— Не! Не! Не съм чак толкова двулична! — Тя притисна ръка към устата си, за да сдържи стенанията си. — Ще умра, ако ме затворят в манастир!
Стивън отслаби хватката си.
— Няма да те затворят в никакъв манастир, госпожице.
Изведнъж тя го загледа умолително.
— Ще ми станеш жена — каза Стивън. И се усмихна. — Ще бъдеш моята принцеса.
7
— Какво? — извика Мери. Не вярваше на ушите си.
— Ще се оженя за теб, Мери.
Тя се дръпна от него. Очите й се бяха разширили от ужас.
— Не! Никога!
Той я изгледа. Лицето му се сгърчи от гняв. Опря юмруци на хълбоците си.
— Нямаш думата по този въпрос, госпожице.
— Аз нямам, но Малкълм има! — извика Мери.
— Правилно. Това ще го решим двамата с Малкълм.
Мери едва не изпадна в истерия.
— Малкълм никога, никога няма да ме даде на теб. Той мрази норманите, мрази Нортъмбърланд!
Стивън стоеше спокойно, сякаш беше издялан от гранит. След дълга пауза каза:
— Може би, като се успокоиш, ще се държиш по-разумно. Ще обсъдим женитбата ни в Олнуик.
Той се обърна сърдито и я остави.
— Не! — И каквато си беше безразсъдна, Мери хукна подире му. Препъваше се от бързане, но сграбчи края на туниката му. Стивън спря внезапно и Мери се блъсна в него. Не я беше грижа как изглежда отстрани.
— Ами ако ти откаже? Тогава какво? Какво ще правиш?
Той полагаше големи усилия да овладее гнева си. Трепереше от ярост, но не я докосваше.
— Няма да ми откаже, не и щом разбере, че е възможно да си забременяла.
— Сгодена съм за Дъг и ще се омъжа за него!
— Съмнявам се, че той ще пожелае това, госпожице, особено след като разбере, че си била изнасилена! — Гневът му преливаше и разкривяваше чертите на лицето му. — Никой няма да те иска, щом си била изнасилена, освен ако не пожелаеш да станеш жена на някой обеднял лорд и господарка на някоя срутена барака, пълна с овце и прасета!
На Мери й се стори, че я е ударил — толкова болезнена и ужасяваща беше истината.
— Тогава нека стане така — прошепна тя.
Той сграбчи туниката й и я дръпна към себе си.
— Нима ще предпочетеш робския живот пред моето предложение? Някой ден ще станеш графиня на Нортъмбърланд!
— Никога! — изкрещя тя в лицето му. — Никога няма да ти стана жена, защото Малкълм ще отхвърли предложението ти. Ще го видиш! Той те мрази!
— Все ще измисля начин да се оженя за теб, миличка.
Мери замръзна на място. После сърцето й заби неудържимо.
— Мразя те!
— Не ме интересува. — Обидата обаче остана и лицето му потъмня. Обърна се рязко и тръгна към коня си. Махна с ръка на Джефри, който отиде при Мери и я хвана за ръката. Тя се изви обезумяло като попаднала в капан лисица, но това не направи никакво впечатление на Джефри. Стивън се метна на жребеца си. Мери престана да се съпротивлява. Дишаше тежко. Беше отчаяна. Но се закле, че последната дума ще бъде нейна.
— Точно такъв си, какъвто те описваха! — изкрещя Мери. — Не се интересуваш от нищо друго освен от себе си. Жаден си само за власт! Амбициите ти ще те подлудят.
Той плесна с камшик коня и жребецът се изви рязко към нея. Ударът беше толкова безмилостен, че животното изцвили жално. Стивън беше стиснал зъби, лицето му беше побеляло. Пришпори коня си и се приближи заплашително до Мери. Замалко не я прегази. Но тя не помръдна и прояви забележителна смелост, макар че трепереше неудържимо. Дори Джефри, който я държеше здраво, се уплаши и я дръпна назад. Големият кафяв жребец се вдигна на задните си крака. Големите му подковани копита се озоваха току до лицето и.
— Лудешката ми амбиция е да се оженя за теб — изрече сурово Стивън. Очите му блестяха. — Този брак ще бъде сключен, принцесо, колкото и да не ме харесваш.
Мери нямаше сили да продума. Тя рухна в ръцете на Джефри. Лицето й беше тебеширенобяло. Очите й не се откъсваха от разяреното лице на Стивън.
Той дръпна рязко поводите на жребеца си и го обърна. Вдигна ръка и даде знак на хората си. Миг по-късно Мери се озова на коня на Джефри. Ездачите я обградиха и потеглиха с гръмотевичен тропот. Мери отново беше пленница.
Бяха минали няколко часа от неуспешния й опит за бягство. Веднага изпратиха Мери в женската дневна. Въпреки че я затвориха незабавно, тя успя да разбере, че скоро след повторното й залавяне и въпреки падането на нощта група воини е напуснала замъка, развявайки гордото нортъмбърландско знаме. Мери не се съмняваше, че мисията на тези мъже ще определи бъдещата й съдба.
Дали не ги пращаха в Шотландия при Малкълм? Може би още тази нощ ще му съобщят къде се намира тя и ще поискат от него да я даде на стария си враг?
Дали нейната съдба беше да стане жена на Стивън де Уорън?
Мери потрепера отново. Небето ставаше мастилено черно. Вятърът виеше. Може би предвещаваше нова буря. Този брак никога няма да бъде сключен. Малкълм мразеше Стивън де Уорън. Изнасилена или не, Мери никога нямаше да даде съгласието си за този брак.
Под клепките й напираха горещи сълзи. Притисна буза към хладната каменна стена. Мили боже, ами ако е бременна?
Стана й още по-мъчно. Тя затвори очи и си заповяда да не плаче. Дано не е забременяла! Не бива да носи негово дете в утробата си. Трябва да прогони дори мисълта, да дундурка някое мургаво бебе.
Сърцето на Мери заби още по-силно. Все едно, че бяха фигури в шахматна игра. Трябва да отгатне следващия му ход. Знаеше какъв ще бъде той. Норманинът ще постъпи безмилостно с нея и ще направи така, че тя да забременее със сигурност. Ако постигне това, Малкълм може би ще отстъпи и ще даде съгласието си за женитбата им. Според Мери баща й няма да позволи тя да се опозори навеки, като роди незаконно дете.
Момичето обви ръце около тялото си. Няма защо да се съмнява, мръсникът ще дойде при нея довечера и ще продължи така, докато тя забременее. Твърде добре си спомняше допира на твърдото му тяло към нейното, проникването му в нея. Ще успее ли да устои на любовта му сега, когато знае какво е заложено на карта?
Нервите й се бяха опънали така, сякаш ще се скъсат всеки момент. Стори й се, че тя самата ще се скъса на две. Звуците, които идваха от залата долу, никак не я утешаваха. Явно група странстващи актьори и музиканти бяха дошли в замъка точно преди смрачаване и стражите ги бяха пуснали вътре. Те забавляваха цяла вечер лорда и свитата му с хубавите си гласове, със свиренето на лютня и с веселите си номера и шега. Един-два пъти Мери чу гръмкия смях на Стивън. Това я вбеси.
Той съвсем не беше недоволен. Точно обратното, развоят на събитията му доставяше огромно удоволствие.
Мери стоя дълго до облепения с пергамент прозорец, като се притискаше към студената каменна стена. Залата долу утихна. Мери усети, че в корема й се свива топка от напрежение. Изабел се върна в
