Но аз исках това дете — тя изпразни чашата си, отметна един кичур коса от челото си и продължи: — Дотук добре… Но една нощ, преди десетина месеца, Бан се върнал у дома и намерил жена си удушена, а У стоял зашеметен до леглото й. Бан извикал минаващия патрул на военната полиция и обвинил У, че е убил жена му. Двамата бяха изправени пред военния трибунал. Бан каза, че У отдавна задирял жена му, а тя го отблъсквала. Лигльото каза освен това, че много пъти го бил предупреждавал да я остави на мира, но не искал да докладва на полковника, защото У му бил колега. Според него У знаел, че тази нощ той ще е дежурен по оръжие, и затова отишъл у тях и отново се опитал да вкара жена му в леглото. И когато тя отказала, У се разярил и я удушил. Това е всичко.
— Какво възрази У на това обвинение? — попита съдията.
— У каза, че Бан е долен лъжец, че го е мразел и че сам е удушил жена си, за да обвини него.
— Не е много умен този твой капитан — сухо каза съдията.
— Слушайте хубаво, ако обичате! У каза, че тази вечер, когато минавал покрай оръжейницата, Бан го повикал и го помолил да отскочи до тях и да провери дали жена му не се нуждае от нещо, защото същия следобед не й било добре. Когато У отишъл там, входната врата била отворена, а слугите ги нямало. Никой не отговорил на виковете му, затова влязъл, отишъл в спалнята и я намерил там удушена. Бан се втурнал вътре и започнал да крещи, за да повика военната полиция.
— Странна история — каза съдията. — И какво беше заключителното слово на военния съдия? Но не, ти няма как да знаеш, разбира се.
— Зная. Бях там, промъкнах се в навалицата. Цялата бях мокра от страх, защото, ако хванат проститутка във военно учреждение, пребиват я от бой. Та полковникът каза, че обвинява У в прелюбодеяние със съпругата на негов колега офицер и го осъжда на смърт чрез обезглавяване. Каза, че не взема предвид убийството, тъй като хората му установили, че този ден Бан сам е отпратил слугите си след вечеря и веднага щом застъпил на дежурството в оръжейницата, помолил военните патрули да наглеждат къщата му, защото бил предупреден, че наоколо се навъртат крадци. Полковникът каза още, че не е изключено Бан да е научил, че жена му спи с У, и затова да я е удушил. Това било негово право. Според закона той имал право да убие и У, ако ги бил заварил в момента на… сношението… както го наричат. Но било възможно Бан да не е посмял да се счепка открито с У и затова да е прибягнал до по-безопасен начин да му отмъсти. Но това нямало значение, каза полковникът. Самият факт, че У е задирял жената на своя колега офицер, бил опасен за моралните устои на армията. Затова трябвало да бъде обезглавен.
Тя млъкна. Съдията поглаждаше бакенбардите си. След известно време каза:
— Така погледнато, бих казал, че полковникът е бил съвършено прав. Преценката му напълно съвпада с краткото описание на характерите на двамата офицери, което направи. А защо си толкова сигурна, че У действително не е имал някакви отношения с жената на Бан?
— Защото ме обичаше и дори не би погледнал друга жена — незабавно отговори тя.
Съдията си помисли, че това е типичен женски аргумент. За да смени темата, попита:
— А кой те би все пак?
— Това е една страшно глупава история — уморено каза тя. — След съдебното заседание бях ужасно ядосана на У. Вече бях разбрала, че съм бременна, а подлецът през цялото време се бе развличал зад гърба ми с жената на Бан. Изтичах до затвора и влязох, като казах на пазачите, че съм сестра на У. Когато го видях, заплюх го в лицето, нарекох го долен развратник и избягах. Но понеже бременността напредваше, не можех повече да работя. Премислих нещата отново и разбрах, че съм била пълна глупачка и че У наистина ме обича. И така, преди осем седмици, когато детето ни се беше родило и се почувствах малко по-добре, отново отидох във военния затвор, за да му се извиня. Но той, изглежда, беше казал на пазачите как съм ги излъгала миналия път. Съвсем основателно, след като така го бях наругала. Щом влязох, те ме вързаха за един стълб и ме набиха. За мой късмет войникът, който въртеше камшика, ме познаваше и не удряше много силно, иначе военните трябваше още там да ме сложат в ковчега. Но и така гърбът и раменете ми станаха на парцали. От мен течеше кръв като от заклано прасе, но аз не съм от най-слабосилните и го преживях. Преди да ме продаде, за да изплати наема за нивата ни, баща ми казваше за мен, че съм яка като селски ратай… Тогава се понесоха слухове, че татарите се канят да ни нападнат. Извикаха коменданта на гарнизона в столицата и войната започна. Изглежда, по тази причина делото на У се проточи. Но тази сутрин решението пристигна и призори ще му отсекат главата.
