трябва, и се е установило, че е негоден. Продавачът трябваше да върне всичко, което бе взел от купувача. Каквото и да направя напоследък, лош късмет! И все пак мислех, че мошеникът ми дължи поне един сребърник за труда. Но когато му казах, не поиска и да чуе.
— Кой е той? — попита Цяо Тай.
— Един от тукашните търговци на ориз, казва се Лау.
Цяо Тай погледна объркано към Ма Жун, който попита:
— А откъде познаваш Лау? Ти си от Уйе, нали?
— Стари приятели сме. Знам го от години. Той редовно посещава Уйе. Добър съдружник е този Лау, винаги е готов за някоя малка далавера. Голям лицемер е, свил си е любовно гнезденце в Уйе. Жената, която издържа там, е приятелка с една моя бивша изгора, та така се запознахме с него. Някои хора имат странен вкус. Моята дама беше снажна, напета жена, а неговата — една стара вещица. Но той имал момченце от нея, каза ми го моята приятелка. Кой знае, може преди осем години вещицата да е изглеждала по-добре…
— Като сме отворили дума за жени — рече Ма Жун, — как успя да спечелиш госпожица Бао?
— Много просто. Зърнах я случайно на сцената още първата вечер, когато играха тук, и я харесах. Веднага се опитах да завържа познанство, на втората вечер също, но нищо не излезе. Снощи опитах отново — нямаше какво да правя, докато чаках Лау да ми донесе сребърника. Беше късно вечерта, след представлението. Тя изглеждаше уморена. Нервите й бяха опънати до скъсване. Но като я заговорих, каза: „Добре. Но бъди добър с мене, защото това е последният ми флирт!“ Е, мушнахме се в тъмния сайвант на един двор, на ъгъла на една пуста улица, и тъкмо започнахме, довтаса момчето, да търси сестра си. Казах му да се изпарява, то така и направи… Дали беше, защото момчето ни прекъсна, дали, защото госпожицата не беше достатъчно опитна, не знам… Но бях разочарован от онова, дето последва. Нали знаете, стават такива работи. Понякога ти е по-хубаво, отколкото си очаквал, друг път — по-лошо. Но каквото получих, беше даром, така че няма защо да се оплаквам.
— Видях ви да се карате с Лау на улицата — каза Цяо Тай. — И двамата стояхте недалеч от поставката с мечовете. Да си забелязал някой да ги пипа?
Ху смръщи сбръчканото си чело. После тръсна глава и отговори:
— Ами как да ви кажа… През цялото време гледах хем към двете жени, хем към този мръсник Лау. Преди момчето да започне салтата, дъщерята стоеше точно срещу мен — можех да я ощипя по задника. Но като я видях как се прави на важна, вместо нея ощипах майка й, когато тя дойде да отмести бамбуковото сандъче малко встрани. Получих за награда само един убийствен поглед. Междувременно Лау се опита да ми се измъкне. За малко не се спъна в сандъчето, когато го дръпнах за ръкава. Всеки от тях би могъл да размени тия клечки за зъби на поставката.
— Включително и ти! — хладно каза Ма Жун.
Ху се опита да скочи, но веригите издрънчаха и се опънаха. Той извика от болка и се тръшна на мястото си.
— Какво се опитвате да направите, мръсници? — изкрещя той. — Да ми припишете това подло убийство ли? От всички мръсни номера… — той погледна Цяо Тай и избухна: — Не, не можете да постъпите така с мен! Кълна се, никога не съм убивал човек! Понапердашвал съм някой и друг дръвник и толкоз. Да убия дете по такъв…
— Помисли си добре — навъсено каза Ма Жун. — Имаме начини и средства да те накараме да кажеш истината.
— Вървете по дяволите! — кресна Ху.
Когато се върнаха в канцеларията, Ма Жун и Цяо Тай седнаха зад широкото писалище до стената в дъното. Писарят се настани срещу тях, близо до свещта. Двамата приятели мрачно наблюдаваха как той вади от чекмеджето няколко служебни формуляра и приготвя четката си, за да оформи протокола от разпита. Мълчаха дълго и най-сетне Ма Жун каза:
— Да, съгласен съм с теб, вероятно не го е извършил Ху. Едно обаче е направил: забъркал ни е голяма каша.
