— Какво означава това? — попита Рон.
Харди вдигна длан да го възпре.
— Мари, всички ли си седяхте у дома през почивните дни?
Тя прямо отвърна на погледа му.
— Да. Рон пристигна по обяд в събота и се настанявахме. А в неделя времето беше ужасно, нали си спомняте? Останахме си вкъщи, играхме разни игри и гледахме видео.
— А в събота през нощта?
— Какво? Дали сме излизали ли? Че от къде на къде?
— Беше нощта преди Вси светии.
Тя въздъхна тежко и хвърли поглед на Рон.
— Опитахме се да ги развеселим тук, ловихме с уста окачени ябълки, оставихме ги да погледат страхотии по телевизията.
— И после Макс сънува кошмари — добави Рон. — Половината нощ не можахме да подвием крак.
Мари скръсти ръце, подразнена от кръстосания разпит на Харди.
— Рон ми каза, че утре ще може да се прибере у дома. Вече започнахме да се шегуваме по този повод. Това ли искахте да разберете?
— Да — отвърна Харди.
Мари кимна и по лицето й отново се изписа тревога. Обърна се към Рон:
— Ако ви потрябва нещо, просто ме викни.
Преди да излезе и да затвори вратата на кухнята зад себе си, каза на Харди, че й било приятно да се запознаят.
Той не й повярва докрай.
Макар да бе склонен да повярва на думите й за събота вечерта. А ако Рон е бил тук заедно с нея, значи не е стрелял навън по Фил Канета.
Но Рон се наежи от въпросите му.
— Защо е всичко това?
— За да докажа — сухо отвърна Харди, — че не си убил Брий, което е грижа на повече хора, отколкото би ти се харесало. Между другото, да притежаваш часовник „Мовадо“? Нали се сещаш — уникална изработка с малка точка на дванайсет?
На Рон му бе писнало до смърт от въпроси.
— Между другото, не смяташ ли, че прекаляваш? — Харди не отговори, изчаквайки да се доизкаже докрай, да рухне. — Явно не — изрече той най-сетне.
— А инспектор Грифин питал ли те е за същото? За часовник „Мовадо“?
— Не. Защо?
— Няма значение — махна с ръка Харди. — А сега ми разкажи за погребението на Брий — как прекара деня?
— Господи, не разбирам…
— Рон — неумолимо го прекъсна Харди, — бъди така добър.
По лицето на събеседника му пролича, че е разстроен, но пък лицето на Харди издаваше очевидна решимост.
— Какво те интересува?
— Искам да зная какво си правил, какво правиха децата, къде сте ходили?
Последва подробен разказ. В осем часа Рон и отец Бърнардин организирали закуска за придружаващите ковчега — четирима от татковците на други членове на училищния футболен отбор — в жилището на пастора на „Св. Катерина“, а децата, разбира се, не пуснал на училище, за да останат с него. Опелото било в десет. В единайсет и петнайсет, придружен от Мари, децата, свещеника, татковците и още неколцина познати от ограничения светски кръг на Рон и Брий, потеглил за Колма, където я погребали.
Както Кери, така и Пиърс присъствали на опелото. Но нито единият, нито другият дошли на погребението.
Край гроба имало кратка молитва, а после Рон завел Мари, Бърнардин и децата на обяд в „Клиф Хаус“. Откарал Макс и Касандра в „Меривейл“ около два, по времето, когато е било открито тялото на Карл Грифин.
Нямаше повече място за съмнения. Рон не е застрелял Карл Грифин и значи не е използвал същия пистолет, за да ликвидира Канета. И най-накрая бе почти сигурно, че не е убил собствената си сестра. Както и не бе преставал да се кълне, както вярваше Франи, както се надяваше Харди, Рон Бомонт бе невинен.
От плещите на адвоката се стовари огромно бреме.
Харди се огорчи, като осъзна, че би могъл да го научи още в петък през нощта, най-късно в събота вечер, стига само Рон да не бе изпитал потребност да офейка. Но нямаше от какво да се оплаква. Всъщност Рон му бе позвънил в събота, опитал се бе да му съдейства. Нямал е представа какво преживява Харди. На адвоката му оставаше само да изкопчи отговори на останалите си въпроси, докато все още бе възможно.
Наложи си да говори с безразличен тон и започна:
— Разкажи ми за отношенията на Брий с Деймън Кери.
— Добрал си се до него, а? Не се учудвам. — Рон се облегна и надигна бирата си.
— Смяташ ли, че той я е убил?
Рон бе разсъждавал много по въпроса и сега пак се замисли.
— Тук се сблъсквам с чисто стратегически проблем — как би могъл?
— Не е толкова трудно. Пристига в жилището ви, след като сте тръгнали с децата за училище. Знаеш ли, те са говорили по телефона онази сутрин? Кери и Брий.
— Зная.
Харди се изненада.
— А знаеш ли за какво?
— Не. Не конкретно. Сигурно просто са си говорили. Непрекъснато си звъняха. Обаче виж какво, на него му предстоят избори за губернатор. Едва ли просто ще ходи по улиците и ще убива хора.
— Може да е паркирал в подземния гараж…
Рон поклати глава.
— Ами ако някой го види долу или в асансьора? Пък и защо?
— Била е бременна.
— Изключено. Те се обичаха. Мислеха да се женят. Оттам и разногласията ни с Брий. — Рон нервно въртеше бутилката по масичката. — За мен настъпиха лоши времена — изрече най-сетне. — Бездруго се разстроих много, когато взе да се появява по вестниците във връзка с Кери.
— И защо по-точно?
— Брий не е често срещано име. Ако Даун се натъкне на него…
— И как? Тя не е ли в Уисконсин?
— А защо не? Тя чете вестници. Новините от Калифорния се предават навсякъде.
— Смятах, че ненавижда децата.
— Когато бяха бебета. Но след като разбра каква изгода може да има от тях… — Гласът му пресекна. — Тя, естествено, се бори като лъвица за правото си на техен опекун. Смяташе ги за своя собственост.
— А след като получи съдебното решение? След като ти… — на Харди все още му беше трудно да го приеме — ги взе? Мисля, че Брий е била първият човек, при когото ще ги потърси.
— Точно така. Но съдебното решение не ни дойде като гръм от ясно небе. Двамата с Брий имахме месеци, за да се подготвим. Когато пристигнахме тук, в Калифорния, вече се наричах Рон Бомонт, наскоро овдовял. Около година живях с децата в един апартамент в Оукланд, спотаен в сянка.
— С какво се занимаваше? Искам да кажа — с какво си изкарваше хляба?
— С каквото и сега. Счетоводна работа на компютър.
— Значи сте останали в Оукланд, докато следователите са престанали да додяват на Брий?
— Точно така. После двамата с нея започнахме да „ходим“, организирахме сватба в тесен кръг.
