отдаде на забранени мечти.
Веднага се отърси от този момент на лудост.
— Ти ще започнеш война.
Стивън приближи ножа до устните й, сякаш Мери не беше казала нищо. Острието беше дълго и остро. Преди да разбере какво става, месото се озова в устата й и тя го дъвчеше. Стивън набучи парче агнешко.
— Нямам намерение да почвам война — промърмори той. — Отдавна се стремя само към мир.
Мери се задави при тези думи. Въобще не му повярва.
Очите на Стивън потъмняха.
— Какво ти е толкова забавно, госпожице?
— Сякаш не знаеш! — Тя злорадстваше открито. — Ти… един Де Уорън… да искаш мир! Сигурно ме смяташ за пълна глупачка, щом ми говориш така.
Той я изгледа втренчено.
— А какво смяташ, че искам? Освен сладкото ти тяло, разбира се?
Мери се изчерви. Явно доста го беше ядосала.
— Защо ме караш да казвам това, което знае цял свят?
— Говори — зъбите му блеснаха. Гледката не беше особено приятна. Блесна и ножът му, докато Стивън подхвърляше агнешкото на кучетата. Те се нахвърлиха върху малкото късче с ръмжене и лай. — Какво знае целият свят за Стивън де Уорън? Какво знаеш ти?
Мери трепереше.
— Зная какви са амбициите ти — изрече тя най-накрая. Не успя да устои на изкушението да го подразни още.
Очите му потъмняха.
— А, да, страховитите ми амбиции.
— Страховити са! Защото те ръководят всичките ти постъпки. Знам, че мирът е последната ти грижа и че ако имаш възможност, ще поставиш сина си на трона на баща ми!
Стивън запрати камата към масата в същия миг, в който скочи на крака. Острието завибрира. В залата настъпи пълна тишина. Мери пребледня, но запази спокойствие. Защото от дълги години насам Малкълм обвиняваше Нортъмбърланд, че включва в себе си повече шотландски земи от самото кралство. Тя беше казала единствено истината.
— Нашият син — възкликна Стивън с пламнали от гняв очи. — Не моят, нашият син.
Мери успя само да навлажни пресъхналите си устни.
— Не си толкова умна, за колкото се мислиш, госпожице — каза той и се извиси над нея. — Не искам проклетата ти земя, която е пълна с десетки враждуващи кланове. Искам само мир.
Мери стисна здраво устни и мъдро се удържа да не се засмее.
— Но не ме интересува какво си мислиш нито сега, нито какво, след като станеш моя жена.
Мери не се сви под разярения му поглед. Стивън слезе от подиума и повика иконома. Веднага след това изхвърча от залата.
Трепереща, Мери се отпусна в стола си едва след като той се изгуби от поглед. Какво я накара да го обвини тъй жестоко? Не се съмняваше в дързостта на амбициите му, но да запрати обвиненията в лицето му, си беше истинско предизвикателство.
— Принцесо, ще постигнете много повече с прелестната си усмивка. Глупаво беше да го гневите така.
Погледът на Мери се прехвърли върху Джефри.
— Защо се стремите да го вбесите? — попита архидяконът. Не се усмихваше. Видът му определено беше мрачен, но се държеше вежливо.
Мери впери поглед в него.
— Всъщност не знам.
— Може би трябва да поразмислите над следното: Стивън винаги постига това, което е замислил. Ще му станете жена, никога не съм го виждал да желае нещо така силно. Не сте глупачка, принцесо, така че, щом го съзнавате, защо не престанете да сеете семената на раздора?
Мери погледна камата на Стивън. Тя стърчеше от дървото. Смъртоносното острие беше навлязло почти до дръжката в масата. Повечето жени на нейно място биха осъзнали глупостта от предизвикателното държане и неизбежността на женитбата и биха се държали както подобава. Но тя не беше като повечето жени.
— Невъзможно! — прошепна тя, когато отвърна на напрегнатия син поглед на Джефри. — Когато знам, че баща ми, моят крал, иска да съм му вярна.
Джефри присви устни.
Рогът отекна, вдигна тревога и прекъсна разговора им.
Мери се стресна. Джефри, Бранд и повечето хора от свитата в залата мигновено се втурнаха навън. Мери се досети, че сигналът предвещава опасност. Последва го неистовото биене на камбана.
— На стените — извика Бранд.
Воините се втурнаха навън. Мери не помръдна. Две дами и една бавачка хукнаха вкупом към женската дневна, за да изчакат там да отмине тревогата. Така подобаваше на дамите. Изабел се дърпаше и не искаше да върви с тях.
— Искам да отида при братята си! — извика тя. — Вече не съм малка… искам да знам какво става!
— Ще дойдеш веднага с мен, млада лейди — настоя бавачката й и я дръпна силно за ушите.
Мери мигновено взе решение как да постъпи. Хукна през залата, като пренебрегна виковете на дамите зад себе си. Втурна се след мъжете.
Полите й се вдигнаха до коленете. Прекоси двора на замъка бързо като сърна. Стигна до крепостните стени, когато Стивън и братята му изкачваха стъпалата към наблюдателната кула. Последва ги.
Наоколо цареше твърде голяма суматоха, за да забележи някой присъствието й. Но Стивън изведнъж се обърна рязко на стръмните стълби, сякаш някой му каза, че тя е там. Веднага я забеляза. Очите му се разшириха от изненада.
Мери не спря да тича с всичка сила нагоре.
— Мили боже! Жерар, отведи веднага принцесата в замъка и се погрижи тя да остане там! — изкрещя Стивън. А след това се изгуби от поглед.
Нечии силни ръце хванаха Мери изотзад и я вдигнаха. Тя изпищя и замаха лудо с ръце. Мъжът я пренесе през двора, внесе я в замъка и я остави в дневната, където се бяха събрали всички дами. Внезапно тя усети, че краката й пак опират на твърда земя.
Мери залитна. Погледна раздразненото непоколебимо лице на рицаря и разбра, че е загубила. Задъхана се обърна към скупчилите се жени. Всички до една, дори и Изабел, я гледаха изумено.
— Това е Малкълм — извика Мери. — Малкълм Кенмор, кралят на Шотландия, най-сетне дойде за мен!
8
Ако Малкълм Кенмор не развяваше бялото знаме, Стивън никога нямаше да напусне непревземаемия Олнуик с воините, които имаше под ръка. Толкова малко доверие имаше той на краля. Въодушевление изпълни гърдите му, докато яздеше начело на хората си, а над тях се вееше розата. Очакваше този миг, откакто разбра коя в действителност е Мери и реши тя да му стане жена.
А сега трябваше да внимава много. Залогът бе твърде голям. Трябваше да убеди Малкълм да му даде дъщеря си за жена. Възможността най-сетне да сключи действителен мир се появи като видение на хоризонта. Досега мирът беше изцапан с кръв. Стивън реши, че нищо и никой няма да му попречи да постигне целта си.
В появата на Малкълм нямаше нищо чудно. Стивън очакваше шотландския крал. Хората му се бяха