Цяо тъжно поклати глава:
— Лау е мошеник и развратник, дума да няма. Нищо, че се прави на божа кравичка! Първо е издържал любовница в Уйе, сега се опитва да пипне и дъщерята на Лау. Нашата госпожичка не е цвете за мирисане, обаче пък е апетитно парче… Лау не е имал причина да убива момчето, нито пък да навреди на Бао, но за всеки случай ще го пъхнем зад решетките. Съдията ще поиска да сравни неговите показания с показанията на Ху.
— А защо да не накараме началника на стражата да прибере тук за през нощта и тримата от семейство Бао, както и стария музикант? Тогава нашият съдия ще разполага, така да се каже, с всички действащи лица. Утре сутринта, по време на съдебното заседание, ще може веднага ла пристъпи към същината и да разнищи случая.
— Добра идея!
Ма Жун излезе и докато се върне, старият писар бе привършил работата си. След като прочете на глас написаното и Ма Жун и Цяо Тай го одобриха, Цяо му каза:
— Тъй като и без това вече си натопил четката, старче, я напиши и нашите доклади.
Писарят послушно взе няколко нови листа хартия. Ма Жун се настани удобно на стола, килна шапката си назад и започна да диктува, като започна с това, как бяха видели убийството от прозореца на кръчмата „Павилион на морския жерав“. После Цяо Тай издиктува разказа си за ареста на Ху Тама. Двамата приятели доста се затрудниха, защото знаеха, че съдията хем не обича устните показания, хем иска да знае всичко, до най-дребните подробности. Когато най-после свършила, лицата им плуваха в пот.
Съдията Ди ги завари около един часа преди полунощ, когато се появи в канцеларията, облечен в кафявата си пътна дреха. Изглеждаше уморен и разтревожен. Тримата мъже бързо скочиха на крака, а той попита остро:
— Какво става тук? Когато слизах от паланкина си, началникът на стражата ми каза, че сте затворили двама мъже, заподозрени в убийство, и сте привикали четирима свидетели.
— Ами, господарю — нерешително започна Ма Жун, — извършено е мерзко убийство… на едно дете. Ние с колегата извършихме малко разследване. Всичко, което сме направили, е записано тук. Историята започна…
— Елате в моя кабинет — остро го прекъсна съдията. — Донесете и записките.
Той нареди на писаря да донесе в кабинета му голяма кана с горещ чай и излезе, следван от двамата помощници. След като се разположи в широкото кресло зад писалището си, Ди каза:
— Случаят в Уйе е уреден. Колегата ми Бън е похватен мъж, приятно е да се работи с него. Сержант Хун и Тао Ган останаха за още един ден, ще трябва да уредят някои последни подробности — той отпи глътка горещ чай, после потъна в креслото си с купчината листа в ръце.
Ма Жун и Цяо Тай седяха изпънати и вдървени на столчетата си срещу писалището. Гърлата им бяха пресъхнали, но те дори не си даваха сметка за това, докато съсредоточено следяха изражението на съдията.
Най-напред той събра гъстите си вежди и се намръщи. Но когато продължи да чете, лицето му постепенно се отпусна. Привърши последната страница, върна се да препрочете някои пасажи и накара двамата приятели да повторят устно някои от разговорите, които бяха водили. После хвърли книжата на бюрото. Изпъна гръб, по устните му плъзна усмивка и той каза:
— Поздравявам ви! И двамата сте свършили много добра работа. Не сте се ограничили само с обикновените действия, които се очакват от вас, и сте доказали, че можете и сами да вземате решения. И двата ареста са напълно основателни.
Двамата му помощници се усмихнаха широко. Ма Жун грабна каната с чая и бързо наля по една чаша за Цяо Тай и за себе си.
— Е — продължи съдията, — да видим сега докъде сме стигнали. На първо място, фактите, с които разполагаме, не са достатъчни, за да докажем, че е станало убийство. Бао е бързал, защото веднага след акробатичните номера е трябвало да се преместят в двора на храма за вечерното представление. Освен това вече се е смрачавало. Така че е напълно възможно по погрешка да е поставил истинския меч отгоре.