Изведнъж тя зарови лице в ръцете си и се разхълца. Съдията бавно поглаждаше дългата си черна брада, докато я изчакваше да се успокои. После попита:
— Щастлив ли беше бракът на Бан?
— Откъде да знам? Да не съм спала под леглото им?
— Имаха ли деца?
— Не.
— От колко време бяха женени?
— Чакайте да помисля… От около година и половина, сигурна съм. Когато видях двамата капитани за пръв път, У ми каза, че бащата на Бан току-що го бил повикал у дома, за да го оженят за момичето, което родителите му били избрали.
— Случайно да знаеш името на баща му?
— Не. Но Бан постоянно се хвалеше, че бил голяма клечка в Суджоу.
— Сигурно е Бан Уейлян, префектът — изведнъж се сети съдията. — Той е известен човек, голям учен, специалист по нашата стара история. Не съм го виждал, но съм чел доста от книгите му. Много са добри. Синът му още ли е тук?
— Да, числи се към щаба… Ако толкова се възхищавате от тези Бановци, тичайте в главната квартира, за да се запознаете с оня подъл червей! — презрително добави тя.
Съдията стана.
— Така и ще направя — каза той повече на себе си.
От устата й излетя ядна ругатня, после тя изкрещя:
— Всичките сте еднакви, всичките! Много се радвам, че съм само една честна проститутка. Господинът е придирчив, не иска да спи с жена, чиято гърда е срязана наполовина, а? Искате ли да ви върна парите?
— Задръж ги — спокойно каза съдията Ди.
— Върви по дяволите! — извика тя, изплю се на пода и му обърна гръб.
Съдията мълчаливо облече кожуха си и излезе.
Докато вървеше по главната улица, все още задръстена от войници, съдията прецени, че вероятността да успее не е много голяма. Дори да откриеше капитан Бан, дори да съумееше да изтръгне от него факта, който му беше необходим, за да провери предположението си, трябваше да намери начин да се срещне и с маршала, защото на този етап само той можеше да спре екзекуцията. А маршалът бе изцяло погълнат от изключително важни проблеми, съдбата на империята бе заложена на карта. На това отгоре не се славеше с любезни обноски. Ди стисна зъби. Ако империята бе изпаднала дотам, че един съдия да не може да спаси от обезглавяване невинен човек…
Главната квартира на маршала бе разположена в тъй наречения Ловен дворец — огромна постройка, която императорът бе издигнал в памет на любимия си първороден син, починал съвсем млад. Идващ често на лов покрай западната граница, принцът бе загинал по време на ловен поход, а последното му желание било да го погребат в Тацикоу. Гробницата със саркофага му се намираше в този град. Впоследствие и саркофагът на принцесата бе заел място до неговия.
Известно време стражите на пропуска не искаха да пуснат съдията, защото гледаха с подозрение на всеки цивилен. Най-сетне го въведоха в малка ветровита чакалня и един ординарец занесе червената му визитна картичка на капитан Бан. Чака дълго, докато се появи един млад офицер. Плътно прилепналата ризница и широкият колан за меча подчертаваха хилавата му фигура. Железният шлем се бе килнал над красивото му, но надменно лице, на което чернееха малки мустачки. Той поздрави сковано, после застина във високомерно мълчание, очаквайки съдията да заговори пръв. Разбира се, рангът на окръжен съдия беше много по-висок от този на армейски капитан, но държането на Бан показваше, че във военно време нещата са по-различни.
— Седнете, седнете — приветливо каза съдията. — Обещанието си е обещание, винаги съм го казвал. И по-добре късно, отколкото никога…
