шепот. — Бяха убити трийсет и пет команчи, двайсетина жени и деца бяха взети в плен. Около трийсет воини избягаха невредими. Тук съм, за да ви предупредя, че отсега нататък ще има повече прояви на враждебност.
Всички започнаха да говорят едновременно, гневно, като се опитваха да бъдат чути.
— Браг! Защо доведоха само момичето?
— Ами останалите пленници?
— Как избягаха останалите?
— Какво ще направят рейнджърите?
Браг отново вдигна ръка и тълпата отново се смълча.
— Искам да дам един съвет и горещо го препоръчвам на всички. Утре всички да си заминат по къщите на групи за колкото е възможно по-голяма част от пътуването. Като се приберете у вас, бъдете готови за нападения и набези. Всички знаете как воюват команчите. Гледайте оръжията ви да са винаги под ръка и имайте в запас достатъчно вода и амуниции, за да издържите на кратка обсада. Това е всичко.
— Но какво ще направят рейнджърите? — извика силно някой. — Ще тръгнете ли след тях? Ламар ще извика ли гвардията?
Браг не отговори на въпроса, като прекара коня си през тълпата и слезе. Мъжете веднага се скупчиха около него, като задаваха същите въпроси, а жените попиваха всяка негова дума.
Джон прегърна Миранда.
— Не се тревожи, скъпа — каза й той. — Команчите никога не нападат моето място. Имам много мъже, които могат да стрелят, и е прекалено добре построено. Те не обичат да поемат такива рискове.
Миранда кимна, без да може да проговори, и не бе сигурна дали сърцето й туптеше толкова силно от страх или от нещо друго.
— Ще се радвам да поговорим по-късно, като пийнем едно-две уискита — казваше Браг.
— Оставете горкия капитан на мира — извика Бет Крофт, като се промуши през мъжете. — Мисля, че знам точно от какво имаш нужда, Дерек.
Бронзовото му лице разцъфна в широка усмивка.
— Гореща вана? — в тона му прозвуча надежда. — Малко от това печено свинско? — Той подуши с нос. — Помирисах го още като пристигнах.
— Ела с мен — рече тя, като го хвана за ръката. — Някой да се погрижи за коня на капитана.
Всички говореха с оживен, нервен шепот, обсъждайки бедите, които можеха да им докарат команчите през следващите няколко месеца. Застанала отзад, Миранда слушаше, а после се отдалечи, трепереща. Мислеше си за горкото момиче, което бе попаднало в ръцете на индианците. Колко ужасно. Тя си спомни разказа на Браг за това какво се случва с жените, които взимат в плен и отново потрепери.
Бе потънала в мислите си, като се чудеше над властта, която упражняваше Браг над тези хора. Прав ли беше Джон? Бояха ли се команчите да нападнат ранчото им или той просто искаше да я успокои?
Внезапно нещо дребно се втурна право в нея и двамата паднаха. Миранда седна, протегна ръка и хвана китката на дете. Придърпа го по-близо.
— Кой…? Бен Паркър! Казах ти, че ще направиш някоя беля с тая топка!
— Ударих си коляното — извика той, подсмърчайки. — Тече ми кръв…
— Дай да го видя — заговори Миранда успокоително, като галеше малкото му рамо и се взря по- внимателно в раненото коляно. — Е, това може да се оправи за секунда. Можеш ли да ходиш? Ела, ще намерим майка ти.
— Мама ще ме натупа, задето не съм в леглото — прошепна той. — Можеш ли ти да се погрижиш за това, моля те?
Миранда бе сигурна, че майка му няма да го напляска, но после се замисли. Люси Паркър беше сурова, слаба и изпита жена, а Бен бе най-малкото й дете — осмото. Вероятно търпението на жената се бе изчерпало.
— Добре — рече тя. Взе го за ръка и го поведе към задния край на къщата.
