Вярно, че той подозира коварна подмяна на оръжията, но може би казва така, защото се страхува да не бъде обвинен в престъпна небрежност, а тия пътуващи актьори постоянно живеят в смъртен страх от властите — съдията замълча и поглади дългата си брада. — От друга страна, фактите, които сте научили за останалите участници в тази история, подсказват, че някои от тях имат причина умишлено да разменят местата на мечовете. Включително и Бао.
— Защо ще иска смъртта на детето си? — възкликна Ма Жун.
— За да отмъсти на невярната си жена и на нейния любовник. Лау, търговеца на ориз — съдията вдигна ръка, за да накара двамата си объркани помощници да замълчат, и продължи: — Вярвам, не се съмнявате, че момчето, отглеждано в любовното гнездо на Лау в Уйе, е било незаконният син на госпожа Бао, нали? Лау обича театъра. Предполагам, че се е запознал с госпожа Бао, когато трупата е давала представления в Уйе. Когато им се е родил синът, са го поверили на някаква тамошна стара кокошка, съдържателка на дом за тайни срещи. След осем години госпожа Бао е решила да си вземе детето, което е означавало да признае на съпруга си, че му е изневерила. Госпожица Бао твърди, че баща й е приел това много спокойно, но безразличието му може да е било престорено. Днес, когато Бао е видял Лау да стои близо до поставката с мечовете, си е помислил, че му се представя чудесна възможност да отмъсти на невярната си съпруга, да се отърве от незаконороденото момче и да забърка Лау в престъпление — всичкото наведнъж! Защото ние наистина можем да отправим тежко обвинение към Лау.
Ма Жун и Цяо Тай отново понечиха да кажат нещо но и този път съдията ги накара да замълчат, след което продължи:
— Паднал му е случай и той е могъл да се възползва от него, защото е знаел достатъчно за сценичния реквизит. А мотивите му биха могли да са няколко. Първият, за който се сещам, е изнудване. Когато трупата на Бао е пристигнала в Пуян, Лау е предложил да му помогне, като вероятно се е надявал по този начин да поднови връзката си с госпожа Бао. Но Бао и жена му са решили да го изнудват — момчето е живо доказателство за извънбрачните подвизи на Лау в Уйе. Разменяйки местата на мечовете, Лау е можел да унищожи това доказателство и да затвори устата на Бао със заплахата, че върху него ще стовари обвинение в убийството на незаконното дете на жена му от ревност… Сега да видим как стоят нещата при госпожа Бао… Дъщерята е подсказала на Ма Жун, че майка й на практика е проститутка. Често пъти е доста трудно да се предвидят реакциите на тия жени. Госпожа Бао е разбрала, че Лау, бившият й любовник, сега насочва похотта си към дъщеря й. Може би е решила да му отмъсти, като убие сина му. Само че не бива да залагаме много върху твърденията на госпожицата, защото тя изглежда доста неуравновесена. Без колебание е нарекла майка си развратница, а баща си — глупак, но в същото време самата тя, без много да му мисли, е легнала с един скитник точно преди да бъде сключено по-постоянното споразумение с Лау. Между другото трябва някак си да разберем дали госпожица Бао е знаела, че Лау е бил любовник на майка й — съдията замълча и изгледа предупредително двамата си помощници. — Нали разбирате, аз просто изброявам всички възможности… Няма нужда да се навлиза в по-големи подробности, преди да сме проучили емоционалните отношения между хората, замесени в случая.
Ди отново взе книжата и ги прелисти, спирайки се по-дълго на някои пасажи. После ги остави на писалището и каза замислено:
— Не бива да забравяме, че тези пътуващи актьори живеят в два съвършено различни свята. На сцената те трябва да се превъплъщават във велики исторически личности, а извън нея са бедни несретници, които едва свързват двата края. Такъв двойствен живот може да деформира характерите им.
Съдията замълча. Пийна глътка чай и поседя известно време потънал в дълбок размисъл, като поглаждаше бавно бакенбардите си.
— Убеден ли сте, господарю, че Ху е невинен? — попита Цяо Тай.
