слабост на Лау и че той посещава всички представления на пътуващи артисти. Лицето му с правилни черти, къси черни мустаци и козя брадичка беше напрегнато и бледо. Той намести черната си копринена шапчица и започна развълнувано:
— Както може би ви е известно, господин Ма, този мъж, Бао, е водач на трупата, надарен артист и акробат — Лау млъкна, прокара ръка през лицето си, после взе меча, който старият барабанист бе поставил на масата.
— Разгледайте този фалшив меч — продължи той. — Острието му е кухо и е пълно със свинска кръв. Фалшивият връх, дълъг няколко сантиметра, хлътва навътре, щом мечът се опре о нещо твърдо. Така изглежда, че той прониква дълбоко, а илюзията се допълва от свинската кръв, която започва да шурти. След като мечът се изтегли, върхът се връща в първоначалното положение от скритата в острието пружина. Сам можете да се убедите в това.
Ма Жун взе меча от Лау. Забеляза тънка бразда, която пресичаше острието на няколко сантиметра от притъпения му връх. Обърна оръжието надолу и го притисна към дъсчения под. Върхът хлътна в кухото острие, бликна червена кръв. Госпожа Бао започна да крещи. Съпругът й бързо я прегърна през раменете Момичето продължаваше да седи като вкаменено. Сивобрадият гневно измърмори нещо, подръпвайки рядката си брада.
— Номерът не бил чак толкова сложен, братко — отбеляза Цяо Тай.
— Нека проверим — отвърна Ма Жун. — Той взе другия меч със свободната си ръка и внимателно сравни тежестта на двете оръжия. — Тия мечове тежат почти еднакво — измърмори той. — А и по външен вид не се различават. Това е опасно.
— Фалшивият трябваше да е поставен отгоре — каза Лау, — а истинският под него. След номера с пробождането момчето трябваше да стане, а баща му да изпълни танц с истинския меч.
Бао се бе изправил. Пристъпи към Ма Жун и попита със задавен глас:
— Кой е разменил мечовете? — и тъй като Ма Жун само облиза пресъхналите си устни, Бао го сграбчи за рамото и изкрещя: — Питам ви кой го е направил?
Ма Жун внимателно отмести ръката му и го накара отново да седне.
— Точно това се готвим да разберем — каза той. — Напълно ли сте сигурен, че бяхте поставили фалшивия меч отгоре?
— Разбира се! Изпълнявали сме този номер стотици, хиляди пъти.
Ма Жун извика към долния кат да донесат още вино. После направи знак на Цяо Тай и Лау да идат с него при масата до прозореца. Когато седнаха, той пошепна на Лау:
— Ние с моя колега наблюдавахме представлението от този прозорец. Видяхме, че вие с един дангалак стояхте до бамбуковото сандъче с поставката за мечовете. Кой беше още с вас?
— Наистина не мога да ви кажа — смръщено отговори — Докато момчето правеше салтата, онзи дълъг нехранимайко, който от известно време стоеше до мен, изведнъж ми поиска пари. Отказах му, а той започна да ме заплашва. Викнах му да се изпарява. И тогава… се случи онова…
— Кой беше той? — попита Цяо Тай.
— Никога не съм го виждал. Може би Бао знае.
Цяо Тай стана и отиде да разпита актьорите. Бао, жена му и дъщеря му поклатиха глава, но старецът с барабана каза с хриплив глас:
— Много добре го познавам, господине. Всяка вечер идваше на представленията ни в двора на храма и пускаше само по един меден грош. Скитник е, казва се Ху Тама.
— Забеляза ли някой друг да се приближава до сандъчето с мечовете? — попита Цяо Тай.
— Как да забележа, като през цялото време трябва да внимавам в представлението? — отвърна сивобрадият. — Забелязах само Лау и Ху Тама, защото ги познавам. Но там беше претъпкано с народ. Мога ли да гледам кой какво прави?
— Вярно — съгласи се Цяо Тай. — Пък и ние не можем да арестуваме цялата навалица — после отново се обърна към Бао: — А ти забеляза ли някой да стои прекалено близо до рогозката?
