трябваше да мине известно време, за да свикне с нормалния живот.
— Хайде с нас на обяд, Джон!
— След малко ще дойда! Само да си довърша разговора…
— Да не се е появила някоя жена? — смигна му приятелски Лари.
— Не, но ако се появи, обещавам ти първи да научиш! — увери го Джон.
— Става! — засмя се Лари и тръгна към асансьора.
— За момент, Фред… Ще изляза в градината, за да поговорим на спокойствие.
Слънцето напичаше. Джон си сложи тъмните очила и тръгна, без да бърза, надолу по алеята.
— Чувал ли си се с Ранди напоследък? — подхвърли Фред.
— Не, но доколкото знам, пак е заминала по задачи. Тази сутрин получих имейл от Марти. Скрил се е в бърлогата си и се кълне, че за нищо на света няма да мръдне оттам.
— Ще видим… Чували сме го и преди…
Джон се засмя, но в същото време се чудеше накъде бие Фред. Шефът му рядко се обаждаше току- така.
— А… да си чувал нещо за Мавритания? — попита той на свой ред.
— Знаеш ли, точно за това ти се обаждам. Май следите водят към Ирак. Един от наблюдателите на МИ-6 е забелязал човек, който напълно отговаря на описанието. Скоро ще го пипнем.
Джон си спомни ясно плъзгавия като змия Мавритания и потръпна.
— Радвам се. Дръж ме в течение. А аз смятам да се посветя на научната си работа, която позанемарих напоследък. Нали знаеш, работим върху създаването на ДНК компютъра…
Информация за текста
© 2002 Робърт Лъдлъм
© 2002 Йолина Миланова, превод от английски
Robert Ludlum
The Paris Option, 2002
Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Робърт Лъдлъм. Парижкият вариант
Редактор: Марта Владова
Художник: Буян Филчев
ИК „Прозорец“, 2002
ISBN: 954-733-286-4
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15820]
Последна редакция: 2010-04-04 12:00:00
1
Френските служби за сигурност. — Бел.ред.
