придърпа я към себе си и го целуна по устата. — Да бях десетина години по-млада…
Лий отиде в стаята си, прибра четката за коса и несесера с принадлежностите си за бръснене, откачи револвера си от рамката на кревата и излезе, тръшвайки вратата зад себе си.
Беатрис вече бе слязла по стълбището и го чакаше. Бе си приготвила една торба с дрехи и малко въже, за да я прикрепи към седлото. Явно беше бързала да свърши, защото от края на чантата стърчеше някакъв бял плат, който не бе успяла да натика вътре.
— Готова съм — каза тя, останала без дъх.
— Това май не е достатъчно — Лий погледна към малкото й багаж. — Ако има още нещо, което искаш да вземеш, върви го донеси. Ще го разпределим върху двата коня.
— Не, не! Това е всичко, от което имам нужда. Хайде да тръгваме!
— Добре — съгласи се Лий, като видя колко е притеснена. — Да вървим.
Те излязоха от хотела на мисис Болтуит и тръгнаха по тротоара към градската конюшня. Беатрис трябваше да подтичва, за да върви в крачка с него, така че Лий забави малко хода си.
— Тежи ли ти чантата? — попита я той.
— Не, никак.
По улиците вече имаше хора, които отиваха на работа в магазините или взетите под наем офиси.
Лий видя, че Ребека Чейс стои на тротоара пред банката малко по-надолу от тях. Говореше с някакъв мъж, яхнал изкалян кон. На главата му се мъдреше цилиндър и беше облечен в жълто палто.
В следващия момент Лий забеляза, че това е Тод Фипс.
Трябва да бе яздил цяла нощ, за да се върне толкова бързо от дърварския лагер.
— Да се връщаме? — промълви Беатрис.
— Не — каза Лий. — Само ще прекосим от другата страна на улицата. Не поглеждай към тях.
Докато слизаха от тротоара, той видя, Че Ребека се взира в тях. Бяха стигнали средата на улицата, когато Фипс изкрещя:
— Хей ти там, Лий! Чуваш ли ме, дявол те взел!
Лий се спря и се обърна, Фипс бе слязъл от коня си. Палтото му също бе окаляно. Лий чу Ребека да го моли: „Недей, Тоди!“
— Лий, Лий, арестуван си за убийство! — викаше Фипс. — Вдигни ръце и ела тук!
Хората по улицата бяха спрели и гледаха. Някакъв мъж се опитваше да набута една жена в близкия магазин.
— Стой далече от мен — нареди Лий на Беатрис и я изблъска настрани от себе си.
— Смол започна пръв, Фипс! Той първи извади оръжие срещу мен!
— Горе ръцете, дявол да те вземе! — изкрещя в отговор Фипс и тръгна към Лий.
— Махам се вече от града, мамка му!
Фипс още не бе стигнал до Лий, а вече заметна палтото си назад, за да му е подръка оръжието.
— О, Тоди, Тоди, недей! — изкрещя тогава Ребека. — Това е Франк Лесли! Бъкскин Франк Лесли! Той ще те убие! Ще те убие, Тоди!
Фипс спря — беше на около четиридесет крачки от Лий. Стоеше насред улицата, заметнал палтото си назад, и зяпаше Лий така, сякаш никога преди не го беше виждал.
Някакъв мъж извика нещо в далечината.
— Спокойно, Фипс! — изкрещя му Лий. — Не искам да си навличам неприятности с теб — това беше краят.
През следващите петдесет години, всеки път, когато видеха Лий и Беатрис, хората щяха да казват:
„Ето го онзи гаден убиец и неговата курва!“
Страшно му се искаше да убие Ребека Чейс на място.
— Лий… — лицето на Фипс бе побеляло.
— Отивам си от долината, Фипс. Няма защо да се биеш с мен…
Фипс само стоеше и го зяпаше. Бедното копеле не знаеше какво да прави. Всички го гледаха.
Лий бавно се обърна, направи няколко крачки, хвана Беатрис за ръката и полека започна да се отдалечава. Лявото рамо адски го болеше, въпреки че не бе мърдал ръката си изобщо, дори не я бе измъкнал от превръзката.
— Франк Лесли! — изкрещя някакъв мъж надолу по улицата. Наоколо хората бягаха напред-назад едни се опитваха да се скрият, други искаха да се приближат, за да виждат по-добре.
Вероятно именно това накара Фипс да се реши.
Ребека изпищя.
Лий избута с всичка сила Беатрис настрани и се извъртя наляво, за да се отдалечи възможно най-много от нея. Когато отново се обърна, я видя, че пада на земята.
Всичко това отне време.
Първият куршум профуча покрай гърдите му и го остави без дъх. Лий застана лице в лице с Фипс.
Фипс стоеше много изправен, с протегната напред ръка; държеше го под прицел, но това не му помогна.
Лий го простреля в корема, като даже чу тъпия звук на проникващия в човешката плът куршум.
Фипс направи крачка назад, но не го изпусна от прицел и стреля. Куршумът профуча покрай ухото на Лий.
Помощник-шерифът се целеше в главата му.
Лий пак стреля в корема на Фипс, но не уцели. Разстоянието беше прекалено голямо.
Той се хвърли на земята, като удари рамото си лошо. Помощник-шерифът стреля отново. Куршумът мина над главата на Лий и разби витрината на магазина отзад. Чу се характерният, силен звук от счупено стъкло.
Лий се прицели внимателно и пак стреля право в корема на Фипс.
Фипс не беше като Джордж Смол.
Той изпищя като жена, хвърли револвера си и се обърна. Пристъпяйки едва-едва, Фипс тръгна към тротоара, където стоеше Ребека. Държеше се за корема и крещеше. Вторият куршум го бе разпрал. Между пръстите му се виждаше нещо розово и синьо — червата му.
Когато стигна до тротоара, Фипс седна в прахта. Вече не вдигаше никакъв шум.
— Лий! — това беше Беатрис.
Лий й махна да си стои на мястото и пресече улицата.
Надвесена над Фипс, Ребека скимтеше и пищеше.
Когато видя приближаващия се с пистолет в ръка Лий, тя се хвърли пред Фипс като птица, която брани малките си, и започна да пищи, извила заплашително пръстите си с остри нокти.
Лий пъхна револвера си под мишницата, която го болеше, хвана жената за косата и я блъсна в прахта. След това пристъпи към Фипс. Помощник-шерифът ококори очи срещу него като бебе. Вътрешностите му се бяха изсипали в скута.
Лий мина покрай Ребека Чейс — тя лежеше, без да мърда; очите й гледаха с празен поглед.
Препъвайки се, Беатрис тръгна да го пресрещне.
Докато вървеше, Лий презареди револвера си.
— Да вървим — едва промълви момичето. — Да се махаме оттук! — лицето й бе бяло като брашно.
— Сега трябва завинаги да се махна оттук.
— Да — отговори тя — да вървим.
По тротоарите стояха мъже, които ги гледаха. Скоро някой от тях ще се сети да отиде да си вземе пушката, помисли си Лий. Време беше да напусне този град.
— Върни се в хотела на мисис Болтуит, отивам за конете и ще дойда да те взема.
Тя се опита да каже нещо, но Лий я прекъсна:
— Прави каквото ти казвам.
Беатрис направи няколко крачки и се обърна, за да го попита пак:
— Ще дойдеш да ме вземеш, нали?
— Да — каза той, — върви сега — тя се обърна и прекоси улицата.
Лий я проследи с поглед, а после тръгна към банката. Хората го гледаха, но никой не смееше да каже нищо. Двама мъже стояха до тялото на помощник-шерифа, а една жена бе коленичила в прахта до