— Поне засега, не! Вярно, че Ху Тама ви е направил добро впечатление и допускам, че преценката ви за него може да се окаже напълно вярна. Но тези скитащи побойници понякога имат странни черти в характера си. Той не е пропуснал да подчертае, че вината за неудовлетворителната им любовна среща е била на госпожица Бао, а е споменал като вероятна причина и появата на момчето. Но може и да не е било точно така, може той самият да се е изложил. Може да се страхува, че мъжествеността му е трайно увредена, и тази идея фикс да го е изпълнила със свирепа омраза към нещастното дете. Струва ми се странно, че Ху се е разприказвал толкова надълго и нашироко за любовните си подвизи пред двама офицери, които го разпитват в тъмницата. Това ме кара да подозирам, че той до такава степен е обладан от този проблем, че чувства постоянна нужда да говори за него. А тъй като на няколко пъти е разговарял със стария музикант, Ху също е имал възможност да научи за тайната на фалшивия меч. Но пък, от друга страна, подробностите, които разказва за любовния си живот, може да са само плод на невинното му желание да се изфука — съдията стана и добави живо: — Сега ще погледна хората, които сте задържали Този кабинет е твърде малък. Кажете на началника на стражата да ги заведе в приемната. И старшият писар да повика още двама чиновници, тъй че всичко да бъде записано, както му е редът. Докато уредите това, аз ще се изкъпя набързо.
Просторната приемна беше ярко осветена. Всички свещи по стените горяха, а и върху масата в центъра бяха поставени два големи свещника от ковано сребро. Бао, жена му, дъщеря му и старият музикант седяха на столове срещу масата. Ху стоеше отляво, между двама стражници, Лау — от другата страна, също с двама стражници от двете си страни. Старши писарят и двамата му помощници седяха около една по-малка маса. Актьорите и затворниците взаимно и усърдно не си обръщаха внимание. Всеки гледаше право пред себе си. В салона цареше мъртва тишина.
Внезапно началникът на стражата отвори двойната врата. Появи се съдията Ди, следван от Ма Жун и Цяо Тай. Съдията бе облечен в проста тъмносива роба, на главата си имаше плътно прилепнала черна шапчица. Всички се поклониха дълбоко, той пристъпи до масата и седна в широкото разкошно кресло от абаносово дърво. Ма Жун и Цяо Тай се изправиха от двете му страни.
Съдията огледа най-напред двамата затворници — намусения Ху и превзетия, доста нервен Лау. Помисли си, че помощниците му бяха направили доста точно описание и на двамата. После, без да каже дума, изпитателно огледа тримата актьори. Като видя колко бледи и уморени изглеждат, помисли за дългия и тежък ден, който бяха преживели, и изпита известни угризения, задето се канеше да ги подложи на нови изпитания. Въздъхна, прокашля се и започна с равен глас:
— Преди да разпитам двамата затворници, искам да изясня точната роднинска връзка на тук присъстващите с покойното момче — той прикова погледа си в госпожа Бао и продължи:
— Уведомен съм, госпожо Бао, че детето е било ваш незаконен син. Вярно ли е?
— Да, ваше превъзходителство — отговори тя с уморен глас.
— Защо не сте взели детето със себе си, преди то да навърши осем години?
— Защото се колебаех дали да кажа на съпруга си и защото бащата бе обещал да се грижи за него. Навремето си мислех, че обичам този човек, ваше превъзходителство. Заради него изоставих мъжа си за повече от година. Той ми бе казал, че жена му е на смъртно ложе и че като тя умре, ще се ожени за мен. Но след като разбрах какъв подлец е всъщност, прекъснах връзката си с него. Не го бях виждала допреди половин година, когато го срещнах в столицата, където представяхме пиесите си. Той пожела да подновим отношенията си и когато му отказах, заяви, че в такъв случай не вижда защо трябва да продължава да плаща за отглеждането на детето. Тогава разказах всичко на мъжа си — тя хвърли развълнуван поглед към актьора до себе си и продължи: — Той прояви разбиране и не ми направи скандал. Каза, че точно такова дете ни е необходимо, за да попълним трупата, и че той ще направи от него добър акробат. И наистина го направи. Хората гледат отвисоко на нашата професия, ваше превъзходителство, но ние с мъжа ми се гордеем с нея. Съпругът ми обичаше детето като свой собствен син, той…
Тя прехапа треперещите си устни. Съдията изчака и я попита:
— Казахте ли на мъжа си кой е бил вашият любовник?
— Не, ваше превъзходителство. Този човек се отнесе лошо с мен, но не виждах защо трябва да съсипвам името му. Не виждам причина да направя това и сега. А и мъжът ми никога не ме е питал.
— Ясно — каза съдията.
Откровеният разказ на жената, изглежда, разкриваше самата истина. Той вече знаеше кой е убил момчето. Знаеше и мотива: трябвало е да му се затвори устата, както от самото начало бе предположил Ма Жун. Но помощникът му не бе успял да разбере как това предположение се съгласува с установените след
