да се задълбочи.
Нито един от инспекторите не вдигна поглед.
Нито един не се бе доближил и до вратата му.
Глицки я затвори зад себе си и заключи. Светна лампата, седна на стола си и изтегли чекмеджето за дреболии, за да извади снимката на Илейн. Не можа да я гледа дълго. Осъзна, че дъщеря му едва ли би се гордяла с него заради начина, по който бе задвижил нещата. Но когато даде разпореждания на Ридли, си каза, че това е случай, в който лошите неща се случват на лоши хора. Карма.
Сега се мъчеше да се убеди, че не е деен участник в мъчения, но усилията не се увенчаваха с успех. Въпреки че намерението на Глицки да изпоти младежа в стаята за разпити бе жестоко, то съвсем не бе необичайно — инспекторите в отдела често го правеха. В условия на стрес в затворено пространство заподозреният обикновено се скриваше зад правото си на адвокат или разказваше история, за която по- късно съжаляваше. Понякога, обаче, както в случая с Бърджис, можеше дори да признае в условия, които да не се окачествят като закононарушение.
Но сега Глицки осъзна, че нещата бяха продължили прекалено. По-добре да отиде и да каже на Ридли да прекрати разпита и да вкара заподозрения в компютъра. Бърджис бе убил Илейн. В това нямаше съмнение, така че беше важно никой гадняр да не успее да създаде пукнатина, през която да го измъкне.
Ейб се изправи, сграбчи пилотското си яке и отново отвори вратата. Ако враждебното отношение на лейтенанта към Бърджис бе оставило у Ридли впечатление, че заподозреният трябва да бъде изпотен отвъд човешката издръжливост, беше длъжен да го промени. Знаеше, че има огромна разлика между това да желаеш болка и страдание на някого и да го накараш да ги изпита.
Това се наричаше цивилизация.
3
Шарън Прат, областен прокурор на Сан Франциско, отпиваше от току-що забъркания сутрешен коктейл от джин и шоколадов ликьор, сервиран в синя чаша за мартини. Кацнала на високо столче в един от ресторантите на финансовата част на града, Шарън демонстрираше елегантната си фигура в ушития по поръчка син костюм. Носеше косата си до раменете и не правеше никакво усилие да прикрие белите коси, които някога леко я бяха прошарили, а сега доминираха. С лек грим — малко туш за мигли и едва доловим блясък за устни — тя изглеждаше доста добре. Очилата без рамки добавяха няколко години към реалната й възраст от четирийсет и четири, но зад тях пъстрите й зелени очи проблясваха младежки. Широката уста оживяваше едно лице с добре оформени скули и гладка кожа. Дори и с прошарена коса и сериозни очила, тя беше жена, която с възрастта бе открила себе си и сега изглеждаше много по-хубава, отколкото преди десет години.
Но вътрешно се разкъсваше от сериозна неудовлетвореност. След победата, която бе довела до избора й преди три години, Шарън Прат страдаше от постоянен спад на популярността. За да има шанс да бъде преизбрана следващия ноември, през идните осем месеца трябваше да навакса единайсетте пункта, които бе загубила според последните изследвания.
— Не зная как е станало това, Гейб. Наистина не зная.
Гейбриъл Тори, главният помощник-прокурор и политически съветник, методично трошеше черупките на шамфъстъка от купичката на бара и събираше ядките в кърпичката си. Когато те станеха между осем и дванайсет, щеше да ги изсипе в устата си и да ги прокара с безалкохолна бира.
Тори добре знаеше какво е станало с привържениците на Шарън Прат. По-трудната част от задачата бе как да й го обясни. Той сви рамене, счупи една ядка и заговори с обичайния си тон:
— Престъпленията се увеличават, Шарън. Обвиненията са намалели. Това е краткият отговор. Хората са изморени.
— Аз също се уморих, Гейб. — Прат се наведе напред на стола си и постави ръка върху ръкава му. — Но проклетата полиция е толкова враждебна, така че едва ли можем да очакваме помощ… Какво има?