— О, почакай, къде е Спот? Изгубих Спот! — при тези думи той се измъкна и се втурна натам, откъдето бе дошъл.
— Това ти ли си, Миранда? — попита Бет Крофт, която излезе от кухнята.
— О, да, мисис Крофт. Трябва ми малко лен за превръзки. Къде мога да намеря?
— Всичко, което ти е нужно е в килера, точно до кухнята…
— Бет! Ела и чуй това — извика мъжът й, като направи мрачен жест.
Бет се забърза. После се поколеба, като погледна над рамо.
— Миранда, може би ще трябва да почакаш — извика тя след нея, а после въздъхна и сви рамене. Какво толкова? Миранда бе женена. Тя се забърза към мъжа си, отгатвайки правилно, че той се е впуснал в сериозна дискусия с приятелите си за защитата срещу подновените индиански враждебни действия.
Миранда влетя в кухнята, която бе осветена от огъня в голямата камина и от една газена лампа. Спря се, затърси вратата към килера и тъкмо щеше да тръгне, когато един нехаен провлачен глас я накара да замръзне на мястото си.
— Здравей, Миранда.
Тя възкликна. Браг седеше в една вана пред камината. Тъй като не очакваше да намери някой да се къпе в кухнята, отначало тя не го бе забелязала. Лицето й поруменя.
— Какво правиш? — промълви тя.
Раменете и гърдите му бяха голи, мокри и блестящи над ваната. Той се ухили.
— На какво ти прилича? — Той въздъхна. — Никога не съм те виждал да изглеждаш по-добре.
Миранда преглътна. Опита се да не гледа голотата му, но това бе изключително трудно.
— Ами… трябва ми малко лен — успя да отвърне тя.
Нехайно, сякаш нямаше никакви грижи на този свят, той започна да насапунисва раменете, гърдите и долната част на тялото си.
— Не бива да се притесняваш за команчите — рече той спокойно, а очите му бяха приковали нейните. — Те избягват големи, многолюдни места като това на Джон.
Браг се плакнеше и тя го гледаше като в транс, докато той плискаше вода по себе си. Той вдигна очи и улови погледа й. Миранда бързо грабна фенера и влезе в килера. Ръцете й леко трепереха. Как можеше да стои там и да гледа как един мъж се къпе? Къде беше ленът? Тя най-после го откри на една лавица точно пред очите й, като осъзна, че в главата й бе само мъжът във ваната. Тя прехапа устна, взе превръзките и затвори вратата след себе си.
— Mon Dieu — изрече тя на един дъх.
Той стоеше с гръб към нея и се бършеше. Целият беше само твърди, вълнообразни мускули. При звука на гласа й, той бързо уви кърпата около кръста си и се обърна към нея.
— Извинявай — рече той. — Защо продължаваш да си толкова срамежлива? По дяволите, мисис Крофт стоеше точно тук, докато се събличах. — Той се ухили. — Естествено, тя отказа да тръгне, докато не й дадох дрехите ми да ги изпере.
Миранда не чу нито дума от това, което й каза. Кърпата не можеше да скрие възбудата му. Тя наистина се задушаваше, когато се завъртя и избяга навън. Едва се добра до вратата. Ала свежият, хладен въздух не й помогна да диша по-леко.
35
Отвън Миранда откри Бен, чиято майка действително го налагаше. Тя остави ленените превръзки и забърза, като се опита да си възвърне самообладанието, без да може да разбере защо Дерек Браг толкова я вълнува. Защо, за бога, караше пулса й да се ускорява и тялото й да гори? И което бе по-лошо, защо се радваше толкова да го види? Тя не беше глупачка. Явно изпитваше някаква криворазбрана привързаност към суровия рейнджър. Това бе срамно. Жена, която е съпруга не бива да таи такива чувства към необвързан мъж, дори и той да е най-добрият приятел на мъжа й. А може би именно това влошаваше нещата още повече. Тя се облегна на един огромен дъб и въздъхна, объркана.
