възможност. Ти си говорил с него. Сещаш ли се за още нещо, свързано с него?
— Моята къща.
Лейтенантът пресрещна погледа на Харди и мрачно поклати глава. За успокоение на приятеля си се престори, че вписва и това.
— Ще проверя в отдела по пожарите. Друго?
Харди почовърка мозъка си, но така и не измисли нищо.
— Нищо, Ейб. — Въздъхна. — О, само дето открих къде Карл Грифин си е давал прането.
— Майтап ли си правиш? — намръщи се Глицки. — През целия си живот Карл не е стъпвал в химическо чистене.
След като Глицки отиде да се опита да издейства подпис за заповедта си, Харди преписа останалите телефонни номера срещу имената „М. Демпси“, после се облегна замислено. На излизане Глицки бе затворил вратата и в тясната кабинка Харди имаше възможност да поработи, без да се разсейва, а определено се нуждаеше от съсредоточаване.
Като че ли всеки получен отговор повдигаше нов въпрос. Колко хубаво, помисли си, че Глицки бе открил сутрешния продължителен разговор на Брий с Кери в деня на смъртта й. Но нещо в тази информация не му даваше мира, ето и сега. Върху копията му от Грифиновите бележки бе отбелязан часът „9:02“. Или това бе негово предположение и то го бе отвело право при разпечатките от телефонните разговори на Кери и към лъжата му.
Обаче обаждането не е било в девет и две. Било е в седем и десет.
Тогава какво означава „902“?
А ето и химическо чистене „Херитидж“, пералнята на Грифин. Харди придърпа телефона върху бюрото на Глицки и се свърза с жена, която говореше английски толкова зле, че той се задоволи само с адреса, както се надяваше, на ателието, благодари й любезно и затвори. Тази сутрин нямаше повече сили за несвързани разговори чрез това чудо на съвременните комуникации — телефона. Трябваше да намери време, да се отбие малко по-късно в пералнята — кога? кога? — и да провери с какво се занимават там и защо Грифин я е вписал в бележките си.
Пълна каша.
Погледна часовника си. Вече минаваше единайсет.
А днес бе последният ден за приключване, Франи му каза, че най-добре да не й се налага да признава, а единственият начин да го постигне бе, ако Харди осигури някои отговори преди повторния й разпит утре пред съдебните заседатели.
Внезапно, ей така, от само себе си, с освободения си и възприемчив ум той изведнъж разбра какво точно бе имала предвид Франи с последната си загадъчна, предизвикателна забележка. Харди й бе казал, че ще я слуша. Че ще вършат всичко заедно. Че ще се опита да обръща повече внимание на нейната работа, на грижите й. А тя го изслуша и се запъти към вратата, казвайки му: добре, само това е истински важно за мен.
Решавай или се откажи.
31
— Разрешете, ваша светлост!
Мариан Брон вдигна поглед от бюрото в кабинета си. Тя носеше очила, половинки в метални рамки под едва удържаната си посивяла грива и изобщо не си даде труда да скрие неудоволствието си както задето й пречат, така и от личността на посетителя.
— Не може. В обедна почивка съм. Ще се върна в залата след четирийсет и пет минути, адвокате. Говорете със секретаря ми.
Харди не помръдна. Поемаше риск, но усещаше, че няма друг избор.
— Ваша светлост, моля ви. Случаят не търпи отлагане.
Тя се намръщи още повече. Възмутителната безочливост и мъмренето на кмета, наглостта на областния прокурор и политическите й преструвки — и всичко това преди да е изпила сутрешното си кафе — все още дълбоко я наскърбяваха. Да не говорим за евентуалните правни последици, на които се бе изложила, допускайки да я принуди да остане до края на срещата. Беше извършила сериозно етично нарушение в случая с Франи Харди и можеше само да се надява, че то няма да й се върне тъпкано.
И ето го сега съпруга на онази проклета жена, несъмнено стремящ се към още една среща
—
На Харди му се искаше да удуши Мариан Брон намясто. Ако не друго, копнееше поне да й разясни потресаващите неприятности, на които бе подложила цялото му семейство. Но нито с едното, нито с другото щеше да постигне целта, за която бе дошъл тук тази сутрин. Трябваше да се придържа към безпристрастен, юридически тон и нищо повече.
Бързо приближи, сложи куфарчето си на стола пред бюрото й и го отвори.
— Донесъл съм ви — започна той — писмено разпореждане за разглеждане делото на съпругата ми. Бих ви помолил да издадете алтернативно разпореждане за утре сутринта.
Брон си остана намусена, но дрезгаво се изсмя.
— Шегувате ли се? За какво сте дошли при мен с този документ? Ако сте подготвили основания за анулиране на обвинението в незачитане, подайте искането си до съда по установения ред.
— Ваша светлост…
Съдия Брон не го изслуша.
— Дори да приемем, че имате някакви основания за подобно разпореждане, нима очаквате Областната прокуратура да ви отговори до утре сутринта? Какво се надявате да постигнете?
— Да отменя обвинението в незачитане пред разширения състав.
Съдията забарабани с молива си по плота на писалището. Огледа го над очилата си.
— Възхищавам се на хладнокръвието ви, господин Харди, макар че не мога да кажа същото за съпругата ви.
На Харди му се наложи едва ли не да си прехапе езика, но нямаше да допусне да го въвлекат в спор за Франи.
— Всъщност не засягам обидата на съдията, ваша светлост. Никой не я оспорва. А само призовката на съдебните заседатели.
— Е, това е рядка и приятна проява на здрав разум.
Тя придърпа листа хартия към себе си, бързо го прегледа и повтори първоначалния си отказ:
— Не пишете, че тя ще проговори и не пишете защо отказва да го направи. Казвате само, че ще бъде добре да я освободят. Този документ засяга Областната прокуратура. Те вземат такива решения, а не аз. — И избута листа към него. Отпращаше го.
Ала той не помръдна. Брон му хвърли кръвнишки поглед и още веднъж побутна документа.
— Ще изгубя търпение, ако вие не…
— Нямам доверие на Областната прокуратура — прекъсна я Харди. — Не мога да го занеса там.
Брон присви очи.
Харди побърза да продължи:
— Ако съдя по досегашния си опит, тази институция ще заеме подходящо становище в канцеларията си, а в протоколите то внезапно ще се окаже променено. В този случай те извършиха процедурно нарушение пред разширения състав…
— Това е сериозно обвинение. По какъв начин?
— Ваша светлост, при цялото ми уважение, вие знаете не по-зле от мен. Разширеният състав от съдебни