наистина ли е изчезнала? Харди не искал да казва това, все още не. Просто все още не си е дошла у дома. Щял да звънне на Сюзън, щом научи нещо.
Второто обаждане бе от Ерин Кокран, прибрала се след дълга почивка, която тя и съпругът й Ед прекарали сред лозята на Напа. Не, не била говорила с Франи от седмица. От обаждането на госпожа Уилсън на телефонния секретар разбрала, че Франи не е взела децата, а после изслушала и съобщението на Харди. Какво става? Франи прибрала ли се е вече?
Макар тя да се помъчи да не проличи, тревогата в гласа й бе явна. Вече били минали два часа, откак Франи е трябвало да прибере децата от училище, и нима Харди изобщо не се е чувал с нея? Има ли нужда от помощта й вкъщи? Можела веднага да дойде.
Харди призна, че това май е добра идея.
Бе отлагал следващия телефонен разговор колкото се може по-дълго, но сега, в четири и половина, при тези две деца със зачервени очи, вяло човъркащи грахамени бисквити с мляко, Харди набра номера, който знаеше наизуст.
— Глицки. Отдел „Убийства“.
Лейтенант Ейб Глицки, шеф на отдел „Убийства“ в Сан Франциско, бе най-добрият му приятел. Тъй като бе част от правната наказателна система, Глицки можеше да заобиколи доста от бюрократичните пречки.
— Ейб, Диз е на телефона.
Думите дотолкова се отличаваха от обичайните им нецензурни или иронични поздрави, че Глицки застана нащрек.
— Какво има?
Харди помоли Ейб да изчака един миг, после стана с преносимия телефон в ръка, каза на Ребека и Винсънт, че има разговор с чичо Ейб — само за възрастни — и отива в дневната, за да поприказват насаме. Връща се веднага. А те да продължават със закуската си.
— Франи от три часа е в неизвестност — прошепна той откъм лицевата страна на къщата. Огледа улицата. Нямаше я.
— Три часа?!
— Мислех дали ти не можеш да провериш.
Нехайният тон на Харди не успя да скрие каквото и да било от Глицки. Схвана какво разбира приятелят му под проверка — катастрофи, приети в болниците или най-лошото — някоя неотдавна починала неидентифицирана жена.
— Три часа — повтори Глицки.
Харди погледна часовника си и неохотно произнесе:
— Навярно малко повече.
Глицки загря.
— Веднага се захващам — отговори той.
Харди затвори и чу как Винсънт изпищя в кухнята.
Кокранови — Големия Ед и Ерин — бяха родители на първия съпруг на Франи, Ед, който бе и роден баща на Ребека. Синът им бе починал отдавна, но Ед и Ерин все така безумно трепереха над внучката си и брат й Винсънт. Обичаха Франи и съпруга й. Харди и жена му, чиито родители бяха умрели, ги смятаха за част от семейството си.
След като получиха вестта за изчезването на Франи, те пристигнаха в дома им. Под ръководството на Ерин децата си пишеха домашните на кухненската маса — така тя се опитваше да отвлича вниманието им. Харди и Ед разменяха по някоя дума, поглеждайки към телефона, и чакаха.
Харди се озова до апарата, още преди първият звън да е секнал. Обаждаше се Ейб Глицки, този път със служебния си тон:
— Върна ли се вече?
Харди му отвърна, че не е, и издържа кратката пауза.
— Е, хубаво. Добрата новина е, че никъде няма умрели. Проверих в Аламеда, Марин, Санта Клара. — Имаше предвид околностите на Сан Франциско — Скучен ден в прерията. Няколко незначителни чуквания с коли. Не са постъпвали доклади за сериозни произшествия. А в града изобщо няма нищо.
Харди изпусна дълбока въздишка.
— А сега какво?
— Не зная. Чакаме. Тя ще… — Млъкна. Глицки, изгубил собствената си съпруга, починала от рак преди няколко години, не бе от хората, които подклаждат празни надежди. — Субаруто ли кара?
— Така мисля. Ако е с кола.
— Дай ми номера да го пусна на диспечерите да разширят обсега на издирването.
— Добре. — Харди ненавиждаше този израз „обсег на издирването“. Случаят се превръщаше в официален. В действителен. Ставаше трудно да го отрича, дори и пред себе си.
Къде е жена му?
3
Същата сутрин Скот Рандъл домакинстваше на неофициална беседа с неколцина начинаещи прависти в миниатюрния си кабинет на третия етаж на Съдебната палата. Дори и най-пламенните му почитатели сред въпросните служители биха признали, че Скот е едва ли не идеалното олицетворение на елегантно облечената, присъща на потомците на „Хората Х“1 нахакана надменност. Но никой от тях не смяташе това за отрицателно качество. Всъщност тази черта бе позволила на едва трийсет и три годишния Скот да се издигне до обвинител по убийствата в състава на Областната прокуратура — пост, до който всички те се домогваха.
Тази сутрин Скот си бе набелязал тема и се бе развихрил.
— Я чуйте — заговори той на новаците, — пред вас стои човек, постигнал присъди за първите си три дела за убийства, а няма нужда да ви казвам колко трудно е това в нашето милозливо градче. — Скот Рандъл не се отличаваше с лъжлива скромност. — Но знаете ли какво допринесоха тези три присъди за кариерата ми? И какво ще сторят подобни дела за вашата? — Въпросът бе реторичен и той продължи стремглаво: — Нула, кръгло нищо, nada2. И знаете ли защо? Защото никой не го е грижа за хората, замесени в тях. Вижте — вдигна пръст. — Първо, банда рокери се скарва заради едно от мацетата си; второ — още един пръст, — пласьор на наркотици, убит от наркоман, когото се опитал да измами; трето, скитник наръгал друг скитник, който му задигнал количката за стоки. Читателите не си падат по подобни истории, повярвайте ми.
Един от младежите се обади:
— И какво правите тогава?
— Ще ви отговоря с един пример. Сигурно всички сте подочули нещо за убийството на Брий Бомонт. — Той се пресегна за една кафява папка най-отгоре на бюрото си, извади от нея няколко големи гланцирани фотографии и ги вдигна. — Вляво — веществено доказателство номер едно — Скот строго се придържаше към професионалния език, дори в частни разговори — е снимка на покойната. Брий Бомонт, красавица, участник в доходния нефтен бизнес. Освен това омъжена, с две деца и… — той замълча, за да подсили ефекта, — според слуховете има връзка с Деймън Кери.
Бяха крили този коз от медиите и Скот се наслади на реакцията.
— Вероятният ни бъдещ губернатор, точно така.
Скот вдигна снимката в дясната си ръка.
— Веществено доказателство номер две е тялото на Брий Бомонт, намерено във вътрешната градина под нейния надстроен на покрива апартамент, където се е озовало след продължително падане. Както сте прочели във вестниците, в косите над челото на Брий са открити парчета от стъклена чаша. Не намериха стъкло нито наоколо, нито в жилището й. Така че някой я е цапардосал по главата и я е хвърлил отгоре. Била е бременна от месец и половина.
Скот вдигна едната си вежда. Беше привлякъл вниманието им.
— Ето това е случай за добра атестация, трамплин за успешна кариера. Не бива да изпускате такива дела, а почнат ли да ви се изплъзват, трябва да проявите инициативност.
