избра една плочка от своите, положи я до наредените на масата и се обърна към двете млади прислужнички, седнали край мангала за чай:
— Запалете и нашите фенери, вече едва виждам.
— Пас — обяви съдията Ди и с раздразнение погледна стария домоуправител, който се появи на палубата и пристъпи към масата. — Какво има? Да не би пак да се е явил онзи странен посетител?
Преди половин час съдията и съпругите му прекъснаха играта си и застанаха край перилата да се порадват на гледката, когато на гемията се качи някакъв непознат. Домоуправителят го попита какво желае, но мъжът заяви, че е размислил и не иска да безпокои съдията.
— Не, ваше превъзходителство, дойдоха доктор Пиен и господин Ку — почтително отвърна старият служител.
— Покани ги — въздъхна съдията. Пиен Дзя и Ку Юанлян бяха тазгодишните организатори на традиционното състезание с драконови лодки. Съдията ги познаваше само по лице, те не принадлежаха към тесния кръг благородници и знатни личности в Пуян, с които се срещаше редовно по служебни поводи. Доктор Пиен бе известен лекар и притежаваше голяма аптека, господин Ку бе богат колекционер на изящни старинни предмети. — Няма да отнеме много време — додаде съдията с успокоителна усмивка към трите си съпруги.
— Дано не се обърка доминото ни — нацупи се Първата.
Трите захлупиха плочките си и станаха. Напряко на платформата бе разположен параван, зад който те се скриха, защото за дами е непристойно да се срещат с непознати мъже. Съдията Ди също се изправи и отвърна с кимване на ниските поклони на двамата едри мъже, изникнали на палубата. Те носеха дълги летни роби от тънка бяла коприна и черни шапки.
— Сядайте, господа — приветливо ги покани съдията. — Предполагам, дошли сте да докладвате, че всичко вече е готово?
— Да, ваше превъзходителство, готово е — отговори доктор Пиен със сухия си отмерен глас. — С господин Ку пристигаме от Мраморен мост. Деветте дракона са вече на старта.
— Събрахте ли добри екипажи? — попита съдията Ди и преди да дочака отговора, се сопна на момичето, което подреждаше чашите чай на масата. — Не размествайте доминото!
И докато съдията бързешком обръщаше разбърканите плочки с гърба нагоре, доктор Пиен отговори:
— Тази година имаше много кандидати, ваше превъзходителство. Без никакво затруднение набрахме по дванайсет гребци за всяка лодка. Борбата ще е гореща, на номер две са все лодкари от канала, които се заканват на — всяка цена да победят гребците от града. С господин Ку се погрижихме всички добре да хапнат и да пийнат в селския хан на Мраморен мост. Сега чакат с нетърпение старта.
— Вашият дракон е фаворит, доктор Пиен — усмихнат се обади Ку Юанлян. — Моят няма шансове, прекалено е тежък.
— Но пък придава на състезанието автентично очарование — каза съдията. — Чух, че бил изработен като точно копие на драконовите лодки на предците ни.
По хубавото живо лице на Ку се разля доволна усмивка.
— Моето участие в състезанието е предизвикано най-вече от почит към традициите.
Съдията Ди кимна. Знаеше, че Ку е посветил живота си на изучаването на старините и че е страстен колекционер на редки антики. Помисли си, че някой ден трябва да го помоли да му покаже колекцията си от рисунки.
— Радвам се да го чуя, господин Ку — каза съдията. — Този празник от незапомнени времена се чества на една и съща дата навред из цялата империя, където има река, канал или езеро. За отрудения ни народ сезонните празници са единствената отмора от усилното всекидневие.
— Местните хора — каза доктор Пиен — вярват, че състезанието омилостивява речната богиня и ще донесе достатъчно дъжд на селяните и обилен улов на рибарите — той попипа черните си мустаци, които подчертаваха бледността на лицето му, длъгнесто и невъзмутимо.
— Едно време — поде господин Ку — този празник не минавал толкова невинно. Обичаят изисквал след състезанието в храма на богинята да се принесе в жертва един младеж, наричан „годеник на богинята“. Семейството на избраника се смятало за удостоено с рядка чест.
— За щастие нашите владетели не страдат от закостенели предразсъдъци и са премахнали всички жестоки обреди още преди столетия — каза съдията Ди.
— Отколешните вярвания обаче не отмират лесно — бавно изрече доктор Пиен. — По тези места хората все още се кланят пред богинята на реката, макар че каналът вече има много по-голямо значение и за рибарите, и за лодкарите. Преди четири години по време на състезанието един дракон се обърна, удави се гребец. Хората приеха това за добра поличба, която им обещава богата реколта наесен.
Ку погледна смутено към лекаря, после остави чашата си, изправи се и каза:
— Моля негово превъзходителство да ни разреши да се оттеглим. Трябва да проверим дали на трибуната всичко е готово за връчването на наградите.
Доктор Пиен също стана и двамата си тръгнаха с дълбоки поклони.
Трите съпруги тутакси се показаха иззад паравана и насядаха около масата. Третата погледна наредените плочки и каза:
— Малко са останали. Да си довършим играта.
Прислужничките донесоха пресен чай. Скоро четиримата потънаха отново в играта. Съдията поглаждаше дългата си черна брада, вторачен в последната си плочка — три и нула. Всички тройки лежаха на масата, но трябваше да има още една плочка с две нули. Ако излезеше, той щеше да е победител. Загледан в заруменелите лица на съпругите си, той нехайно се питаше у коя ли е.
Внезапно изкънтя оглушителна експлозия, последвана от пронизителни гърмежи.
— Хайде, играй — подкани нетърпеливо съдията Втората, седнала от дясната му страна. — Фойерверките вече започват.
Втората съпруга приглади колебливо блестящата си черна коса и постави на масата плочка с две четворки.
— Пас — разочарован каза съдията Ди.
— Аз печеля! — радостно възкликна Третата и показа последната си плочка: четири и пет.
— Моите поздравления — възкликна съдията. После попита: — Коя от вас стиска двете нули? Откога ги чакам тия дяволски нули!
— Не съм аз — заявиха Първата и Втората и показаха останалите им плочки.
— Странно — смръщено каза съдията Ди. — На масата има само една плочка с две нули, а и в резерва няма друга. Къде ли може да се е дянала?
— Сигурно е паднала на земята — отвърна Първата. Огледаха под масата, изтърсиха и робите си, но плочката не се намери.
— Може момичетата да не са я прибрали в кутията предния път — предположи Втората.
— Изключено — начумерено заяви съдията. — Преди началото на играта както винаги преброих всички плочки.
Над главите им нещо изсъска, после се разнесе пукот. Изстреляната ракета озари канала с порой пъстроцветни искри.
— Вижте — възкликна Първата. — Вижте каква красота!
Всички станаха бързо и изтичаха до перилата. Ракетите излитаха една след друга, цялата околност кънтеше от неспирния пукот на фишеците. После хиляди гърла нададоха единен вик. На небосвода бе изплувал студеният сребрист сърп на месечината. В този миг лодките вече потегляха от село Мраморен мост, на няколко мили надолу по канала. Изпукаха последните фишеци, след това само тук-там се чуваха откъслечни възгласи. Хората припряно обсъждаха залозите си.
— Да се обзаложим и ние — шеговито предложи съдията Ди. — Всеки гражданин, дори и най-бедният, залага някоя и друга пара.
Третата съпруга плесна с ръце.
— Залагам петдесет медни гроша на трети номер — извика тя. — Колкото да не си помисли богът на късмета, че съм го забравила.
