще го разберем достатъчно скоро.
— Кога ще стане това?
Свиване на рамене.
— Когато приключим тук.
Харди се хвана за думите му:
— Имаш ли нещо против да попитам какво прави той в момента?
— Отговаря на въпроси. — Глицки се наведе напред със стола си. — И, за твое сведение, отказа адвокат. Може би, ако знаеше, че си ти…
— Той не ме познава. — Харди седна и гневно премести стола си. — Ти го изпотяваш, нали? — Погледна към вратата, след това се обърна към лейтенанта. — Ако беше на мое място, Ейб, щеше да ми кажеш, че тук има нещо гнило. Че не си върша коректно работата. Нещата не са така, както би трябвало да бъдат.
Лицето на Глицки бе каменно. Лейтенантът не каза нищо.
Харди въздъхна.
— Записа ли признанията на видео?
Отсечено кимване.
— Вярвам, че в момента правим точно това.
Кръвта на Дизмъс кипеше, но той заговори предпазливо:
— В случая ми казваш, че ако реша да продължа и да го вкарам в програма за наркомани, трябва да го направя през главата ти, така ли? Може би е добре да потърся съдия? Да поискам писмено решение? Ейб се взря в него през бюрото.
— Направи това, което трябва.
— Така и смятам. — Харди замълча. — Надявам се и ти да знаеш какво правиш.
— Възможно е. — Лейтенантът погледна през него. Говоря с теб.
Посещението беше приключило.
Глицки се самоизяждаше вътрешно.
След като Харди излезе, той повече от час остана зад бюрото си в мрачните глъбини на офиса, докато качеството на светлината не се промени. Навън се бе смрачило.
Лейтенантът стана, отиде до вратата, отвори я и надзърна в отдела. Работният ден бе приключил, но стаята за разпити все още беше затворена. Отвътре се чуваха гласове. Ридли продължаваше да се занимава с убиеца на Илейн.
Огледа помещението. Старият училищен часовник над фризера за вода показваше шест и петдесет. Със слушалки на ушите и глава, наведена над бюрото, Марсел Лание движеше устни и с молив нанасяше корекции, докато изслушваше касетата с интервюто и я сверяваше с напечатания текст. Пол Тию, който вече знаеше всичко, бе забил нос в книга, която изглеждаше на кирилица — сержантът работеше върху убийство, свързано с руската мафия и Глицки си помисли, че вероятно иска да победи езика, преди случаят
