Ребека.
Той изкачи няколкото стъпала към входа на банката, отвори вратата и влезе вътре. Банковият чиновник седеше до гишето, а Уолкър бе застанал пред кабинета си. И двамата изгледаха Лий по един много странен начин. Нищо ново — и преди го бе виждал този поглед.
Страхуваха се от него.
— Мистър Уолкър — каза Лий и в същия момент му хрумна, че те може би мислеха, че ще им ограби банката. — Искам да дам някои разпореждания във връзка с ранчото ми, както и да сменя малко скъсани банкноти.
Уолкър прочисти гърлото си и каза:
— Какво по-точно имате предвид?
— Продадох ранчото и конете си, а също така прехвърлих сметката си на друго име. Искам да узаконя и продажбата, и прехвърлянето.
— Добре — отговори Уолкър. — Тогава по-добре влезте в кабинета ми.
Докато Уолкър и помощникът му приготвяха документите, Лий гледаше през прозореца какво става навън. Няколко души занесоха тялото на Фипс в дърводелската работилница. Мистър Мартин и една жена се бяха навели над Ребека. Още никой не се бе сетил да си вземе пушката, но и това скоро щеше да стане.
— Ето, готово — каза мистър Уолкър и прочете документите:
„В замяна на получения от мен един щатски долар, аз продавам и прехвърлям цялото си имущество, известно като Ривър Ранч, както и принадлежащите към него животни и земя. Към тях следва да се прибави и сметката ми в Крий Банк, като всичко изброено дотук става собственост на мис Беатрис Морган, живуща тук, в областта на град Крий, Монтана, подписано днес, двадесет и трети август, хиляда осемстотин осемдесет и седма година.“
— Сега трябва да се подпишете, мистър Лий, ние ще ви бъдем свидетели… макар че, трябва да ви предупредя… — Уолкър изглеждаше много притеснен. — Вижте, по дяволите, та това са много пари!
Лий подписа документите с името „Уилям Франклин Лесли, известен също като Фредерик Лий.“
— Това задоволява ли закона? — попита той.
— Да, напълно — отговори мистър Уолкър.
Лий видя един продавач да се приближава по тротоара. Носеше двуцевна къса пушка.
— Това е вашето копие — каза Уолкър. — Подписано пред свидетел и заверено. Ще изпратя скъсаните банкноти до Денвър и после ще й дам сумата.
— Довиждане, мистър Уолкър — Лий се наведе над бюрото, за да стисне ръцете на банковия агент и неговия помощник.
— Ще… ще се опитам да наглеждам момичето вместо вас — лицето на Уолкър бе аленочервено.
— Ще съм ви много задължен — отговори Лий.
Лий излезе от банката през задната врата и тръгна към конюшнята. Срещу него се появиха двама дървари. Единият имаше пистолет, затъкнат в колана си. На главната улица се чуваха мъжки гласове, които викаха нещо един на друг.
— Ей, ти! — единият от дърварите се затича срещу него. — Вярно ли, че помощник-шерифът бил застрелян?
— Да, вярно — отговори Лий, — убит е.
— Мамка му — възкликна мъжът. — И кой го направи?
— Аз.
— О, така ли? — каза дърварят. — Ти, значи?
Той отстъпи назад и застана до приятеля си. Лий мина покрай тях към конюшнята.
— Какво ще кажеш за този? — чу той да пита единият от мъжете.
— Излъга те — отговори приятелят му.
Лий плати два долара на мис Макфий за престоя и храната, оседла коня си и го изведе навън. Чудеше се дали да спре за малко в ранчото. По-добре, не. Ако направеха хайка след него, щяха да го търсят първо там.
Той се метна на седлото. Рамото го болеше ужасно, пък и гърдите го пареха там, където го бе одраскал куршумът.
Лий пришпори коня си и тръгна по улицата в посока към реката и пътя, водещ извън града.
Нощта вече бе паднала, когато той се изкачи в планините, край далечния бряг на Райфъл Ривър. Беше минал покрай границата със земите на ранчото, но не я пресече. Застанал на едно възвишение над западния хълм, реши, че вижда един от апалузките коне, може би кобила, да тича по пасището точно под него. Но може и да грешеше — вече бе много тъмно.
Бап, Сандбърг и Том Кук. Знаеше, че ще работят добре за Беатрис. Тя разбираше от коне.
За една малка, тъмноока курва нямаше никакво бъдеще с убиец като него.
Изгряващата луна се издигаше над Скалистите планини като блестящо парче сребро. Скоро бялата й светлина щеше да огрее цялата долина. Лий спря на една естествена издатина в скалите и се загледа. Мина почти час, докато луната се издигна достатъчно високо.
Подобно на мляко, изливащо се в огромна тъмнозелена чаша, лунната светлина заля долината.
Коя песен бе пяла Беатрис, макар и малко фалшиво, докато бе в Ривър Ранч? Веднъж „Шенандоа“, а друг път — „Последната роза на лятото“.
„Последната роза на лятото цъфтеше сам-сама…“
Лий дръпна юздите на жребеца си, смушка го в хълбоците и препусна напред.
Информация за текста
© 1984 Рой Лебо
© 1994 Маргарита Маринова, превод от английски
Roy Lebeau
Rifle River, 1984
Сканиране, разпознаване и редакция: Венцислав, 2007
Публикация:
Издателство „Калпазанов“, 1994 г.
First published 1984 by Dorchester Publishing Co.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3056]
Последна редакция: 2007-06-26 23:16:49
1
пчеличка — англ. — Б. пр.