Тори клатеше глава:
— Хората не търпят извинения, Шарън. Минаха три години. Избирателите смятат, че щом не си успяла да промениш нещата за това време, никога няма да го направиш. — Беше счупил само две черупки, но пусна ядките в устата си. — Съжалявам, че аз трябва да ти съобщя неприятните новини, но намерението ти да спечелиш следващите избори едва ли ще се осъществи.
— Въпреки това ще успея. Само ако всички можеха да застанат зад мен!
Тори знаеше, че няма как да даде особено загрижен отговор. Тази жена посещаваше леглото му, макар и на големи интервали от време, когато звездите имаха подходящото разположение, но, преди всичко, всеки ден тя бе негов шеф. И обикновено не си падаше по философски спорове.
От години Прат беше в юридическите кръгове на Сан Франциско — социален работник, обществен защитник, адвокат на различни организации за граждански права — и знаеше какво се цени в този град. Изборът й бе потвърдил, че хората стоят зад нея. Те бяха готови за промяна. Белите момчета повече нямаше да тормозят малцинствата. Това щеше да е началото на нова ера.
Сред всички други неща, тя бе победила и заради обещанието си да направи всичко възможно за спиране на полицейската бруталност. Спиране на делата за престъпления без жертви. Спиране на арестите на незначителни наркомани и проститутки. Специализирани консултации и програми за рехабилитация за хора, чиито емоционални и житейски проблеми са ги накарали да нарушат закона.
Нейната администрация нямаше да се прочуе с налагането на остарели норми, а с осъществяване на правилните мерки. И Шарън Прат без съмнение знаеше какви са те — защото винаги бе на страната на невинните.
Но ако Тори искаше да преизберат шефката му, той трябваше да я накара да се огъне, въпреки че знаеше припева на старата песничка — Шарън беше дъб, а не върба. Тя нямаше да се огъне.
Независимо от всичко, можеше да й помогне да осъзнае, че не е задължително да търси пълно отражение на личната морална позиция на политическата арена. Щяха да си позволят и някоя сива зона, въпреки че Бог знаеше или поне Тори, че сивите зони не бяха по вкуса на Прат.
— Не съм сигурен — започна отново Тори. — Може би хората не виждат как резултатите от твоята — нашата — програма ще повлияят върху живота им.
Ноздрите на Прат се разшириха, а живите й очи заблестяха.
— Какво имаш предвид, Гейб?
— Нека вземем за пример бездомните. Само по себе си да нямаш дом не е престъпление.
— Въобще не е. — Прат си служеше с резките даскалски поправки едва ли не като словесен тик.
Но Тори й бе свикнал и вмятането й изобщо не прекъсна потока на мислите му.
— И никой не твърди обратното. Но, ако си спомняш, една от основните точки в кампанията ти беше, че ще се отнасяме към бездомните с уважение. Мисля, че това докосна някаква струна в душите на избирателите ти.
— Така и би трябвало да бъде.
„Също така — мислеше си Тори, — ако премахнем израза би «трябвало» от речника на шефката му, тя ще остане почти няма.“
— Да, но не можеш да отречеш, че тази политика ни създаде някои проблеми.
Гейб знаеше, че това е уловката в премълчаното послание. След като Прат бе дошла на власт заради прилив на хуманност, тя създаде коалиция с кмета и някои от общинарите и, с участието на положително настроените медии, обяви на цялата страна, че под нейното ръководство Сан Франциско ще стане рай за бездомните. Полицията нямаше да тормози бедните и унизените. Край на хайките. Градът ще финансира програми за безплатна храна. Армия от доброволци ще създава подвижни кухни за топла супа и ще носи сандвичи на гладните по местата, където те живеят.
Казано накратко, тази утопична политика доведе до масова миграция на безработни от цялата страна към града в залива. За няколко месеца пълчища от скитници, пияници, хора с психични отклонения и наркомани завзеха парковете „Голдън Гейт“ и „Долорес“, както и всяка зелена площ наоколо. Улиците на търговския център се пренаселиха с просяци, изтегнати по входовете пияници и пикаещи навсякъде отрепки. Когато най-ужасните прогнози се сбъднаха, учтивите молби за бързи промени се превърнаха във войнствени
