— Благодаря, че дойдохте — каза той. — Не ми изглеждате много болна. — И отстъпи крачка назад. — Помните Линда, нали?
— Разбира се. — Ву пристъпи прага и протегна ръка. — Радвам се да ви видя отново, госпожо Норт.
Линда Норт беше поне с осем сантиметра по-висока от Хал и в други времена щяха да я определят като сексбомба. Руса, миловидна, стройна и дългокрака, тя винаги бе поразявала Ву с външността си на една от онези жени, каприз на природата, покрай които годините и житейският опит сякаш минаваха, без да оставят белег или следа. Макар Ву да знаеше, че е малко под или малко над четирийсетте — беше родила Андрю само година след като бе завършила гимназия — изглеждаше на не повече от седемнайсет в джинсите и обувките си за тенис, с мъжката тишъртка и вързаната си на конска опашка коса.
— Ели ще ни направи кафе — и Хал побутна жените пред себе си по късия коридор, който водеше от фоайето към трапезарията. — Ели! — Той отвори със замах вратата към съседната кухня. — Сервирай ни тук! — После се обърна и подкани двете жени. — Сядайте, сядайте. Сега ще дойде. — Той придърпа един стол до съпругата си и седна, като хвърли последен поглед към кухненската врата, зад която се предполагаше, че Ели ще се появи всеки момент, сетне отново се обърна към Ву. — Наистина — започна той. — Признателни сме ви, че се озовахте толкова бързо.
— Направо не можем да повярваме, че това се случи — каза Линда. — Такъв шок. Искам да кажа, дойде ни като гръм от ясно небе.
— Не сте очаквали подобно нещо, така ли?
— Никога — заяви Линда.
— Пълна изненада. — Хал клатеше глава, устните му бяха свити. — Не преставаха да повтарят, че Андрю не е заподозрян.
— Винаги казват така. И знаете ли защо? За да не си мислите, че му трябва адвокат. — Ву направи пауза. — Предполагам, че сте го оставили да говори с полицията?
— Разбира се — каза Линда. — Смятахме, че ще бъде от полза да им съдейства.
Двойката размени погледи.
— Защо не ми разкажете първо какво всъщност се случи — предложи Ву. — Започнете от началото, от престъплението. — Тя се обърна към Хал. — Казахте, че са го обвинили в убийството на учителя му и на приятелката му?
Линда отговори вместо съпруга си:
— Майк Муни и Лора Райт. Те участваха в училищната пиеса и…
— Кое училище?
— „Сътроу“.
Ву не се изненада да чуе това. Сред частните училища в града „Сътроу“ беше обичайният избор на хората с много пари.
— Добре, значи са участвали в училищната пиеса…
— Да — каза Линда. — Андрю и Лора бяха в главните роли и вечер репетираха в дома на господин Муни вместо в училището. И в онази нощ някой просто влязъл и ги застрелял. За щастие Андрю бил излязъл да се поразходи и да си преговори репликите, затова не бил там по време на убийството. Иначе са щели да застрелят и него.
За щастие или пък прекалено удобно, помисли си Ву, но продължи:
— И кога арестуваха Андрю?
— Дойдоха към дванайсет и половина, един. Училището е затворено за пролетната ваканция. Просто го отведоха.
— Аз бях на работа — каза Хал. — Иначе щях да се опитам да ги спра, най-малкото.
— Тогава по-добре, че ви е нямало — Ву седеше на отсрещната страна на масата и можеше да обхване двамата с един поглед. — Кога е станало престъплението?
— През февруари — отвърна Линда. — Средата на февруари.
По лицето на Ву се изписа объркване.
— Какво има? — попита я Хал.
— Май не разбирам нещо. Как така са минали два месеца, като през цялото време полицията се е отбивала, и на никого от вас не му е хрумнало, че Андрю е заподозрян?
— Той каза, че не го е направил — отговори Линда, като че ли това изчерпваше въпроса. — Знам, че не го е направил. Не би могъл.
Ели влезе и разговорът прекъсна, докато подреждаше сервиза за кафе. Веднага щом кухненската врата се затвори след нея, Ву подхвана:
— Госпожо Норт, току-що казахте, че Андрю не може да е извършил тези убийства. Защо не? Имате предвид физически ли, понеже не е бил там? Има ли алиби? Освен разходката, разбира се.
— Но той наистина е излязъл да се разходи — каза Линда. — В това няма съмнение. Освен това — добави тя, — Андрю просто не е такова момче.
Ву знаеше от опит, че всеки човек, стига да е достатъчно мотивиран, може да бъде тласнат към убийство. Забеляза, че Хал бе млъкнал и се взираше в чашата си.
— Господин Норт — каза тя. — Защо са решили да го арестуват точно сега, след два месеца и след като вече няколко пъти са разговаряли с Андрю? Случило ли се е нещо междувременно? Имате ли представа?
Той вдигна поглед към нея и направи гримаса.
— Ами оръжието — прошепна.
— Това не означава нищо! — Очите на Линда заблестяха и гласът й стана остър. — Дори не е свързано пряко с Андрю.
Хал направи предупредителен знак на Ву, която заговори меко на Линда:
— Струва ми се, досега не стана дума за никакво оръжие.
Линда беше готова с отговора.
— Това беше по-рано, през първата седмица или нещо подобно. Полицаите попитаха Хал дали държим оръжие вкъщи и Хал им каза, че има стар регистриран пистолет…
— Деветмилиметров полуавтоматичен „Глок“ — потвърди Хал.
Линда отново се тросна:
— Все едно. Когато Хал отиде да го донесе, не можа да го открие. — Тя се обърна към съпруга си. — Но ти знаеш, че винаги си губиш нещата. Не мога да си представя, че Андрю го е взел.
Ву докосна ръката на Линда.
— Обаче полицията не смята така?
Линда погледна Хал, който отговори вместо нея:
— Те намериха в колата му гилза.
— И какво от това? — попита Ву. — Без оръжието не могат да направят балистична проба.
— Беше просто някакъв боклук, забутан под седалката. Може да си е бил винаги там. Не означаваше нищо.
Ву се постара да прояви съчувствие.
— Значи полицията не спомена изрично за гилзата, когато дойде днес?
— Не. Казаха само, че е арестуван. Имали достатъчно доказателства. Намекнаха нещо за разпознаване — добави тя.
— Бил е подложен на процедура за разпознаване? И вие сте разрешили? Кой се е опитал да го идентифицира?
Хал Норт настръхна.
— Не знам. Някакъв свидетел. Очевидно някой е разпознал Андрю.
— По погрешка — вметна Линда.
— Независимо от това. — Ву заговори внимателно. — Казахте, че е бил в апартамента на Муни. Значи някой трябва да го е видял. Така ли?
— Да, но… — Линда тропна с юмрук по масата.
Хал се пресегна и покри ръката й с длан.
— Вижте — каза той на Ву. — Не знаем защо се е случило всичко това. Но не вярваме, че Андрю го е извършил.