— Аз не познавам никого тук — с беззвучен глас отговори Бао. — Били сме в Цинхуа и Уйе, но в този град идваме за пръв път. Познавам само господин Лау. Той ми се представи, докато оглеждах двора на храма, за да преценя дали там може да се издигне сцена, и беше така любезен да ми предложи помощта си.
Цяо Тай кимна. Харесваше му откритото интелигентно лице на Бао. Обърна се към другите и каза на Лау:
— Сега е най-добре да заведете актьорите някъде да се окопитят, господин Лау. Кажете им, че очакваме късно тази вечер да се завърне магистратът на окръга. Той веднага ще разследва подлото убийство. Утре те трябва да присъстват на съдебното заседание в трибунала заради формалностите. После тялото ще им бъде предадено за погребение.
— Мога ли да дойда и аз, господин Цяо? Бао е добър човек. Бих искал да направя всичко, което е по силите ми, за да му помогна в този ужасен момент.
— На всяка цена! — сухо каза Ма Жун. — Вие сте важен свидетел.
Двамата с Цяо Тай станаха и казаха по няколко утешителни думи на съкрушеното семейство. Когато Лау поведе актьорите и стареца надолу по стълбите, двамата приятели отново седнаха на масата до прозореца. Изпразниха мълчаливо чашите си. Докато ги пълнеше отново, Ма Жун каза:
— Е, надявам се, че засега това е всичко. Довечера ще го разкажем на съдията. Мисля, че този случай ще се окаже костелив орех, дори за него.
Той погледна замислено към приятеля си. Цяо Тай мълчеше, гледайки разсеяно към келнера, който се бе качил, за да донесе голяма маслена лампа. Когато я остави и си отиде, Цяо Тай удари чашата си о масата и каза тъжно:
— Какво долно убийство! Да направиш така, че баща да прободе собствения си син, и то пред очите на майката! Слушай, трябва да заловим този подлец! Незабавно, още сега!
— Много ми се иска — бавно каза Ма Жун, — но разследването на едно убийство не е проста работа. Не съм много сигурен, че съдията ще хареса нашето вмешателство. Знаеш, че една грешна стъпка може да провали всичко.
— Не мисля, че ще навредим чак толкова, ако правим само онова, което съдията тъй или иначе би ни наредил да правим.
Ма Жун кимна, после бързо каза:
— Добре, съгласен съм — и като опразни чашата си, добави с крива усмивка: — Ето подходящ случай да докажем колко струваме. Когато тия нафукани граждани разговарят с нас, мед им капе от устата. Но зад гърба ни приказват, че сме били две безмозъчни говеда.
— До известна степен са прави — философски каза Цяо Тай. — В края на краищата ние не сме учени хора. Затова и през ум няма да ми мине да си пъхам носа в случай, в който са забъркани важни клечки. Но това убийство е тъкмо работа за нас, защото всички замесени са хора, каквито добре познаваме.
— Да направим тогава план на разследването — изръмжа Ма Жун и отново напълни чашите.
— Съдията винаги започва с разсъждения за мотива и възможностите — започна Цяо Тай. — В този случай мотивът е ясен като бял ден. Никой не би могъл да има нещо против клетото дете и е ясно, че убиецът трябва да е мразел Бао, и то смъртно!
— Точно така. И тъй като Бао е в Пуян за първи път, кръгът на заподозрените се стеснява до ония, които са поддържали връзки с него и трупата му през последните няколко дни.
— Възможно е да е срещнал тук някой стар враг — възрази Цяо Тай.
— В такъв случай Бао веднага щеше да ни каже за него — каза Ма Жун. Замисли се за момент и добави. — Знаеш ли, не съм сигурен, че никой не е имал нищо против момчето. Деца като него имат навика да се врат на всевъзможни места. Възможно е да е видяло или да е чуло нещо, което не е трябвало да види и да чуе. Може би някой е искал да му затвори устата и номерът с меча му е дошъл като небесен дар.
— Така е — съгласи се Цяо Тай. — О, небеса, колко много са вероятностите — той отпи от виното си, после се смръщи и остави чашата на масата. — Това вино има някакъв странен привкус — учудено забеляза той.
— Същото е, от което пихме преди малко, но и на мен ми се струва по-различно на вкус. Чуй какво ще ти кажа, братко. Виното се услажда на човека само когато е весел и безгрижен. Не можеш да се напиеш
